Определение № 50035 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на П. М. Х. за изменение на определението по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че липсват доказателства за реалното заплащане от страна на К. и П. П. на адвокатското възнаграждение, а освен това възнаграждението е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Ето защо моли определението в частта за разноските да бъде изменено, като искането за присъждането им изцяло да бъде оставено без уважение или присъдените разноски да бъдат намалени до 681 лв. К. Д. П. и П. Г. П. оспорват молбата и желаят тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а по същество-частично основателна. С определение № 50818 от 10.11.2022 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на П. М. Х. против решение №1724 от 18.11.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2179 по описа за 2021 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав, като производството е прекратено. С оглед изхода на спора касаторът е осъден да заплати на ищците по 3 000 лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Тази сума действително е заплатена от ищците на техния пълномощник съгласно т.3 от договорите за правна помощ от 1.4.2022 г., според която точка възнаграждението е платено в брой на тази дата на място в адвокатската кантора. Ето защо искането на молителя изобщо да не се присъжда адвокатско възнаграждение е неоснователно. Платените от двамата ищци адвокатски възнаграждения по 3 000 лв. от всеки един от тях обаче не съответстват на правната сложност на защитата в касационното производство, която в случая е могла да се изчерпи само с аргумента, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемият интерес за всеки един от двамата ищци според обективно съединените срещу касатора искове е 4897,50 лв., 900 лв., 1105 евро/2,161,16 лв./, 513,50 евро/1004,30 лв./ и 2 000 евро/3911,60 лв./, или общо- 12 874,56 лв. Минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция съгласно чл.7, ал.2, т.4 от действащата към този момент редакция на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г./ възлиза на 916,23 лв. и съответно минималното възнаграждение за отговор на касационна жалба според чл.9, ал.3 от Наредбата/в същата редакция/ е 687,18 лв. Ето защо, с оглед правната сложност на защитата и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, разноските за заплатеното възнаграждение за касационното производство следва да се намалят до 1 000 лв. за всеки един от ищците. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,