Определение № 80 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4516/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№265374/10.09.2021г., подадена от Г. Б. Ц., чрез процесуалния му представител адв.Ю. Й. от ВАК, срещу решение № 260156, постановено на 15.07.2021г. от Кюстендилския окръжен съд, гражданско отделение, пети състав по в.гр.д.№512/2020г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Б. Ц. срещу А. Б. Ц. иск за осъждането на А. Б. Ц. да преустанови неосноватените си действия, с които пречи на Г. Б. Ц. да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху втория етаж, една стая, разположена в югоизточната част на първия етаж и северното мазе на сградата, откъм [улица], от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ....., с площ от 136 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор ....., с административен адрес на имота: [населено място] баня, [улица], като премахне изградените в поземления имот навес и ограда откъм източната стена на сградата, с които е отнел на ищеца достъпа до общите части на сградата – външните стени, и му пречи да извършва текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация на източните стени на стаята му на първия етаж и жилището му на втория етаж. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Собственикът на отделно обособени обекти от жилищна сграда има ли право на достъп до външните ѝ стени като обща част и до съоръженията по тези външни стени и следва ли да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването на тези обекти според тяхното предназначение, когато в акта за отстъпването на правото не е предвидено друго; Поддържа, че въззивният съд в противоречие на конкретната фактическа обстановка не е отчел наличието на суперфиция и отношенията между двамата собственици на съседни парцели и собственици на отделни обекти в сграда-етажна собственост, изградена в парцела на единия собственик, както и че в подобна хипотеза отношенията следва да се уреждат по правилата на чл. 64 ЗС, поради което се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС (решение № 363 от 17.10.2011г. по гр.д.№ 663/2011г. на I г.о. на ВКС; решение № 75 от 28.02.2012г. по гр.д.№1283/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №2639/02.11.1973г. на I г.о. на ВС). Навежда и довод, че въззивният съд не е обсъдил заключението на първоначалната СТЕ и не е изложил причините, поради което не кредитира това заключение, неоспорено от страните. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 33 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 6221/2014г. на II г.о. на ВКС, според което в случаите на суперфициарна собственост собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени. С оглед на това поддържа, че касаторът има право да ползва част от дворното място от УПИ X.- ..... в кв.63 на съседа с оглед обслужването на фасадните стени на сградата, както и че е лишен от достъп до тях. 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните; Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствения закон и в противоречие с практиката на ВКС (т.1 и т. 2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС) въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към спора, изборно е обсъдил събраните писмени доказателства без да обсъжда гласните доказателства. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил показанията на св.В. В. К., които установяват, че навеса ответникът А. Ц. е изградил през 2010г. Поддържа също така, че съдът не е обсъдил заключението на първоначалната СТЕ, според която според кадастралната карта имот с идентификатор ..... включва и двата имота (парцел X.- ..... и парцел X.-439), поради което и няма нанесена граница между тях, че на място са материализирани два самостоятелни входа, осигуряващи достъп до двата УПИ, че между двата УПИ има граница, материализирана с ограда, както и че на място в имота, собственост на ответника, има изграден навес с площ от 12 кв.