Определение № 684 от 20.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2633/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, ал.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „М Лизинг“ ЕАД, [населено място], срещу определение № 191/13.06.2022г. по в.ч.т.д. № 141/2022г. на Великотърновски апелативен съд, Първи граждански и търговски състав, в частта, с която след частична отмяна на определение № 110/11.05.2022г. по т.д. № 61/2021г. на Ловешки окръжен съд е спряно на основание чл.642 от ТЗ изпълнението по изп. дело № 78/2016г. на ЧСИ В. Ц., с рег. № 926, с район на действие ОС – София. В частната касационна жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният касационен жалбоподател поддържа, че допуснатата обезпечителна мярка почива на констатации, които не отговарят на действителното фактическо и правно положение. Излага съображения, че за молителя липсва обезпечителен интерес от спирането на изпълнението по процесното изпълнително дело. Твърди, че допуснатата обезпечителна мярка не може да възпроизведе ефект в производството по несъстоятелност, доколкото изпълнението не е насочено върху имущество от масата на несъстоятелността. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател при позоваване на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поставя следния въпрос: „Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнителното производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в законна сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, ако в изпълнителното производство е извършено разпределение, влязло в законна сила преди откриване на производство по несъстоятелност, по силата на което разпределение цената на придобиване на имота е прихваната изцяло с подлежащо на принудително удовлетворяване вземане на ипотекарен кредитор по смисъла на чл.495 от ГПК?“. Твърди, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 55/20.05.2021г. по гр.д. № 3415/2020г. на ВКС, II г.о. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, поради допуснати от съда нарушения на относима и приложима императивна материалноправна норма и на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, както и поради нарушаването на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване. Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация – чл. 613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ, като в ал.1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал.3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл. 274, ал.1 от ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Предмет на въззивно обжалване е определение на съда по несъстоятелността, и в частта му, с която е било оставено без уважение искане на „Констракшън трейд“ ЕООД за допускане на обезпечителна мярка по чл.642 от ТЗ за обезпечаване на наличното имущество на длъжника – спиране на индивидуалното изпълнително производство по изп. д. № 78/2016г. на ЧСИ В. Ц. срещу активите на "Алфа сорте" ЕАД /н./. Определението по чл. 642 от ТЗ не е между изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 от ТЗ актове в производството по несъстоятелност, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, включващ и касационно обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба срещу въззивното определение на Великотърновски апелативен съд следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд