Определение № 381 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 641/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Български пощи“ЕАД против решение № 2954 от 6.11.20г. по в.гр.дело № 20201200501106/20г.на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4219 от 1.06.20г.по гр.дело № 2733/18г.на Благоевградския районен съд.С него жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Л. Б. и на Даниела Л. Б. по 25 000 лв на всеки от тях,представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния наследодател, починал на 11.05.17г.в резултат на трудова злополука на 27.04.17г.,ведно със законната лихва от датата на смъртта му-11.05.17г.до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и формулира следните правни въпроси: 1.Територията на постоянно обитаваните от пострадалото лице жилище,както и прилежащите му площи,сервизни и обслужващи помещения,общите части на сградата,на които е станала злополуката представлява ли път по смисъла на чл.55 ал.2 т.1 КСО; 2.Следва ли злополука,възникнала на територията на жилището или сградата,в която се намира жилището,в което живее пострадалото лице или на прилежащите му площи, сервизни и обслужващи помещения,общите части на сградата да се определя като злополука, възникнала на път по смисъла на чл.55 ал.2 т.1 КСО при отиване или връщане от работа; 3.Решението,постановено ли е в противоречие с актове на Европейския съюз, конкретно с разпоредбата на Регламент /ЕС/ № 349/11г.на Комисията от 11 април 2011г.и конкретно по въпроса на чл.1 т.“а“ от Регламента, в който се казва,че злополука,настъпили при отиване или връщане от работа не е трудова; 4.С оглед на легалното определение,дадено в разпоредбата на Регламент /ЕС/ № 340/2011г.на Комисията от 11 април 2011г.,злополука,настъпили при отиване или връщане от работа трудова ли е; 5.От кой момент се дължи лихва върху главницата,претендирана като обезщетение от непозволено увреждане.Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата Т. Л. Б. и Даниела Л. Б. чрез адв.Р.И. считат,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на Трето г.о., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците Л. Б. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „шофьор пощенски автомобил/вътрешнорегионален маршрут/ към О.,той и огняр/.На 27.04.17г.около 7.15 ч.,отивайки на работа, е паднал на стълбищната площадка в жилищната кооперация в Б., [улица],в резултат на което е получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура – вдясно,странично на главата,както и контузионен бял дроб, хемоторакс, фрактура на 2-ро ребро вдясно по аксиларна линия, и впоследствие на получените увреждания е починал на 11.05.17г.С разпореждане № 20927/2.08.17г.на НОИ въпросната злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.2 КСО,станала при придвижване по обичайния път от основното място за живеене до работното място на починалия.Установено е,че наследниците на последния са получили застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Трудова злополука“,сключена между работодателя и ЗАД“О. –Застраховане“АД,което е съобразено от съда на основание чл.200 ал.4 КТ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.В тази връзка са анализирани свидетелските показания,които описват отношенията между починалия баща и двамата ищци,както и търпените от тях вреди от неимуществен характер– болки и страдания след неговата смърт.Изхождайки от естеството и интензитета им у всеки един от тях,тяхната продължителност и обществено установените критерии, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по 25 000 лв за всеки от тях е справедлив размер да репарира претърпените неимуществени вреди. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането.Жалбоподателят не сочи решения на ВКС, в които при непозволено увреждане да е присъдена лихва от датата на завеждане на исковата молба.Противоречивото разрешаване на правни въпроси от съдилищата, не попада в хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Не налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв.По първите два въпроса съдебната практика е уеднаквена с постановяването на решение № 319 по гр.д. № 204 за 2009 г. на ІІІ ГО, решение № 31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение № 339 от 10.10.11г.по гр.дело № 859/10г.на Четвърто г.о. и др. Касационният съд в процедурата по чл. 290 ГПК приема, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с тази практика. Следва да се отбележи в случая,че с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил факта на злополуката и квалификацията й като приравнена на трудова съгласно ал.2 на чл.55 КСО. Третият и четвърти въпроси се поставят за първи път пред касационната инстанция, не са разглеждани от въззивния съд и не са обусловили решението му. Релевираното основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за ВКС в размер на 1500 лв. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.