м. с дървена конструкция, покрит с битумни керемиди, долепен до жилищната сграда и оградата, разделяща двата имота, като според вещото лице този навес пречи за поставяне на топлоизолация на тази фасада. Излага съображения, че въззивният съд не е обсъдил доводите му, а е извел изводите си и безрезервно е приел заключението на втората СТЕ, вземайки предвид имотните граници на двете УПИ, разположението на които не е предмет на спора, както и въвеждането като обект на експертизата втори навес, изграден в парцела на касатора и негова собственост, който също не е спорен. Поддържа, че по този начин въззивният съд е изменил иска и е формирал неправилен извод относно изградената в югоизточната част ограда, която вещото лице определя като масивна, но посочва параметрите за друг тип ограда. Поддържа също така, че в приложение №4 към СТЕ вещото лице вещото лице е изчертало процесната част от оградата, долепена до стената, като е посочило, че в участъка между т. 6 и т. 7 не съвпада с вътрешната дворищно-регулационна линия, но не е посочило, че в действителност оградата е разположена между т. 6 и т. 8, т.е. че е налице изместване на оградата в полза на ответника и не е изследвало при това изместване дали се запазват квадратурите на двата парцела по документи за собственост. Поддържа също така, че нито вещото лице, нито въззивният съд са дали и отговор на въпроса какъв тип е оградата. Навежда довод, че приемайки изводите на вещото лице, че за изпълнението на изолацията на стената изграденият от ответника навес не създава никаква пречка от техническа гледна точка, но не става ясно как точно технически би се изградило скеле за втория етаж върху дървената конструкция на покрива и не е посочил практика за това. Поддържа, че по така поставения въпрос решението на въззивния съд противоречи на последователната и непротиворечива практика на ВКС, посочена в изложението, както и че така изложените съображения касаят и третия, поставен въпрос. 3.Следва ли изградената върху част от вътрешно-регулационната линия в югоизточната част между двата парцела X.-..... и X.-439 в кв.63 ограда да е долепена за стената на сградата и заедно с дървения навес, изграден от ответника и залепен за част от процесната ограда и стената в югоизточната част на сградата, съставляват ли препятствие за достъпа до външните стени като обща част; 4.Следва ли собственикът на отделни обекти, част от жилищна сграда, да държи сметка за препятствието, ограничаващо правото му и съставлява ли неоснователно създадено и поддържано от ответника, подлежащо на преустановяване състояние. Поддържа, че приемайки изводите на вещото лице, че за изпълнението на изолацията на стената изграденият от ответника навес не създава никаква пречка от техническа гледна точка, но не става ясно как точно технически би се изградило скеле за втория етаж върху дървената конструкция на покрива и не е посочил практика за това. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран, доколкото в исковата молба ищецът е заявил, че достъпът му е ограничен с поставената ограда и навес, долепен до югоизточната стена на сградата, както и че съдът не е съобразил решението си с правилото, касаещо суперфициарната собственост. Поддържа, че са налице предпоставките за уважаването на предявения иск, вкл. и доколкото по делото е установено, че няма изградена плътна ограда, а за изграждането на процесния навес няма дадено съгласие от страна на касатора, каквото изисква чл. 121, ал. 2 от Наредба №5/1977г. и по делото не е приложено удостоверение за търпимост. Навежда довод, че доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност и не е взето предвид, че оградата и навесът са изградени в нарушение на закона, без съгласието на касатора и на разстояние от страничната регулационна линия, което е по-малко от предвиденото в Наредба №5/1977г., което само по себе си води до извода за пречене на собственика на съседния имот да го ползва по предназначение и да си осигури достъп до фасадните стени. Поддържа, че тези норми са императивни и не е в компетентността на вещото лице и съда да ги преценяват в какъвто смисъл и т. 3 на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба А. Б. Ц. чрез процесуалния си представител адв.З. В., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Г. Б. Ц. е предявил срещу А. Б. Ц. по реда на чл. 109 ЗС иск за осъждането на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху втория етаж, една стая, разположена в югоизточната част на първия етаж и северното мазе на сградата, откъм [улица], от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор ....., построена в поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място] баня, с административен адрес: [населено място] баня, [улица], като премахне изградените в поземления имот навес и ограда откъм източната стена на сградата, с които е отнел достъпа на ищеца до общите части на сградата – външните стени, и му пречи да извършва текущи ремонтни дейности: саниране и топлоизолация на източните стени на стаята му на първия етаж и жилището на втория етаж. Твърди, че притежава правото на собственост върху втория жилищен етаж и стаята, разположена в югоизточната страна на първия жилищен етаж от сградата, както и УПИ X.-..... по плана на [населено място] баня от 1996г., докато ответникът е собственик на първия жилищен етаж, без стаята в югоизточната страна, и на парцел X.-...., в който е построена и сградата, при което външните стени на сградата попадат в парцела, собственост на ответника. Поддържа, че двата парцела са разделени с ограда, както и че ответникът е изградил навес, залепен за източната външна стена на сградата и по този начин ограничава достъпа му и възможността да извърши ремонт – да санира втория етаж и стаята на първия етаж, негова собственост. В писмен отговор ответникът оспорва иска, като поддържа, че оградата между двата парцела е изградена от двамата в период, в който са били в добри отношения, разположена е на вътрешната регулационна линия между двата парцела, че ищецът има достъп до своята част от сградата, както и че изграденият навес не ограничава и не възпрепятства ползването на собствеността на ищеца, доколкото съществува от повече от 35 години. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Г. Б. Ц. и А. Б. Ц. са братя и са притежавали в съсобственост парцел X.-439 и парцел X.-.... в кв.63 по плана на [населено място] баня, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда. Установено е от заключението на в.л.Р. С., че по одобрения кадастрален и регулационен план на града от 1982г. е бил обособен имот с пл.№ ...., за който по регулационния план са отредени два парцела – парцел X.-439 в кв.63 с площ от 861 кв.м. и парцел X.-439 в кв.63 с площ от 1339 кв.м., след което със заповед №163 от 29.10.1997г на кмета на [община] баня е одобрено частично изменение на регулационния план, с което дворищно-.регулационната линия между двата парцела е променена и парцел X.-439 е с площ от 1240 кв.м., а парцел X.-39 е с площ от 1280 кв.м. Прието е, че в производството по гр.д.№1122/1997г. по описа на РС-Дупница е одобрена съдебна спогодба за извършване на делба на съсобствените имоти, като в дял на А. Ц. е възложен парцел X.-439 в кв.63 ведно с целия първи жилищен етаж, без стаята, разположена в югоизточната му част, ведно с мазето, намиращо се в посока [улица]и помещението, намиращо се под терасата на първия етаж, а в дял на Г. Ц. е възложен парцел X.-439 в кв.63 ведно с целия втори жилищен етаж, заедно със стаята, разположена в югоизточната част на първия етаж, както и северното мазе на сградата откъм [улица]. При това съделителите са се съгласили, че жилищната сграда попада в дела на А. Ц., като за ползването на дела на Г. Ц. в сградата същият си осигурява достъп откъм собствения му парцел X.-439. Посочено е, че със заповед № РД-18.15/19.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта за землището на [населено място] баня, в който е заснет имот с идентификатор ....., съответстващ на имот с пл.№439 по кадастралния план на града от 1982г., като според заключението на в.л.С. по кадастралната карта няма поземлени имоти, които да съответстват на урегулираните УПИ X.-439 и УПИ X.-439 по запазилия действието си регулационен план на [населено място] баня, одобрен със заповед №1031/16.07.1982г. и изменен със заповед №70/08.05.1996г. и заповед №163/29.10.1997г. на кмета на общината. Въз основа на заключението на в.л.С., прието в производството пред въззивния съд, е прието за установено, че ползването на двата УПИ – УПИ X.-439 и УПИ X.-439 е ограничено със съществуваща ограда между тях, представляваща бетонова ивична основа с ширина 0.30 метра, видима плътна част с височина до 0.60 метра над прилежащия терен и прозирна част от метални колове Ф 60 мм и оградна мрежа с височина 1.40 метра в регулационната линия между двата УПИ, с изключение на един неин участък, изчертан от вещото лице на скица, приложена към заключението. Взето е предвид, че на място в УПИ X.-439, собственост на А. Ц., между североизточната фасада на жилищната сграда и регулационната линия с УПИ X.-439 (материализирана на място с масивна ограда) е изграден навес, представляващ дървена конструкция от две носещи греди (12х12 см), едната закрепена за стената на сградата, а другата – подпряна на три дървени колони (120х12х12 см), скара от напречни греди (8х6 см) през 0.50 метра, върху която е направена обшивка от дъски с дебелина 2 см, прикрита с покривни битумни плоскости с дебелина 5 мм. Съобразено е, че навесът е с размер 3.40 метра (по протежение на жилищната сграда) на 2.90 метра и височина над прилежащия към сградата терен – 2.20 метра откъм сградата и 2.00 метра откъм дворното място, които факти се установяват от заключението на в.