Определение № 915 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 2978 от 17.06.2020 г. от Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Трън“, [населено място], представлявано от директора Г. С. Г., чрез процесуалния му представител юриск. Р. Т. Р., против въззивно решение № 136 от 04.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № 623/2019 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, 3 с-в, в частта му, с която като е потвърдено решение № 25 от 12.08.2019 г. постановено по гр.д. № 70 по описа за 2019 г. на Районен съд – Трън, са уважени предявените от „И. - ММ 2012“ ООД [населено място] срещу касатора, обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 4 ГПК, с който е признато за установено по отношение на ответното предприятие, че ищецът не дължи на Териториално поделение „ДГС-Трън“, [населено място] сума в размер на 7572 лв., представляваща неустойка за виновно неизпълнение на т. 18.14. от Договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703; по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7572 лв., представляваща авансово внесена сума по Договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата от 7572 лв. считано от датата на предявяване на иска и по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87д, ал. 10 ППЗГ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1893 лв., представляваща внесена гаранция за изпълнение по Договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Жалбоподателят релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове, с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87д, ал. 10 ППЗГ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие със задължителната и установена практика на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведеното основание, жалбоподателят се позовава на противоречие с практиката на ВКС, както следва: Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 1 от 02.04.2014 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК, т. 19, както и с постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 338 от 27.03.2018 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 706/2017 г.; решение № 235 от 15.04.2010 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 673/2009 г., решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС, I г.о. по гр.д. № 797/2009 г.; решение № 212 от 01.02.2012 г. на ВКС, IІ т.о. по т.д. № 1106/2010 г.; решение № 324 от 22.04.2010 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. 1413/2009 г.; решение № 157 от 08.11.2011 г. на ВКС, IІ т.о. по т.д. № 823/2010 г.; решение № 10 от 04.07.2011 г. на ВКС, IІІ г.о. по гр.д. № 533/2010 г.; решение № 147 от 11.01.2013 г. на ВКС, IІ т.о. по т.д. № 46/2012 г.; решение № 221 от 18.01.2013 г. на ВКС, IІ т.о. по т.д. № 1270/2011 г. Поставени са следните правни въпроси от процесуално естество, с твърдението, че са значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, както следва: 1/във всички случаи ли е възможно страна да установи отрицателните факти, на които основава своите искания и възражения, чрез доказване на положителни факти/индиции/ и да проведе пълно и главно доказване; кой носи доказателствената тежест, когато отрицателни фактически твърдения не могат да се установяват с положителни факти/индиции/; носи ли ищецът при отрицателен установителен иск за относително субективно право доказателствена тежест за изпълнение за насрещното му задължение, респ. следва ли да доказва основателността на иска или е достатъчно да докаже правен интерес от завеждане на делото като предпоставка за допустимост на иска, а ответникът да носи доказателствената тежест при недоказване на неизпълнение на насрещното задължение на ищеца; възможно ли е въззивният съд, след като е приел, че въззивната жалба и отговорът й не съдържат обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, да преразпредели доказателствената тежест без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. Ответникът по жалбата „И. - ММ 2012“ ООД, [населено място], представлявано от управителя Б. М. П., чрез пълномощника си адв. Н. Ч. от АК-Б., е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че след проведен електронен търг с явно наддаване по реда на чл. 49, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 74 от НУРВИДГТ, за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен в Обект № 1703, отдели 383в, 383н, намиращи се на територията на ТП „ДГС Трън“, [населено място], проведен на 11.08.2017 г., ищецът „И.-ММ 2012“ ООД е класирано на първо място и със Заповед № 09-02-27/1 от 18.08.2017 г. на Директора на ТП „ДГС-Трън“, [населено място] е определен за к упувач на стояща дървесина на корен в Обект № 1703 отдел (подотдел 383 „в“ и 383 „н“) в землището на [населено място], общ. Трън, на територията на ТП “ДГС-Трън“. След влизане в сила на заповедта за класиране и преди сключване на договора на 08.09.2017 г., определеният за изпълнител/купувач „И.-ММ 2012“ ООД е превел по банкова сметка на ТП „ДГС-Трън“, авансова вноска в размер на 20 % от достигнатата цена или абсолютна сума в размер на 7572 лв. без включен ДДС, както и гаранция за изпълнение на договора в размер на 5 % от достигнатата цена или сума в размер на 1893 лв. Внасянето на гаранцията за изпълнение, било предпоставка за сключване на Договор за продажба на стояща дървесина на корен, съобразно специалната нормативна уредба на Раздел I, чл. 49 и следващите от Наредбата за условията и реда за възлагане на дейности в горски територии държавна или общинска собственост. След изпълнение на това свое задължение, определеният за изпълнител/купувач „И.-ММ 2012“ ООД и ТП „ДГС-Трън“, сключили д оговор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. В раздел I на договора, в т. 1. било определено задължението на п родавача да прехвърли на купувача собствеността върху дървесината от Обект 1703, подотдели 383 „в“ и 383 „н“, в землището на [населено място], общ. Трън, на територията на ТП ,ДГС-Трън“, а купувачът се задължил да заплати предложената от него цена и да отсече и транспортира дървесината. С договора е определено количеството дървесина на корен – 1056 пл. куб.м., била определена цената – 37860 лв. без ДДС, срока за изпълнение – 22.01.2018 г., гаранцията за изпълнение – в размер на 1893 лв., авансовата вноска – 7572 лв. без ДДС и графика за изпълнение, т.е. било постигнато съгласие по всички основни параметри на договора и не е имало пречка за неговото изпълнение. В договора било записано изричното зад ъ лжение на продавача – ТП „ДГС-Трън“ да предаде на купувача насажденията включени в обекта, с издаване на двустранно подписан от продавача и купувача предавателно-приемателен протокол и да му издаде позволително за сеч в 14 дневен срок след предаване на насажденията. Предвид спецификата на дейността, която е следвало да се извърши в Обект № 1703 – сеч на дървесина, която се извършва на открито и е обусловена от външни фактори като: сложност на обекта, надморско равнище на обекта, проходимост на горските пътища осигуряващи достъп до насажденията, климатичните и метеорологичните условия, както и с оглед периода на прикл ю чване на сеч и извоз до временен склад, съгласно д оговора – 22.12.2017 г., изпълнение то на д оговор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г., не е започнато от нито една от страните по него. Преди изтичане срока на д оговора, на 22.01.2018 г. страните постигнали съгласие за удължаване срока, за което подписали анекс № ПД-00-20 от 19.01.2018 г., с който по взаимно тяхно съгласие, същият се считал за сключен със срок на изпълнение до 30.07.2018 г., като останалите клаузи по договора останали непроменени. В сроковете посочени в договора нито една от страните не предприела действия по неговото изпълнение и същият бил прекратен с изтичането на уговорения срок на 30.07.2018 г. С писмо изх. № 12-00-100 от 15.08.2018 г., директор ът на ТП „ДГС-Трън“, уведомил „И.-ММ 2012“ ООД, че на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗД извършва прихващане на неусвоени, заплатени авансови вноски за закупуване на стояща дървесина на корен по д оговор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703 срещу начислени неустойки по същият договор, отразени в р азписка от 14.08.2018 г., акт за начисляване на неустойка по същият договор от 14.08.2018 г. и кредитно известие от 14.08.2018 г. Със същото писмо директорът на ответното предприятие уведомил ищцовото дружество, че на основание т. 22 от договора усвоява в цялост внесената гаранция за изпълнение, поради неотсичане на цялото количество маркирана дървесина, включена в обект № 1703. След настъпване на основанието предвидено в т. 36.2. от договора – прекратяване на договора поради изтичане на срока за изпълнение и въз основа на посочените по-горе документи, продавачът задържал сумата от 1893 лв., представляваща гаранция за изпълнение на договора и сумата от 7572 лв. без ДДС, представляваща авансово внесена 20 % вноска от стойността на дървесината, която купувачът е следвало да придобие. При тези фактически данни, от правна страна съдът е приел, че между страните е възникнало срочно облигационно отношение, по което купувачът е превел авансово 20% от цената на дървесината, която има право да придобие при изричното задьлжение на продавача - ТП „ДГС-Трън“, да му предаде насажденията включени в обекта с издаване на предавателно-приемателен протокол /двустранно подписан от продавача и купувача/ и да му издаде позволително за сеч в 14-дневен срок след предаване на насажденията- т.5.1 и т.5.2 от договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. Ответникът - ТП „ДГС-Трън“ не е предприел действия по изпълнение на поетите задължения по договора, като: не е бил изготвен предавателно-приемателен протокол за предаване на насажденията, включени в Обект 1703; не е било издадено позволително за сеч в предвиденият 14-дневен срок; преди изтичане срока на договора, страните постигнали съгласие за удължаване срока, за което подписали анекс № ПД-00-20 от 19.01.2018 г., с който по взаимното им съгласие по договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 година, същият се счита сключен със срок на изпълнение до 30.07.2018 г. Въпреки това, отново ответното ТП “ДГС-Трън“, не е предприело действия по издаване на необходимите документи - предавателно-приемателен протокол за предаване на насажденията в Обект № 1703, нито издало позволително за сеч на купувача „И.-ММ 2012“ ООД, без да са посочени от страна на продавача основателни за това причини. Между страните по договора и последвалият го анекс не са водени преговори, не е водена кореспонденция, по реда предвиден в раздел IX т.42 до т.45 от договора. Купувачът не е получавал никакви писмени съобщения, дори и такива за прекратяване на договора. Последният е срочен договор - сключен е със срок на изпълнение до 22.01.2018 г. и удължен с анекс № ПД-00-20 от 19.01.2018 г. до 30.07.2018 г., поради което същият следва да се счита за прекратен на основание Раздел VIII, т.36.2 от договора - с изтичане срока на договора. В този смисъл е настъпило разместване на материални блага, като в патримониума на ответника - продавач са постъпили суми без основание. Налице е основание и за връщане на внесената гаранция за изпълнение, тъй като съгласно чл.87д, ал. 10 от ППЗГ, гаранцията за изпълнение се освобождава след неговото приключване. В случая това е налице, тъй като договорът е прекратен, поради изтичането на срока за изпълнение, а и не е доказано виновно неизпълнение на договорните условия от купувача „И.-ММ 2012“ ООД. В тази връзка съдът е приел, че при условията на пълно главно доказване ищецът е установил, че по валидно сключен писмен, двустранен договор с ответното дружество, са му били преведени средства в размер на 7 572,00 лв., както и гаранция от 1 893,00 лв., които ответникът неоснователно е прихванал извънсъдебно след изтичане срока на договора като неустойка, защото дружеството-ответник не е доказал, че по процесния договор, дружеството-ищец е нарушило задълженията си по т.28.1, поради което преведените суми следва да бъдат прихванати като неустойка за виновно неизпълнение на договора, както и, че извънсъдебното прихващане е извършено в срок. Нито една от страните не твърди и не доказва, че процесният договор е предсрочно прекратен, поради причина виновно неизпълнение, поради което преведените суми се явяват неоснователно получени от ответника и като такива следва да бъдат репарирани. Предвид същността на предявения отрицателен установителен иск и заявените права на ищеца във връзка с договора (обосноваващ правния му интерес от предявяване на този иск), съдът е приел, че в тежест на ответника е било установяването на твърдяното от него неизпълнение на договорните задължения на дружеството ищец, купувач по договора, т.е. при условията на пълно и главно доказване да докаже фактите, установяващи изпълнение на всички свои задължения по договора, от които да следва виновно неизпълнение от страна на ищеца. Неизпълнението на договора от страна на купувача „И.-ММ 2012“ ООД, не може да се вмени във вина на дружеството, тъй като изпълнението от страна на купувача е обусловено от изпълнение на договора от страна на ответника продавач ТП „ДГС Трън“. Последното не е изпълнило основни свои задължения след подписване на анекса за продължаване на срока, като липсват доказателства (а и ответника не твърди подобни факти) да е изготвен предавателно-приемателен протокол за предаване на насажденията, включени в Обект 1703. В тази връзка липсват данни да е било издадено позволително за сеч в предвиденият 14-дневен срок след подписване на анекса, както и липсват доказателства ответникът да е осигурил проходимост на горските пътища, осигуряващи достъп до насажденията и временните складове, включени в Обект № 1703, поради което съдът е приел, че купувачът се явява изправна страна по договора, тъй като в предвидения срок е заплатил уговорената авансова цена и уговорената гаранция. Изпълнението на задължението на продавача да предостави на купувача дървесина, съгласно уговореното е било обусловено по волята на страните от издаване на позволителни за сеч. Съгласно чл. 108 от Закона за горите сечи в горите може да се провеждат след издаване на писмено позволително. В настоящият казус са издадени позволителни преди подписване на анекса към договора за удължаване на срока, но не и след неговото подписване. