Определение № 579 от 14.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 531/2012 г.

Обжалвано е разпореждане № 7056 от 10.08.2012 год. на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми състав, с което е върната касационна жалба вх.№ 20682/02.08.2012 год. срещу въззивното решение № 1081/25.06.2012 год., постановено по гр.дело № 1336/2012 год. по описа на същия съд и състав. Недоволен от разпореждането е касаторът А. Г. М. от [населено място], Пловдивска област, представляван от адвокат К. А., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно понеже не почива на обективното състояние на имота и съдържа само оценка на стойността на земята. Представя оценка към 11.01.2011 год. на независим оценител-агроном относно трайните насаждения върху процесния недвижим имот-лозе, според която справедливата пазарна стойност възлиза на 64 100 лева, а ликвидационната стойност е 51 240 лева. Ответниците по частната жалба Е. Н. М. от [населено място], Пловдивска област и П. С. Ч. от [населено място] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да върне касационната жалба на ищеца въззивният съд е приел, че цената на исковете е 512,20 лева и 1 506,40 лева, поради което на основание чл.280, ал.2 ГПК същата е недопустима. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Обжалваният съдебен акт на въззивният съд е законосъобразен. Съобразена е разпоредбата на чл.280, ал.2 във връзка с чл.68 и чл.69, ал.1, т.2 ГПК и тъй като данъчната оценка е до 5 000 лева правилно касационната жалба като процесуално недопустима е върната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение