Определение № 1176 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1207/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД обжалва Решение № 1268/11.12.2023 г. по в.гр.д. № 710/2023 г. на ОС-Бургас, с което след отмяна на Решение № 319/13.02.2023 г. по гр.д. № 6586/2022 г. на РС–Бургас са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за суброгационно вземане в размер от 5 250,07 лв. и за лихва за забава в размер от 1 599,82 лв., възникнали по повод извършено от касатора обезщетяване на вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило в причинна връзка с противоправно бездействие на служители на ответника. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 5 000 лв., ако делото е гражданско, и под 20 000 лв. – ако е търговско (с изключение на решенията по искове с по-ниска цена, обусловени от исковете, по които надлежно е упражнено правото на касационно обжалване). Предмет на процесното производство са права, възникнали във връзка с извършено плащане по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по който ищецът е застраховател. Според формиралата се и понастоящем константна практика (Определение № 770/11.03.2025 г. по т.д. № 2542/2024 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 496/01.03.2024 г. по ч.т.д. № 178/2024 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 2166/31.07.2024 г. по ч.т.д. № 1073/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 960/25.03.2025 г. по т.д. № 452/2025 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 67/10.01.2025 г. по т.д. № 2800/2024 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 493/01.03.2024 г. по ч.т.д. № 177/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 603/14.03.2024 г. по т.д. № 1198/2023 г. на ВКС, ТК., І т.о.) дело, имащо такъв предмет, е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като касае правоотношение, функционално свързано с абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Този критерий е посочен като един от разграничителните относно вида дела в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС и същият е приложим и в настоящия случай, доколкото ответникът ( [община]) няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, за да се обоснове гражданскоправен характер на спора съгласно чл. 113, изр. 2 ГПК. Ето защо касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт и следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост. При тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,