Определение № 273 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу определение №.548/19.09.18 по ч.г.д.№.460/18 на Варненски апелативен съд – с което е потвърдено определение №.1590/21.06.18 по г.д.№.1966/17 на ОС Варна за прекратяване на образуваното по иск на КПКОНПИ производството по чл.74 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ като недопустимо. Въззивният съд е приел, че към момента на вземане на решението по чл.11 ал.1 т.1 ЗОПДНПИ /отм./ едногодишният срок по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ - който е преклузивен, е бил изтекъл; поради това й към датата на образуването на производството правомощията на КОНПИ са били преклудирани, респективно преклудирано е било и материалното право на държавата за отнемане от ответниците на незаконно придобито от тях имущество. С определение №.396/19.11.18 производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№.1/2018г. на Общото събрание на гражданска колегия при Върховния касационен съд. Т.д.№.1/18 е приключило с приемане на тълкувателно решение /ТР/ от 4.06.2020. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. Съгласно приетото тълкувателно решение изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл.74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Така даденото разрешение на поставеният от касатора въпрос е в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и въззивното определение да се отмени. Липсата на произнасяне по съществото на спора налага отмяна на постановения акт и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане и произнасяне по иска. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд