Определение № 2353 от 29.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1760/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Г. А. С. срещу решение № 159 от 30.04.2024г. по в.гр.д.№ 128/2024г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решението по гр.д. № 1004/2023г. на РС Пазарджик. Обжалваното решение е постановено по дело с предмет претенция за връщане на дадено по договор за заем на парични средства, сключен между ищеца - заемодател и търговското дружество „Х. Кооп“АД, [населено място] - заемател с цена на иска 8 000лв. Съставът на ВКС счита, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК, тъй като е постановено по търговски спор с цена под 20 000лв., т.е. под законовоустановения размер на подлежащите на обжалване пред ВКС решения по търговски дела. Търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че предоставената на търговеца в заем сума от 8 000лв. по твърдения на самия ищец С. в исковата молба, е дадена за осигуряване на текущи разходи на дружеството, т.е. предоставена е във връзка с търговската дейност на „Х. Кооп“АД. Спорът е за право, произтичащо от сделка, сключена с търговец при упражняване на неговото занятие, тъй като презумпцията по чл.286,ал.3 ГПК не е оборена, а същевременно на основание чл.287 ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни по спора. По тези съображения решението е постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000лв., което обуславя недопустимостта то да бъде предмет на касационно обжалване. Касационната жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на насрещната страна не подлежат на присъждане. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.