Определение № 3237 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 86/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Стамболово, чрез адвокат З. З., срещу въззивно решение № 260 от 11.10.2023 г. по в.гр.д. № 510/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 317 от 25.05.2023 г. по гр.д. № 3155/2022 г. на Районен съд – Хасково. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Ф. Ф. К. срещу касатора обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 17 от 18.10.2022 г., издадена на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ; за възстановяване на ищеца на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Ответникът Ф. Ф. К., [населено място], община Стамболово, оспорва подадената жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски. Въззивният съд е приел, че към момента на връчване на уволнителната заповед – 20.10.2022 г., ищецът е страдал от неинсулинозависим захарен диабет. С исковата молба ищецът се е позовал на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, излагайки твърдения за това, че страда от посочената болест, но в доклада на съда, обективиран в определение № 311 от 23.02.2023 год., не му е било възложено в доказателствена тежест представянето на доказателства в тази насока. Независимо от това, в първото съдебно заседание, проведено на 20.03.2023 г. от страна на пълномощника на ищеца е представена и приета като писмено доказателство - епикриза от Кардиологично отделение на „МБАЛ Хасково“ АД, неоспорена от ответника, установяваща наличие на посоченото по-горе заболяване, установено преди прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно е установено, че преди уволнението ответникът не е поискал разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Неизпълнението на това задължение от страна на работодателя, визирано в разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 КТ само по себе си обуславя незаконност на уволнението и основателност на иска за неговата отмяна, с оглед нормата на чл.344, ал.3 КТ, според която в случаите на чл.333, ал.1, т.3 КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на Инспекцията по труда работник или служител, боледуващ от някоя от определените в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. болести. Заболяването на ищеца попада в чл.1, ал.1, т.6 от цитираната Наредба. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварително съгласие на инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следния въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Какво е приложението на чл.266, ал.1, т.1 ГПК в хипотезата на открито пред въззивната инстанция производство по чл.193, ал.1 ГПК, при условие че страната е разполагала с документите и е могла да ги представи пред първата инстанция, но е направила това едва пред въззивната инстанция.“ Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 260 от 11.10.2023 г. по в.гр.д. № 510/2023 г. на Окръжен съд - Хасково, поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, както и конкретна аргументация по наведените основания за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият въпрос е неотносим, защото според решаващите мотиви на въззивното решение ищецът е доказал заболяването си с представено в първото заседание по делото писмено доказателство, неоспорено от ответника, а именно - епикриза от Кардиологично отделение на „МБАЛ Хасково“ АД. Съобразно изхода на спор а на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1 200 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.