Определение № 1297 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 2019/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. А. Д. против решение № 2593/19.05.2023 г. по в.гр.д. № 9500/2022 г. на Софийски градски съд, с което, след частично обезсилване и частична отмяна на решение № 5616/31.05.2022 г. по гр.д. № 41354/2021 г. на Софийски районен съд, предявените от касатора против Гаранционен фонд искове, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, за присъждане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на М. Д. /сестра на касатора/, настъпила като последица от ПТП от 24.07.2019 г., причинено по вина на водач на лек автомобил без валидно сключена застраховка „ГО“, са изцяло отхвърлени. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и като необосновано. Счита, че въззивният съд е интерпретирал превратно събраните по делото гласни доказателства, достигайки до напълно погрешни изводи относно дълбочината на емоционалната връзка между касатора и починалата, от значение за определяне съдържанието на създадената приживе между тях духовна и емоционална близост, съгласно указанията на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Така неправилно съдът е приел, че смъртта на сестра му не се е отразила на касатора в психоемоционален план, игнорирайки установени обстоятелства по предизвикано от загубата тежко разстройство с депресивна симптоматика и продължителността на проявленията на посттравматично стресово състояние. Счита за доказани морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Ответната страна – Гаранционен фонд - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Поставеният въпрос, според ответника, е насочен към пререшаване на спора, като не е удовлетворен и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Счита, че въззивният състав се е съобразил изцяло със събраните по делото доказателства, приложил е правилно постановките на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като адекватно е съобразил липсата на особено близка привързаност между касатора и пострадалата приживе, което е от значение за обосноваване материалноправната му легитимация да получи обезщетение за претърпени вреди, вследствие смъртта й. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно въведените касационни доводи и кореспондиращото им изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Ищецът – Ч. А. Д. – в исковата молба, с която предявява иск по чл. 557, ал. 1, т. 2 ,б. „а“ КЗ, за осъждане на Гаранционен фонд да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му – М. Д., настъпила в причинна връзка от ПТП от 24.07.2016 г., причинено по вина на водача на лек автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, твърди, че като членове на голяма фамилия живеели заедно в едно домакинство, в хармония и разбирателство, до момента до който всеки създал собствено семейство. Твърди, че по-голямата му сестра М. му помагала парично, с плащането на наема и издръжката на семейството му, тъй като нямал постоянна работа и доходи, разчитал на нея финансово, но и за морална подкрепа, виждали се непрекъснато, почти всяка събота или неделя семействата се събирали, а също по празници и рождени дни, общо решавали проблемите си. Ищецът твърди, че приел трудно загубата, усещал липсата й – усмивката, смеха й, закачките й, тъй като винаги била душата на компанията, често посещавал гроба й и дори лобното й място, отслужвалпанихиди. Смъртта й се отразила негативно на живота на цялото семейство – по празници постоянно оплаквали загубата й, вместо да се веселят. Твърди, че в причинност със загубата на сестра си започнал да вдига кръвно, за което се лекува и към момента медикаментозно, не спял нощем и непрекъснато се чувствал под стрес, за което също приемал успокояващи. За установяване на тези факти ищецът е поискал изслушване на свидетели. Ответникът е оспорил активната материалноправна легитимация на ищеца – наличие на близка и трайна емоционална връзка между починалата и брат й приживе, със съдържание извън традиционното за българското семейство. Акцентирал е на липса на конкретика в исковата молба, относно съдържанието на тази връзка и съдържанието на болките и страданията от загубата. В евентуалност Гаранционният фонд поддържа становище за приложимост на чл. 51 ЗЗД и на пар. 96, ал. 3 ПЗР на ЗИДКЗ / обн. ДВ бр.101 от 2018 г. /, като според ответника максималното обезщетение, което следва да се изплати, е в размер до 5000 лева. За да достигне до извод за основателност на иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ първоинстанционният съд се е позовал на влязлата в сила присъда срещу делинквента, на заключението на СМЕ, за установяване психическото състояние на ищеца след загубата и на свидетелски показания на съпругата на ищеца - С. Д.. В открито съдебно заседание на 10.03.2022г. свидетелката описва подробно как ищецът научил за трагичния инцидент, за получения от него припадък при новината за смъртта на сестра си и за установена по-късно, вследствие тежкото съпреживяване на загубата, хипертония. Свидетелства за това, че са живеели заедно десет години в [населено място], заедно работели на пазара в София – имали общ бизнес, ищецът закупил къща на сестра си през 1998г. / макар да твърди и че от 1998 г. до смъртта на М. живеели в общо домакинство /, плащал операциите й. Заявява, че брата и сестрата били постоянно заедно, подкрепяли се, а М. била по-близка с брат си, отколкото с мъжа си. Твърди, че съпругът й не се е възстановил след смъртта й ,не си позволява да се весели, година и половина не разрешавал да се пуска телевизор и да се слуша музика у дома. Споделя, че не е търсил специализирана психологическа помощ, а проблеми с кръвното и съня не е имал преди загубата на сестра си. От загубата пострадал и общият им бизнес. Комплексната съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза не е установила данни за неврологично и депресивно заболяване, макар описаните от ищеца периоди на нарушен сън, покачване на кръвното налягане, епизоди на сърцебиене, емоционално-тревожно поведение да биха могли да се приемат за проявление на стресово състояние в причинност със загубата на сестра му. Липсват данни, вкл. медицинска документация за констатирането им, извън изявленията на самия ищец.Няма данни да е търсил специализирана консултативна помощ. Според собствените му описания е преживял остра стресова реакция при научаване за загубата, което е преходно разстройство, продължило по описанията му около 4-5 дни, както и последващ около 3 –месечен период на по-интензивна скръб. Описаните преживявания, обаче, след острата стресова реакция, не се вписват в клиничната картина на определено психическо разстройство, а са проявления на нормална скръб от загубата на обичан човек и на траур, съобразно културните и религиозни традиции на общността, към която ищецът принадлежи. Експертизата приема, че ищецът е психически здрав, с отделни епизоди на напрегнатост и тревожност, при спомен или разговор за починалата, което е проявление на норбална скръб по загубата на обичан човек. Намирайки ищеца за легитимиран да получи обезщетението за неимуществени вреди, с оглед задължителните указания на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съдът определил размер на обезщетение 5000 лева, съобразно лимита на § 96, ал. 3 и ал. 4 ПЗР на КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ, като го е намалил с 20%, поради уважено възражение за съпричиняване. Въззивният съд, сезиран по жалба на двете страни, е отменил решението на първата инстанция в осъдителната му част, излагайки съображения, че при претенция за обезщетение, предявена от лице извън най-близкия кръг, в случая - от брат на починалата, следва да се докаже наличието на приживе изградена,поради специфични житейски обстоятелства, трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалата, със съдържание надхвърлящо обичайните отношения на обич и привързаност между брат и сестра, присъщо на отношения от най-близкия семеен кръг, както и да се докаже, че вследствие на тези отношения са претърпени изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания. От събраните свидетелски показания, в кредитираната от съда част, предвид останалите събрани по делото доказателства и заинтересоваността на свидетеля, въззивният състав е приел за установени действително близки отношения на обич и привързаност между сестрата и брат й, но с обичайното, за отношения между родственици от тази степен, съдържание. Съдът е акцентирал на посочената в заключението на вещото лице, по допуснатата и приета комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, липса на данни за необичайно тежки и интензивни негативни емоционални преживявания, които да не са отшумели, като се съобрази обстоятелството, че не е търсил специализирана консултативна помощ и липсва каквато и да било медицинска документация за страданията му. Съдът е приел реакцията на ищеца, предизвикана от смъртта на родственицата му, за нормална и естествена, при загуба на близък и обичан човек, но не и за достатъчна да обоснове обезщетяване по изключение, според приетото в ТР №1/2018г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Акцентирал е на кумулативната необходимост от установяване на дълготрайни емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа и уважение приживе, изключителни по своя характер и съответстващи на най-близка родствена връзка – тази на родител и дете, които отношения да са резултат от стекли се специфични житейски обстоятелства, каквито не намира да са установени по делото. Честите събирания, общите празненства и взаимната подкрепа сочат на обичайна привързаност между брат и сестра, а претърпените от ищеца морални болки и страдания от загучата са нормални по времетраене и интензитет. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е формулиран въпроса: При установена близка връзка между брат и сестра, какви са критериите, които следва да бъдат приложени, за установяване дълбочината на емоционалната връзка помежду им ? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са развити съображения, преповтарящи аргументацията в касационната жалба. На самостоятелно основание се поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулираният въпрос не е правен, тъй като не позволява еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, зависи от установените по всеки отделен спор факти, характеризиращи съответната връзка и тяхната специфика. По същество въпросът изисква конкретизация на всички възможни хипотези на изключителност в създалата се приживе връзка между родственици, респ. изчерпване на възможните обстоятелства и житейски ситуации, които са от естество да я обусловят. По начало възможните проявления на връзка между родственици от настоящата степен, предпоставящи визираната в ТР материалноправна легитимация, нито е възможно, нито е нужно да бъдат изчерпани, доколкото релевантни са само въведените във фактическата обстановка конкретни проявления на тази връзка, които въззивният съд е бил длъжен да възприеме и оцени. Общите приложими критерии за преценка наличието на материалноправна легитимация са въведени в самото ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С решаващите си мотиви съдът изцяло се е съобразил със задължителните указания в същото. Така в ТР е прието, че: „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Всички тези указания са съобразени от въззивния съд. Самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили възникнала приживе трайна, особено дълбока, емоционална и духовна връзка между ищеца и сестра му, допускаща по изключение обезщетяването на ищеца. Квалификацията на отношенията като „ много силни отношения на привързаност, взаимна обич и уважение“, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, при това със съдържание надхвърлящо обичайните проявления при роднинство от съответната степен, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. В практиката вече са изведени възможни, но не изчерпателни критерии за преждекоментираната „изключителност„ на връзката приживе. Така в решение № 92/17.11.2020 г. по т.д.№ 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна житейска ситуация на изключителност на връзката между братя и сестри – израстването им сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. В решение по т.д.№ 904/20 г. на І т.о., примерите за изключителност на връзката между братя и сестри са допълнени и с хипотеза на смърт на двамата родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от настойника / на още по-голямо основание - при неполагана ефективна такава грижа /. Дори въпросът да се приеме за правен, а не фактологичен, не е удовлетворен допълнителния селективен критерий, с формалното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и предвид формирана, непротиворечива практика на касационна инстанция, по приложението на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, частично споделена по-горе. Не се обосновава „очевидна неправилност„ на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2, пр.трето ГПК. Съобразно формираната съдебна практика по прилагането на това основание, „очевидната неправилност„ следва да е изводима от съдържанието на самото въззивно решение и независимо от преценката за наличието на основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, установими след цялостна проверка на процедирането на въззивния съд / процесуални действия и бездействия, действително съдържание на обсъжданите доказателства, действително съдържание на противопоставените от страните доводи и възражения /. Съобразявайки касационните доводи за неправилност, до които е лимитирано произнасянето на настоящата инстанция, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, мотивите на въззивното решение не разкриват очевиден порок в приложението на материалния закон, логическите, научни или опитни правила при интерпретацията на правното значение на установените факти или нарушение на основополагащи принципи на гражданското съдопроизводство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение