Определение № 50448 от 02.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 481 от 29.10.2021 г. по в.гр.д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд е отменено решение № 260565 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 3051/2020 г. на Пловдивски районен съд и е признато за установено, по предявения от Л. И. Т. против В. К. Т. иск по чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК, че ищецът Л. И. Т. е индивидуален собственик, на основание частична трансформация на лично имущество, на 20500/35000 идеални части от самостоятелен жилищен обект – апартамент № ...., с площ от 59, 74 кв., находящ се на етаж 4, във вх. Б, блок 1600, [населено място], район „Ю.“, [улица], ведно с прилежащо избено помещение № 16, с площ 5. 05 кв. м, и с 2.164% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, който жилищен имот е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор .....по одобрените КККР на [населено място], и В. К. Т. е осъдена да предаде на Л. И. Т. владението върху 20500/35000 идеални части от апартамента. Искът по чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК е отхвърлен както в установителната, така и в осъдителната част, за разликата над 20500/35000 идеални части от описания жилищен обект до пълния предявен размер от 35000/35000 идеални части.

С решение № 764 от 22.12.2021 г. по гр.д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд е оставена без уважение молбата на Л. И. Т. по чл. 247 ГПК, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 481 от 29.10.2021 г. по в.гр.д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, както и молбата му по чл. 251 ГПК, за тълкуване на постановеното въззивно решение.

Ищецът Л. И. Т. е обжалвал, с касационна жалба вх.№ 17029/03.12.2021 г., подадена чрез адвокат П. Х.,първото решение в отхвърлителната му част, а с касационна жалба вх. № 3927/14. 02. 2022 г., подадена чрез адв. П. Х. и адв. Л. К., е обжалвал второто решение изцяло. Твърди се неправилност на основното решение, поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства и неправилна преценка на обсъдените, поради необоснованост на извода, че част от средствата, с които е придобит процесният апартамент, не са били лични на ищеца и поради неправилно приложение на чл. 23 и чл. 22 от Семейния кодекс. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на същото. Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Относно второто обжалвано решение се твърди постановяването му в нарушение на чл. 247 и чл. 251 ГПК. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на първото решение.

Ответницата по иска В. Т. не е подала писмен отговор на подадените касационни жалби в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС, вр. чл. 23 СК, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са били в граждански брак от 19. 11. 1994 г. до 05. 09. 2019 г., когато бракът е прекратен с развод.

С нотариален акт № 63/25. 04. 2016 г. ищецът е купил процесния апартамент за сумата 35000 лв. За недоказано е намерено твърдението на ответницата, че действителната продажна цена на имота е била 60000 лв., а не 35000 лв. В самата сделка ясно е посочена покупна цена от 35 000 лева. Доказано е, със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и плащането на тази сума с банкови преводи за 6 000 лева и за 29 000 лева от лични банкови сметки на ищеца. Прието е, че не е налице някоя от хипотезите по чл. 164 ГПК, нито хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, допускащи опровергаване със свидетелски показания съдържанието на договора за продажба в частта му касаеща размера на продажната цена, нито е доказана симулация на договора в тази му част.

От уговорената продажна цена от 35000 лв., сумата 6000 лв. е платена с лични средства на ищеца, дарени от майка му със сключен на 12. 10. 2015 г. писмен договор за дарение на 13445 лв., преведени на същата дата по банкова сметка на ищеца IBAN [банкова сметка], от която на 04. 04. 2016 г. е преведено капаро в размер на 6000 лв. по сметка на продавачите, впоследствие приспаднато от продажната цена.

Останалите 29000 лв. са платени на 25. 04. 2016 г., с банков превод, от друга сметка на ищеца, по която на 01. 03. 2016 г. частен съдебен изпълнител му е превел сумата 29700 лв. дължима част от продажната цена, получена от изнесен на публична продан, на основание влязло в сила решение по чл. 348 ГПК (решение № 2805/21.07.2015г.по гр. д. № 8351/2012 г. на ПРС, 13 с-в), съсобствен имот – парцел и жилищна сграда, находящи се в [населено място], Пловдивска област, възложен на А. Н. Н. с постановление за възлагане на недвижим имот от 20. 01. 2016 г.

Правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от парцела и върху 3/8 ид.ч. от жилищната сграда са били придобити от ищеца на основание договор за дарение, сключен между него и родителите му с н.а. № ..... г. Правото на собственост върху другата 1/4 ид.ч. от парцела и върху другите 3/8 идеални части от сградата са придобити на основание договор за покупко-продажба, сключен между него и родителите му с н.а. № ..... г. Посочено е в нотариалния акт, че покупко-продажбата се извършва по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищни спестовни влогове и при извършване на вещноправни сделки с имота следва да се имат предвид разпоредбите на параграф 4а от Допълнителните разпоредби на ЗУПГМЖСВ.

По делото са представени са писмени доказателства, от които е видно, че И. Л. Т. е имал многогодишен жилищно-спестовен влог по смисъла на ЗУПГМЖСВ, открит в „Банка ДСК“ ЕАД, който е прехвърлен на Л. И. Т., картотекиран в трета група жилищна нужда с протокол № 12 от 23. 04. 2009 г. на комисията по чл. 12, ал. 1 ЗУПГМЖСВ, с писмен договор с нотариална заверка на подписите рег. № 1141/13. 04. 2009 г. С решение от 20. 09. 2010 г. на местната комисия по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ при Община Пловдив е констатирано, че Л. И. Т. има право да бъде включен в списъка по чл. 7 ППЗУПГМЖСВ, тъй като отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 ЗУПГМЖСВ. Със заявление от 26. 03. 2012 т. Л. Т. е поискал да му бъдат изплатени компенсации за притежаваните от него лихвочисла по посочена банкова сметка, поради придобитите с договорите от 14. 03. 2012 г. идеални части от жилище в [населено място], [улица]. С протокол от 30. 03. 2021 г. комисията по чл. 8, ал. 2 ЗУПГМЖСВ е решила за придобитите на 14. 03. 2012 г. идеални части от жилищен имот в [населено място] за сумата 13000 лв., на Л. Т. да се изплатят 11852, 40 лв. компенсация по жилищноспестовен влог.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че от продажната цена на процесния апартамент от 35000 лв. с лични средства на ищеца са платени 20500 лв. (6000 лв. дарени от майка му и 14500 лв. – половината от сумата 29000 лв.). Останалите 14500 лв. от преведената от частния изпълнител сума от 29000 лв. са били съпружеска имуществена общност, тъй като половината от придобития имот, впоследствие изнесен на публична продан, е бил съпружеска имуществена общност. Налице е само частична трансформация на лично имущество, поради което лична собственост на ищеца са 20500/35000 идеални части от процесното жилище, а за разликата до 35000/35000 идеални части искът за собственост е неоснователен.

При постановяване на решение № 764 от 22.12.2021 г. по гр.д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, съдът е приел неоснователност на искането на ищеца Л. Т. по чл. 247 ГПК, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 481/29.10.2021 г. по в. гр. д. № 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, допусната при изписване размера на квотата, призната за лична собственост на ищеца, като вместо 20 500/35 000 идеални части бъде написано 27 750/35 000 идеални части, тъй като има съответствие между мотиви и диспозитив. За неоснователно е прието и искането по чл. 251 ГПК по съображения, че въззивното решение е ясно и не се нуждае от тълкуване.

В изложение към касационна жалба вх.№ 17029/03.12.2021 г. се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Налице ли е влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключване на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора за продажба.

2. Дали сумата, получена след проведена на основание влязло в сила решение по чл. 248 ГПК публична продан на недвижим имот, е лична собственост само на участвалия в делбеното производство и в изпълнителното дело съпруг, ако другият не е упражнил правата си по чл.24, ал.4 СК,

Твърди се, че първия въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 132 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 2560/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., а втория въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решение № 481 от 29.10.2021 г. по в.гр.д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд по първия въпрос от изложението, тъй като същият е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 132 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 2560/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по втория въпрос, нито е налице очевидна неправилност на акта по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на решение № 764 от 22.12.2021 г. по гр.д.№ 1095/2021 г. на Пловдивски окръжен съд по поставените в изложението въпроси, тъй като същите са неотносими към производството по чл. 247 ГПК и чл.251 ГПК и нямат връзка с решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на депозираната от ищеца молба за допускане на явна фактическа грешка и за тълкуване на постановеното решение. Липсата на правен въпрос с характеристиките на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без да е необходимо обсъждане на допълнителните основания за това ( ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ).

Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение