Определение № 436 от 04.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 254/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Н., чрез П. Н. от АК Варна срещу решение № V-85 от 27.07.2018г по в.гр.дело № 749/2018г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение №294/2018г по гр.д. № 1623/2017г на Бургаски районен съд изцяло,като неоснователен, е отхвърлен иска на касатора на основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД срещу ответника „Резон” ООД за вреди от негативна журналистическа публикация - статия в електронно издание на ответника със заглавие „Трима пак в ареста заради побоя над охранител”, като съдържаща позорящи, унизителни и приписващи престъпление твърдения, каквито ищецът не е извършил,предвид влязла в сила оправдателна присъда. Въззивният съд е изследвал съдържанието на процесната статия, поместена на 13.03.2012г в сайт, собственост на ответника, като решаващо е приел ,че в нея не се съдържат обидни изрази,такива не са посочени изрично и от ищеца. Невъзприемайки за установена обидата като основание, при изследване верността на твърденията в публикацията БОС е приел за установено ,че те отразяват факти,свързани с водено срещу ищеца и други лица наказателно производство.С постановление на БРП от 07.03.2012г ищецът безспорно е бил привлечен като обвиняем в престъпление по чл. 131 ал.1 т.9 и т.12 НК, като по протест на прокурора, на 13.03.2012г мярката му за неотклонение е изменена в „Задържане под стража„и наложена с привеждането му в ареста, за което на същата дата Бургаска РП е изпратила прессъобщение до медиите. В резултат на това, в изданието е публикувана статията със заглавие „Трима пак в ареста заради побоя над охранител” с информация, че БОС е постановил задържане за това ,че „ тримата бургазлии ”-цитирани поименно,„ през м. февруари т.г около 03.20ч биха частен охранител в заведение Джубокс ”. Поддържаното с иска основание за отговорност е, че твърдението в статията за нанесен от ищеца побой на частен охранител в заведението е позорящо, невярно и приписващо престъпление, т.к с присъда от 09.11.2012г на БРС ,влязла в сила на 16.07.2013г ищецът е бил признат за невиновен в това деяние. Въззивният съд е изтъкнал,че изнесената информация за образуваното против ищеца наказателно производство за нанесен побой на частен охранител не е противоправно деяние, тъй като публикувана в същия ден статията отразява взета мярка за принуда и повдигнато обвинение, включващо и посоченото авторство на деянието според разследващите и в този смисъл не е невярно отразяване на факти – макар те да са позорящи, а е налице отразяване на събитията такива, каквито са били към онзи момент. Статията е въз основа на изпратена до медиите информация. Същевременно статията е насочена към информиране на обществото относно мярката за неотклонение и за описаното от прокуратурата и от съда деяние при задържането – побой в дискотека Джубокс”..Обстоятелството, че в последствие ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения не променя този извод,тъй като отразените факти и обстоятелства трябва да се разглеждат така, както са изглеждали към момента на настъпването им а не от дистанцията на времето. Упражнената в случая свободата на словото не е засегнала защитаваните с иска права и конституционно защитени ценности отвъд границата в която търсената с иска намеса е необходима в едно демократично общество,в случая не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал.1 от Конституцията .Свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име ,а негативни оценки за определена личност открояваща се по една или друга причина в обществения живот,не пораждат отговорност ако не засягат достойнството на личността като обидни - състава на престъплението обида. Добавено е ,че мнения и коментари не се доказват, но се преценява налице ли е достатъчно фактическо основание за тях, степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Въззинният съд се е позовал на трайно установена практика на ВКС в подкрепа на така изложеното (реш. № 62/2012г ІV г.о, реш. № 85/2012г ІV г.о, реш. № 369/2015г ІV г.о и др ) В изложението на касатора не е формулиран правен въпрос. Посочва се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и се коментира съдебна практика на ВКС относно съставите на престъплението обида и клевета, които легални дефиниции по НК следва да се съобразяват (реш. № 263/2013г по гр.д №1740/2011г ІІІ г.о.).В изложението се цитират чл.146,чл.147 НК ,сочи се какво представляват обидата и клеветата по дефиниция и се интерпретира процесната публикация. Изтъква се от касатора ,че съгласно установената практика на ВКС свободата на мнение не трябва да се използва, за да се увреди доброто име на другиго (реш. №62/2012г гр.д №1376/2011г, ІV г.