Определение № 328 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 764/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗКПУ – Съгласие” против решение № 310/12.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 256/2018 г. от ІІ-ри въззивен състав на Софийски окръжен съд. От ответницет по делото е постъпил писмен отговор от „Гея – дек” ЕООД, с който се оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя. Наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за кооперациите не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган. Въз основана горното, съдът е приел за ирелевантни фактите, че ОС на кооперацията не е взело решение за разпореждане с процесния имот по реда на чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК. Безспорно установената по делото липса на такова решение не обуславя претендираната от жлбоподателя липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, следователно, процесната сделка, сключена от предишния председател на кооперацията с имущество на кооперацията, но без решение на общото й събрание, е валидна. Съдът се е позовал на тълкуването, дадено с Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК, въпреки безспорно установеното по делото, че при сключването на сделката съгласието на кооперацията не е дадено от председателя на същата, а е удостоверено с протоколи на общото събрание и на управителния съвет на кооперацията, признати за неистински документи, съставени от председателя на кооперацията, с влязла в сила присъда на наказателен съд. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, за които се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Поставя се правен въпрос, който следва както от изложението, така и от твърденията на касатора по касационната жалба, а именно, при наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд, с който се признават за неистински документи, с които е обективирано съгласието на колективен орган на кооперация по чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК за разпореждане с недвижим имот, следва ли да се приеме, че съгласието за разпореждането от името на кооперацията е валидно изявено, с оглед постановките в Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 4/2016 г., ОСГТК. По този правен въпрос липсва съдебна практика, въпросът е относим към спора и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 106, 70 лева /по двата обективно съединени иска/ по сметката на ВКС. Водим от изложеното, съставът на ВКС