Определение № 135 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 283/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответника Г. Н. М. срещу тази част на решение № 493/08.11.2011 г. по въззивно гр. дело № 766/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която, като е отменено решение № 628/30.06.2011 г. по гр. дело № 363/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на П. Т. М. следните суми: сумата 2 500 лв., представляваща половината от главница от 5 000 лв., сумата 1 870.15 лв., представляваща половината от законна лихва в размер 3 740.30 лв., и сумата 201 лв., представляваща половината от разноски в размер 402 лв., присъдени със съдебно решение по друго дело, както и деловодни разноски в размер 62.52 лв., направени по същото въззивно гр. дело. В останалата му – отхвърлителна част, въззивното решение не е обжалвано от ищците. По делото е постъпила и частна жалба на ищцата П. Т. М. срещу определение № 966/22.12.2011 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по същото въззивно гр. дело № 766/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка за изменение на горното решение в частта за разноските. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадените касационна жалба и частна жалба за процесуално недопустими, по следните съображения: Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба на ответника, е постановено по въззивно дело, по което предмет на разглеждане са субективно активно и обективно кумулативно съединени искове, всеки от които е, с определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, цена до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Определението на въззивния съд, срещу което е подадена частната жалба на ищцата, е постановено по реда на чл. 248 от ГПК по въззивно дело, решението по което не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК, това определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. По аргумент от тази разпоредба следва, че след като решението по делото не подлежи на обжалване пред по-горна съдебна инстанция, то и определението относно допълването или изменянето на решението в частта му за разноските, също не подлежи на обжалване, както ако съответните разноски биха били присъдени или претенцията за тях би била отхвърлена със самото решение. Предвид горното, подадените касационна жалба и частна жалба, като процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане, а образуваното по тях производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение