Определение № 4110 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2023 г.

ВКСII гражданско отделение18.09.2024 г.докладчик Здравка Първанова

Диспозитив

ИЗМЕНЯ определение № 2441/20.05.2024 г. по гр.д.№ 1836/2023г. на ВКС, ІІ г.о. в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА Столична община да заплати на Е. Н. Г. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 14 400 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 9531/03.06.2024 г., подадена от Столична община, чрез пълномощниuа й адвокат К. Г.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело определение № 2441/20.05.2024 г. в частта за разноските. Препис от молбата е връчен на насрещната страна по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, като е депозиран отговор, в който се излагат съображения за липса на основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С определение № 2441/20.05.2024 г. по гр. д. № 1836/2023 г. на ВКС, II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №260204/27.01.2023г. по гр. д. № 11445/2018 г. на Софийски градски съд. Касационният съд е осъдил Столична община да заплати на ответника по касация Е. Н. Г. 36 000 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по чл. 288 ГПК. В подадената молба се твърди, че заплатеrят от ответника по касация адвокатски хонорар се явява прекомерен, като не е съобразен материалния интерес по делото, фактическата и правната сложност kd делото и извършената работа. Сочи се, че в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения се определя хонорар в размер на 1200 лева в случаите на изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, без процесуално представителство, какъвто е случаят. Направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна е своевременно. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването им с подадения отговор на касационната жалба, преписи от които не се връчват на касатора, а производството пред касационната инстанция е приключило с постановеното по настоящото дело определение № 2108/12.07.2023 г. по чл.288 ГПК, с което обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационен контрол. Съгласно практиката на ВКС, когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания и неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК, в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, какъвто е настоящият случай. Съгласно ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, т. 3 при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е длъжен да откаже приложението на наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения в нарушение на забраната на чл. 101, §1 ДФЕС. Съобразно чл. 9, ал. 3 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./, минималното възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство се определя като 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 1200 лв. Настоящото дело е образувано в първоиинстанционния съд през 2006г. по иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на подробно описан поземлен имот с площ 1400 кв.м., находящ се в [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда и за предаване владението на имота. Процесуалните действия на процесуалния представител на ответника в настоящото касационно производство са се изразили в изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба. Съгласно представения договор за процесуално представителство, ответникът по касация е възложил на адвокат М. да изготви и подаде отговор на касационната жалба, както и да осъществява процесуално представителство пред касационната инстанция. С оглед постановеното определение по чл.288 ГПК делото не е разглеждано в открито съдебно заседание. Като взе предвид фазата на касационното производство, подадения отговор по чл.287 ГПК, фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита, съдът намира, че следва да се намали размерът на заплатеното от ответника по касация възнаграждение за адвокат. При извършване на преценката на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК в случая следва да се отчитат въведените и поддържани от ищеца множество доводи за нищожност на разпоредителната сделка, сключена с праводателя му, и приобщения обемен доказателствен материал по делото. Всичко това е наложило обсъждане и съответно обосноваване на защитна теза на ответника по иска, както и проследяване на съдебната практика на ВКС в отговора по чл.287 ГПК. Касаторът не е представил към касационната жалба доказателства за заплатено на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение. Данните по делото сочат, че заплатените от самия него в първоинстанционното производство по повдигнатия от него правен спор разноски за адвокатско възнаграждение са 11 200 лева. След преценка на всички релевантни в случая факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав прима, че размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат от 36 000 лева следва да се намали до 14 400 лева, в което е включен и ДДС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Цитирани разпоредби

15