л.С., според което навесът е долепен до стената на жилищната сграда в участък (ивица) с широчина 0.25 метра и дължина 3.40 метра, 1.20 от които до стаята и 2.20 метра до стълбището, като в съседство на този навес в УПИ X.-439 е изграден втори навес, който е позициониран също между североизточната фасада на жилищната сграда и регулационната линия с УПИ X.-439, материализирана на място с масивна ограда. Взето е предвид, че конструктивно този навес е изграден като първия, но с по-големи геометрични размери, както и че двата навеса нямат общи конструктивни елементи и функционално са независими един от друг. Въз основа на същото заключение е прието за установено, че регулационната линия между двата имота в участък, започващ между точки 3-4-5, обозначени на комбинирана скица, приложение №3 към заключението, минава върху част от изградения в УПИ X.-439 навес, като в този участък няма поставена ограда. Взето е предвид, че в производството пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите В. В. К. и Б. Г. Т., като свидетелят К. е посочил, че през лятото на 2010г. ищецът го наел да свърже електрическата част от изграждащата се ограда на къщата и когато свидетелят отишъл в имота, била вече изградена бетонната част на оградата – коловете и бетоновата основа, но не била монтирана мрежата, нямало и навес. Според свидетеля Т., дългогодишен приятел на ответника, на мястото на сегашните навес и ограда в имота преди имало изградени навес и ограда, но от други материали, които впоследствие били подобрени, като свидетелят е посочил, че до къщата има два навеса от двете страни на оградата, която между тях била иззидана, а не е с мрежа. Взето е предвид и обстоятелството, че с нотариална покана рег.№5252, том I, акт № ...., връчена лично на ответника на 07.09.2016г., същият е бил поканен от Г. Ц. да се яви в кантората на нотариус Д. Г. в седмодневен срок от получаването на поканата, за да предостави писмено съгласие за осигуряване на достъп до фасадата на сградата във връзка с извършване на СМР, както и че според съставения от нотариуса констативен протокол №6888, том I, акт № ..../14.09.2016г., А. Ц. не се е явил и не е изпратил представител. Взето е предвид, че в производството пред първоинстанзионния съд е изслушано заключение по назначена СТЕ на в.л.Й. А., съдържащо констатация, че по кадастралната карта на [населено място] баня, одобрена със заповед №РД-18-15/19.02.2008г., ПИ с идентификатор ..... е с площ от 2587 кв.м. и включва двата имота – УПИ X.-439 и УПИ X.-439, поради което няма нанесена граница между тях, както и че на място има материализирани два самостоятелни входа, осигуряващи достъпа до двата УПИ, а помежду им има граница, материализирана с ограда, състояща се от бетонова основа и оградна телена мрежа с колове, като на място в УПИ X.-439 има изграден навес с площ от около 12 кв.м., с дървена конструкция, покрит с битумни керемиди, долепен до жилищната сграда и оградата, разделяща имотите, част от който навес граничи с част от собствената на ищеца стая, от което вещото лице е направило извод, че навесът пречи за поставяне на топлоизолация по тази фасада, тъй като, за да се постави топлоизолация на фасадните стени на втория етаж и собствената на ищеца стая, следва да има достъп до тези стени. Посочено е, че вещото лице С. в приетото пред въззивния съд заключение на назначената СТЕ, е обосновало обратен извод, а именно – че навесът, изграден в УПИ X.-439 от техническа гледна точка не създава пречка за саниране на стената, като в съдебно заседание е пояснило, че тъй като този навес се допира до стената в една ивица с широчина 25 см и дължина 3.40 м е възможно да бъдат извършвани ремонтни работи или топлоизолационни дейности под навеса и над навеса, който не пречи да се правят ремонтни работи по фасадата, като същевременно дървената греда, която е залепена до стената, играе ролята на изолация в участъка зад нея. Взето е предвид също така, че с писмо изх.№20-73261/25.10.2019г. от С.-гр.К. Г. Б. Ц. е уведомен, че заснемането на двата УПИ като един общ имот в КККР на [населено място] баня представлява непълнота и грешка в одобрената КК, която подлежи на поправяне по посочения в ЗКИР ред. Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел на първо място, че е налице притежание на сграда в режим на етажна собственост, при което по силата на чл. 38, ал. 1 ЗС общи на всички етажни собственици са и външните стени на сградата, които представляват обща част или Г. Ц., легитимирайки се като собственик на жилищен етаж, се легитимира и като собственик на общите части на сградата и в това му качество е носител и на правото на достъп до всички общи части, вкл. външните фасадни стени. Като спорни по делото са посочени въпросите дали изградената между парцел X.-439 и парцел X.-439 ограда пречи на ищеца да има достъп до процесната конкретно визирана стена и представлява ли неоснователно създадено и поддържано от ответника А. Ц. състояние, подлежащо на преустановяване чрез премахване, както и дали намиращият се на същата стена дървен навес, изграден от ответника, пречи за нейното саниране. Доколкото сградата се намира в парцела на ответника, т.е. в парцел X.-439, съдът е приел, че наличието на ограда между двата парцела при всяко положение представлява фактическа и физическа пречка за достъп не само до тази, но и до останалите фасадни стени на сградата. Прието е обаче, че оградата е правомерно поставена на вътрешната регулационна линия между двата парцела – доколкото двата парцела представляват самостоятелни поземлени имоти в правния мир, то изграждането на ограда помежду им и поддържане съществуването на такава не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, още повече като се вземе предвид, че според заключението на в.л.С. изградената на място ограда с незначителни отклонения е изпълнена по дворищно-регулационната линия, като отклонението не представлява интерес за спора, доколкото липсват каквито и да било твърдения в тази посока. Изложени са съображения, че заснемането на двата парцела като един общ имот в кадастралната карта не е довело до промяна в техния статут и същите не са загубили своя самостоятелен характер, доколкото заснемането на даден имот като единица от кадастъра няма пряко и непосредствено вещноправно отчуждително действие и заснемането на двата съседни парцела като един общ имот не води до промяна в имотните граници, които са и регулационни граници на тези имоти, а би могло да се окачестви като грешка. С оглед на това е прието, че въпреки несъмненото право на Г. Ц. на достъп до фасадните стени на сградата, липсват предпоставки за осъждането на ответника да премахне правомерно изградената между двата имота ограда, а осъществяването на правото на Г. Ц. за безпрепятствен достъп до общите части на сградата би следвало да бъде защитено по друг правен ред или чрез друго съответно на това право искане, а не чрез претенция за премахване на оградата. За недоказано е прието твърдението на ищеца, че именно процесният навес, изграден от ответника А. Ц., създава твърдените в исковата молба пречки. На първо място е посочено, че ако за саниране на втория собствен на ищеца жилищен етаж е необходима направата на скеле, то не съществува пречка такова скеле да се изгради над навеса, който към сградата е с височина 2.20 м.. На следващо място е взето предвид, че в непосредствена близост до този навес се намира и друг, по-голям навес, изграден от самия ищец, долепен до същата фасада, и е прието, че с премахването на процесния навес фактическото положение няма да претърпи съществена промяна в желаната от ищеца посока, тъй като собственият му навес би бил пречка ( ако се приеме, че и навесът на ищеца е пречка) да реализиран заявените намерения. Освен това с оглед заключението на в.л.С. е прието, че за изпълнение на изолацията на стената, както на ниво първи етаж, така и като цяло, изграденият от ответника навес не създава пречки от техническа гледна точка. При така установените по делото факти и изложените от въззивния съд съображения по преценка на доказателствата и по основателността на предявения иск, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Действително, както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, собственикът на отделно обособен обект от жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост, има право на достъп до общите части, вкл. и до външните стени, както и право да ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на притежавания от него обект в сградата според неговото предназначение, когато дворното място е индивидуална собственост на друг етажен собственик. В подобна хипотеза отношенията помежду им се уреждат по правилата на чл. 64 ЗС. В практиката си ВКС обаче последователно и непротиворечиво приема, че частта от терена, която този етажен собственик има правото да ползва, следва да бъде определена със съдебно решение въз основа на заключение на вещо лице, доколкото съдът не разполага със специални знания каква точно част е необходима за ползването на самостоятелния обект в сградата според неговото предназначение. При това необходимата за ползване площ по чл. 64 ЗС следва да бъде определена по начин, който предоставя на суперфициарния собственик достъп до сградата и същевременно засяга в най - малка степен правото на собственика на земята да ползва незастроената част (решение №20/15.04.2020г. по гр.д.№1934/2019г. на I г.о. на ВКС). Приема се също така, че прилежащата площ към сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужване на съответната сграда, а изричното посочване в закона, че тези правила се отнасят и до съществуващи сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба №7/2003г. и при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна между земята и постройките върху нея. В този случай собственикът на обект в сградата има право на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени (решение №15/26.03.2018г. по гр.д.№1643/2017г. на II г.о. на ВКС). В настоящия случай съдът не е сезиран с подобен спор, т.е. в спорния предмет не е включен въпросът каква е тази част от УПИ X.-439, която е необходима, за да може предявилото иска лице да ползва своя самостоятелен обект в сградата и този въпрос съответно не е бил предмет на изследване, поради което въззивният съд е приел, че осъществяването на правото на Г. Ц. за безпрепятствен достъп до общите части на сградата би следвало да бъде защитено по друг правен ред или чрез друго съответно на това право искане, но не и чрез претенция за премахване на цялата ограда. Даденото от ВКС разрешение касае хипотези по предявен по реда на чл. 64 ЗС иск за определяне на прилежащата площ към сградата, която собственикът на самостоятелния обект има правото да ползва. Действително в посоченото в изложението решение №363/17.10.2011г. по гр.д.№663/2010г. на I г.о. на ВКС становището по приложението на чл. 64 ЗС е изразено при спор по чл. 109 ЗС, но при предявена претенция за преустановяване на неоснователните действия, с които ответниците са лишили ищците от достъп до дворното място, в което се намира сградата, каквито твърдения по настоящето дело липсват. Поради това следва да се приеме, че така даденото разрешение в настоящия случай е неприложимо. Поставеният по гр.д.№1283/2010г. на I г.о. на ВКС, по който съдът се е произнесъл в посоченото в изложението решение №75 от 28.02.2012г. пък касае случаите, в които следва да се приложи разпоредбата на чл.40 от Закона за собствеността когато върху дворно място е изградена сграда с две жилищни сгради, които са в собственост на различни лица, т.е. хипотезата също е различна от разгледаната по настоящето дело. В съответствие с практиката на ВКС (решение №60111 от 11.10.2021 г. по гр.д. №923/2021 г. на I г.о. на ВКС; решение №424/01.12.2010г. по гр.д.№1482/2009г. на ІІ г.о. на ВКС) и на правилата на формалната житейска логика съдът е приел, че защитата по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на вида, естеството и тежестта на нарушението на правото на собственост, като е съобразил обстоятелството, че оградата е поставена на мястото на вътрешната дворищнорегулационна линия между двата съседни урегулиран поземлени имота и че за осигуряването на достъп до външните стени на сградата тази ограда не следва да бъде разрушавана, доколкото достъпът може да бъде осъществен и по друг начин, който безспорно е и технически възможен. Както ВКС приема в своята практика, правото на суперфициарните собственици по чл. 64 ЗС не може да се противопостави във всички случаи на правото на собственика на дворното място да упражни своето вещно право, включително и с поставянето на врата с цел ограничаване на свободния достъп до него, тъй като за реализирането му ищците имат достатъчно предвидени от закона средства, но не и чрез предявения в настоящето производство иск за премахване на тази врата на основание чл. 109 ЗС. Това ограничение, свързано с грижата за съхранение на имота от неговия собственик, същите са длъжни да търпят доколкото тяхното право да се ползват от дворното място само доколкото това е необходимо за използване на техните обекти в сградата съобразно предназначението им не е неоснователно засегнато от извършеното от касатора действие. Ползването на същите по предназначение не изисква в никакъв случай дворното място да остане неоградено, което би било нарушение на правото на неговия собственик (решение №66/01.08.2017г. по гр.