о, реш. № 369/2015г на ВКС и др.). Поддържа се, че статията не е целяла единствено информация на широката аудитория, а се приписва на ищеца деяние,за което тогава е бил единствено обвиняем и впоследствие е установено, че е невинен. Така статията внушава извършителство,което е увредило доброто име. Поддържа се очевидна неправилност на решението и основание по чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като се приема наличие на душевни травми,но се приема, че не е доказана причинно- следствена връзка между публикацията и вредите. Поради това се изтъква вътрешно противоречие при изводите на съда и очевидната им неправилност. В отговор ответникът „Резон „ ЕООД оспорва съображенията за допускане на жалбата до разглеждане. Не е било предмет на иска дали има състав на престъпление обида или клевета.Съобразена е изцяло практиката на ВКС с оглед предмета на делото,тъй като съдържащите се в публикацията твърдения са верни, за разлика от случаите по приложените съдебни решения.Претендират се разноски След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В настоящето изложение не е конкретизиран и въобще формулиран въпрос, по който соченото основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК да обосонове допълнителният специален кретерии: противоречие с практика на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това. За пълнота следва да се изтъкне ,че предвид съдържанието на решението липсва и разбираем повод възприетите в доктрината и практиката определения за обида и клевета да бъдат изтъквани от защитата и с тях да се обосновава основание за допускане до касационно обжалване. Въззивният съд е не се е отклонил от принципното разбиране относно признаците на обидата и клеветата като увреждащи деяния.Претендираното обезщетение е на основание чл.49 ЗЗД, вр чл. 45 ЗЗД и са обсъдени елементите на деликтната отговорност в спецификата на отговорност за вреди от негативна публикация в печатно издание, както и стълкновението между конституционно гарантираните права. Съгласно установената съдебна практика на ВКС ,част от която и цитирана както от въззивния съд ,така и от касатора, когато фактът е верен разпространението му чрез печатно издание не е противоправно,а когато не е верен, от значение за отговорността по иска са и други обстоятелства, също изяснени в практиката на ВКС (реш.№484/2010 по гр.д № 1438/2009 ІІІ г.о ,реш. №62/2012 по гр.д №1376/11 ІV г.о ,реш. № 85/2012 по гр.д№1486/2011 ІV г.о и др.,включително цитираната в изложението съдебна практика) и практиката на ЕСПЧ (Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria, Handyside v. the United Kingdom, Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v. Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, и др. ). Правните изводи на съда са не в противоречие,както неоснователно поддържа жалбоподателят,а в съответствие с тази практика. и съобразени в конкретния случай от въззивния съд. Решението опредметява установеното разбиране, че когато се касае за публикации в пресата,за всеки конкретен случай подлежи на изследване дали освен оценка и мнение по обществен въпрос, публикацията не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт,съответно на изследване за вярност подлежат само фактическите твърдения, а коментарът на фактите се отнася към оценъчните съждения, по отношение на които преценката за противоправност също не е изключена ако са обидни. При съобразяване и установения в практиката на ВКС подход и след като в публикацията няма обидни изрази - такива действително не са изрично посочени и от ищеца, въззивният съд е изследвал изнесените в конкретната публикация факти. Отчетено е, че в статията е посочена причина, поради която ищецът е бил обвиненен и задържан от разследващите органи, респ. поднесена е информация за мярката за неотклонение на лицето и с какво вменено деяние е свързана.Позоваване на деянието,за което ищецът и други лица са разследвани ,защитата интерпретира като собствено увреждащо твърдение на автора на статията за това,че престъплението е извършено и кой го е извършил. Въззивният съд е отговорил на този довод съобразно установеното в практиката на ВКС практическо разграничение между негативни твърдения в рамките на конституционно гарантираната свобода на словото и правото на мнение, съответно разпространението му в печатно издание с оглед границите в които същото се упражнява, а от друга страна злоупотребата с това право,когато целта не е да се информира или даде оценка, а да се навреди на доброто име. Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280, ал.2 ГПК. В мотивите на съда не е налице изтъкваното от защитата противоречие. Касае се за отчетена разлика между отделни елементи на деликта, предвид сложният фактически състав на едно непозволено увреждане,предпоставящ и отговорността по чл. 49 ЗЗД(вреда,причинна връзка, противоправност).Тези елементи подлежат отделно на анализ от съда и доказване в процеса, а не се презюмират един от друг, т.е.от установена вреда за ищеца не следва,че тя е причинена противоправно и от лице,за чиито действия ответника отговаря. Ето защо касационно разглеждане не следва да се допуска. Ответникът по касационната жалба, представляван от адв. Д.Зарева е заявил претенция за разноски,но не обозначава размера на разноските и не доказва извършването им. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о .