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, съгласно, която позволително се издава поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и извоз. При тези данни, съдът е приел, че срокът на договора е изтекъл, съобразно с уговореното в анекса – на 30.06.2018 г. е изтекъл срокът за сеч, а на 30.07.2018 г. е изтекъл срокът за извоз. Освен това по делото липсват каквито и да било доказателства ответното предприятие да е предприело действия за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задължения по него от страна на ищцовото дружество. При тези данни от фактическа и правна страна, съдът е приел за основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 4 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответното предприятие, че ищецът не дължи на Териториално поделение „ДГС-Трън“, [населено място] сума в размер на 7572 лв., представляваща неустойка за виновно неизпълнение на т. 18.14. от договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 7572 лв., представляваща авансово внесена сума по договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87д, ал. 10 ППЗГ, е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1893 лв., представляваща внесена гаранция за изпълнение по договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703, като получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси от процесуално естество. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС – задължителна и константна. Следва да се подчертае, че поставените въпроси трябва да са от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По първата група поставени процесуалноправни въпроси, обобщено касаещи разпределяне на доказателствената тежест между страните при предявен отрицателен установителен иск, макар и да са от значение за изхода на делото, по тях не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд в обжалваното решение не е в противоречие както със задължителната, така и с установената съдебна практика на ВКС, в т.ч. и тази, посочена от касатора. Това е така, тъй като в случая въззивният съд е приел, че с оглед същността на предявения отрицателен установителен иск и заявените права на ищеца във връзка с договора, сключен между страните, в тежест на ответника е установяването на твърдяното от него неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството ищец, купувач по договора, т.е. при условията на пълно и главно доказване да докаже фактите, установяващи изпълнение на всички свои задължения по договора, от които да следва виновно неизпълнение на ищеца. Неизпълнението на договора от страна на купувача „И.-ММ 2012“ ООД, не може да се вмени във вина на дружеството, тъй като изпълнението от страна на купувача е обусловено от изпълнение на договора от страна на ответника продавач ТП „ДГС Трън“. Ответникът не е установил по делото, че като продавач е изпълнил задълженията си по договора след подписване на анекса към него за продължаване на срока, а именно: да състави предавателно-приемателен протокол за предаване на насажденията, включени в Обект 1703, да издаде позволително за сеч в предвиденият 14-дневен срок след подписване на анекса, както и да осигури проходимост на горските пътища, осигуряващи достъп до насажденията и временните складове, включени в Обект № 1703, за да може купувачът да получи договорената стояща дървесина на корен, а последният се явява изправна страна по договора, тъй като в предвидения срок е заплатил уговорените авансова цена и гаранция. Изпълнението на задължението на продавача да предостави на купувача дървесина, съгласно уговореното, е било обусловено по волята на страните от издаване на позволителни за сеч, а и съгласно чл. 108 от Закона за горите сечи в горите може да се провеждат след издаване на писмено позволително. По делото е установено, че са издадени позволителни преди подписване на анекса към договора за удължаване на срока, поради лоши атмосферни условия за добиване на дървесината, но не и след неговото подписване, следователно договорът между страните не е изпълнен, тъй като ответникът не е изпълнил своите задължения по него, описани по-горе, което е довело и до невъзможност за ищеца да получи уговорената дървесина. За пълнота следва да се отбележи, че при отрицателния установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Както се посочи по-горе, в случая ответникът не е доказал, че е изпълнил задълженията си по договора, прекратен с изтичането на уговорения с анекса срок за изпълнение, за което изпълнение няма спор, че реално не се е осъществило и всяка една от страните би следвало да получи това, което е престирала по процесния договор като получено на отпаднало основание, до който извод е стигнал и въззивния съд в обжалваното решение. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос относно това, възможно ли е въззивният съд, след като е приел, че въззивната жалба и отговорът й не съдържат обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, да преразпредели доказателствената тежест без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, не се явява обуславящ за изхода на спора, тъй като такива процесуални действия в случая не са извършени от въззивния съд, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Следващият правен въпрос от процесуално естество, поставен в изложението е свързан с това, следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, е от значение за изхода на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие както със задължителната, така и с установената съдебна практика на ВКС, в т.ч. и тази, посочена от касатора, а е в синхрон с нея. В тази връзка въззивният съд е изложил собствени мотиви защо са основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 4 ГПК, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87д, ал. 10 ППЗГ, като е обсъдил събраните по делото и относими доказателства съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК е препратил към част от мотивите на първоинстанционния съд, които са изложени подробно и аргументирано, в която част го е потвърдил. В случая въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235,ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи собствени мотиви затова. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения като съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права. При постановяване на обжалваното решение тази практика, че в мотивите на решението съдът следва да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, е съобразена, поради което по тези процесуалноправни въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. По тях в обжалваното решение съдът е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК за уеднаквяване на съдебната практика във връзка с въззивното производство, съгласно която съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Въззивният съд, след като са изчерпани контролните му функции (да провери валидността и допустимостта на решението и да определи вярната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните), проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването. Ограниченият от посоченото в жалбата въззивен съд не може, без съответно оплакване да проверява обосноваността на която да било фактическа констатация на първоинстанционния съд нито да проверява дали тя е направена при друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила (при разменена доказателствена тежест, при липса на доказателства, необсъждане на събраните доказателства). Когато решаващата дейност на първоинстанционния и на възззивния съд е била еднаква по обем, тъй като пред въззивния съд не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, както и поради съвпадане на фактическите и правни изводи, въззивният съд при условията на чл. 272 ГПК може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел от данните по делото и доводите на страните, преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, препращайки по реда на чл. 272 ГПК и към мотивите на първата инстанция, че ищцовото дружество е установило, че по валидно сключен писмен, двустранен договор с ответното дружество, са били преведени на последното средства в размер на 7 572,00 лв., както и гаранция от 1 893,00 лв., които парични суми ответникът неоснователно е прихванал извънсъдебно след изтичане срока на договора като неустойка, тъй като дружеството-ответник не е доказал, че по процесния договор, дружеството-ищец е нарушило задълженията си по т.28.1, вследствие на което преведените суми следва да бъдат прихванати като неустойка за виновно неизпълнение на договора, поради което е уважил обективно съединените искове на ищеца по чл. 124, ал. 1, пр. 4 ГПК, чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87д, ал. 10 ППЗГ, като е признал за установено по отношение на ответното предприятие, че ищецът не дължи на Териториално поделение „ДГС-Трън“, [населено място] сума в размер на 7572 лв., представляваща неустойка за виновно неизпълнение на т. 18.14. от договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703; на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 7572 лв., представляваща авансово внесена сума по договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87д, ал. 10 ППЗГ, е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1893 лв., представляваща внесена гаранция за изпълнение по договор за продажба на стояща дървесина на корен № ПО-01-43 от 11.09.2017 г. за Обект № 1703, като получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Следователно, по поставените правни въпроси от процесуално естество, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по тях е налице задължителна и установена съдебна практика на ВКС, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. При този изход на делото, на ответника по касация за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,