д.№4204/2016г. на II г.о. на ВКС). Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос. Не съответстват на данните по делото твърденията, с които касаторът обосновава искането си за допускане на касационното обжалване по втория въпрос, който поставя в изложението. Въззивният съд е обсъдил показанията и на свидетеля В. В. К. и е достигнал до извода, че процесния навес не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълния му обем без да акцентира на обстоятелството кога е построен този навес. Обсъдил е заключението и на двете, изслушани по делото СТЕ и в съответствие с практиката на ВКС не е възприел като релевантно за спора обстоятелството, че в кадастралната карта имотите не са нанесени като самостоятелни. Съобразено е обстоятелството, установено и от двете експертизи, че между двата имота е материализирана ограда по вътрешната регулационна граница, както и че навесът е изграден именно на мястото, на което ищецът поддържа. Обстоятелството, че съдът е възприел параметрите на поставената ограда според едното от заключенията и не е съобразил евентуалното навлизане на малка част от нея в имота на ищеца, не променя предмета на спора, както поддържа касаторът, тъй като тази констатация по принцип е ирелевантна за делото – ищецът не твърди, че подобно навлизане е налице и че именно то създава пречки за упражняване на правото му на собственост, доколкото не търси защита на правата си върху УПИ X.-439, а единствено върху самостоятелния обект в сградата, която се намира в УПИ X.-439. Обстоятелството, че по делото не е изяснено как технически трябва да бъде изградено скелето за втория етаж върху дървената конструкция на покрива също не обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението втори въпрос, тъй като подобна задача на вещите лица не е била поставяна от страните и съответно този въпрос не е бил подлаган на обсъждане по делото, т.е. липсват въведени в спорния предмет възражения в този смисъл, за да се приеме, че съдът е бил длъжен да се произнесе по тях. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по третия въпрос, който касаторът поставя в изложението към касационната жалба, тъй като въпросът по естеството си е фактически, а не правен и представлява довод по правилността на обжалваното решение, който на настоящия етап от производството не може да бъде обсъждан. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението въпрос, тъй като в съответствие с практиката на ВКС, както вече беше посочено по-горе, въззивният съд е съобразил естеството на твърдяното препятствие, преценил е дали същото е неоснователно създадено и поддържано от ответника, въз основа на което е достигнал и до извода, че същото не подлежи на преустановяване по реда на чл. 109 ЗС с оглед петитума на иска. Доказателствата по делото в съответствие с практиката на ВКС са обсъдени в тяхната съвкупност, като е съобразена и практиката на ВКС, според която обстоятелството дали ограда, навес или друга постройка, респ. съоръжение, са изградени в нарушение на закона, само по себе си не дава основание предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск да бъде уважен. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че по така поставения въпрос въззивното решение противоречи на т.3 от ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС. Както ОСГК на ВКС приема в това тълкувателно решение, за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Действително в мотивите към т.3 на тълкувателното решение са изложени съображения, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, но и с това становище въззивният съд се е съобразил, доколкото по делото не се твърди и съответно в спорния предмет доводи за извършването на такива действия не са включени – както вече беше отбелязано, ищецът не е твърдял, че навлизането на част от оградата в неговия УПИ X.-439 му създава пречки за пълноценното упражняване на правото на собственост върху този поземлен имот, поради което и съдът не е разполагал с правомощието да извършва подобна преценка и да постановява премахване на оградата в тази част. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение