Определение № 692 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6119/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К. Г., срещу решение от 30.05.2013г., постановено по в.гр.д. №148/2013г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение от 14.01.2013г. по гр.д.№314/2012г. на Златоградски районен съд и след отмяна на допълнително решение от 19.02.2013г. по същото дело на Златоградски районен съд, е отхвърлен предявения от Р. П. Б. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Касаторът счита, че в частта за потвърждаване на основното решение на първоинстанционния съд, въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, а в останалата част - че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата С. А. Б. и А. Д. Б., чрез процесуален представител адв.В. Р., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение. В останалата част считат, че следва да се допусне касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за обявяване за нищожен на договор за издръжка и гледане от 12.03.1975г., сключен с н.а. №66/1975г., по силата на който А. С. бодуров прехвърля на сина си С. А. Б. ½ ид.част – източната половина от къща и съответстващата от тази страна половина от дворно място, находящи се в имот пл.№1338 в кв.93, върху който имот са отредени парцели ІІІ и ІV, идентичен с източната част от поземлен имот с идентификатор 31111.35.232 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-75/15.07.2008г. на изп.директор на АГКК-София, за която е отреден УПИ V-748 в кв.134 по действащия ПУП на [населено място], одобрен през 1982г., при описани граници, като източната половина на жилищната сграда е с идентификатор 31111.35.232.4. След отмяна на допълнителното първоинстанционно решение, е отхвърлен предявения от Р. П. Б. иск за разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че правилно е прогласена нищожността на договора, по съображения, че за нищожността на договора, чието разваляне се иска, съдът следи служебно, тъй като може да се иска разваляне само на валиден договор. Приел е, че при действието на СК от 1968г. е разпореден общ недвижим имот на съпрузите само от единия от тях без съгласието на другия, което води до неговата нищожност. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. По делото не е предявен иск или възражение за нищожност на договора поради разпореждане при действието на СК от 1968г. с общ имот, извършено от единия съпруг без съгласието на другия съпруг. В практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 20.02.2012г. по гр.д.№658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС и решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. се приема, че предмет на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Настоящия състав при служебната проверка за допустимост на въззивното решение намира, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо поради това, че с основното решение е разгледан иск на непредявено основание – за нищожност на договора, а допълнителното решение по предявения иск за разваляне на договора е постановено по нередовна искова молба – поради противоречие между обстоятелствена част и петитум. Поради това и съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение изцяло. Р. Б. е освободена от внасяне на държавна такса по делото с определение от 22.08.2012г. на първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение