Определение № 431 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№5238/18.06.2020г., подадена от И. С. С. и Г. Д. С., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. Д. от АК-Р., срещу решение №120, постановено на 13.03.2020г. от Окръжен съд – Русе, ГК по в.гр.д.№94/2020г., с което: -решението на първоинстанционния съд е обезсилено в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Б. И., че И. С. С. и Г. Д. С. са собственици на площ (стая) от 10.71 кв.м., обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот с идентификатор .........., която площ (стая) представлява част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............ съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находяш се в [населено място],[жк], чл.3, ет.1, ап.2, целият с площ от 62.04 кв.м., намира се в западната му част и е с изглед на север и М. Б. И. е осъдена да им предаде владението като недопустимо поради произнасяне по непредявен иск и делото е върнато в тази част на друг състав на Районен съд – Русе за произнасяне по предявения ревандикационен иск от И. С. С. и Г. Д. С. против М. Б. И. относно площ (стая) от 8 кв.м., обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот с идентификатор ............; -решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Б. И., че И. С. С. и Г. Д. С. са собственици на прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор .......... избено помещение, което по описание в оценителен протокол от 05.04.1997г. на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – Р. представлява избено помещение №2 с площ от 8.82 кв.м., при граници: от изток – изба №1, от запад – изба №3 и комплекс, от север – изба №3 и коридор, от юг – комплекс, и М. Б. И. е осъдена да им предаде владението, както и в частта му за разноските и вместо това е отхвърлен предявеният от И. С. С. и Г. Д. С. иск за признаване за установено по отношение на М. Б. И., че ищците са собственици на прилежащото към самостоятелен обект с иденитфикатор ............... избено помещение, което по описание в оценителен протокол от 05.04.1997г. на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – Р. представлява избено помещение №2 с площ от 8.82 кв.м., при граници: от изток – изба №1, от запад – изба №3 и комплекс, от север – изба №3 и коридор, от юг – комплекс и за предаване на владението му като неоснователен и недоказан. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е разрешил следните материално и процесуално правни въпроси: 1.Представлява ли изменение на основанието на иска поправката на погрешно посочен в исковата молба идентификатор на имота, към който е присъединена реална част от недвижим имот, предмет на ревандикационния иск; 2.Представлява ли изменение на петитума на иска поправката на погрешно посочен в исковата молба идентификатор на имота, към който е присъединена реална част от недвижим имот, предмет на ревандикационния иск; 3.Съставлява ли поправката на погрешно посочен в исковата молба идентификатор на имота, към който е присъединена реална част от недвижим имот, при изцяло непроменени фактически твърдения относно неговия собственик и начин на присъединяване, въвеждане на нови факти в процеса и/или ново искане за защита; 4.Представлява ли едновременно изменение на основанието и петитума на иска поправката на погрешно посочен в исковата молба идентификатор на имота, към който е присъединена реална част от недвижим имот? По тези четири въпроса касаторите поддържат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната и многобройна съдебна практика и с правната теория, намерила израз в решение №59 от 27.09.2015г. по гр.д.№4647/2014г. на ВКС, III г.о. и с имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т.2Б и т.2В от ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС. Поддържат, че по тези четири въпроса е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането им би допринесло за развитието на правото и за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона. 5.Следва ли на избените помещения да бъде придаван различен правен статут (да не се зачитат като принадлежност към главната вещ), ако сградата, в която се намират, е построена преди въвеждане на задължителното нормативно изискване за изграждане на избени помещения към всяко жилище, ако избените помещения все пак са изградени и съществуват в тази сграда, по който въпрос поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 6.Непосочването на избеното помещение в документите за придобиване на недвижимия имот, в кадастралната схема на имота и в предходните документи за собственост, означава ли, че такова не съществува в патримониума на собственика, при доказано в процеса от останалите писмени доказателства и доказателствени средства наличие на избени помещения в сградата, по който въпрос поддържат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 7.Счита ли се, че правото на собственост върху избено помещение не е преминало в патримониума на купувача на главната вещ, ако избеното помещение не е изрично посочено в договора за покупко-продажба, по който въпрос поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №154 от 01.12.1964г. по гр.д.№131/1964г. на ОСГК на ВС; решение №207 от 16.06.2011г. по гр.д.№867/2010г. на ВКС, II г.о.; решение №707 от 25.10.2010г. по гр.д.№48/2010г. на ВКС, I г.о.; решение №585 от 06.01.2003г. по гр.д.№248/2003г. на ВКС, I г.о.; решение №293 от 21.02.2000г. по гр.д.№1275/1999г. на ВКС, IV г.о. и решение №214 от 24.09.2012г. по гр.д.№1441/2010г. на I г.о. на ВКС; 8.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност при изясняване на факта дали съществува избено помещение в сграда, което принадлежи към имота на ищците; 9.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема едни и не приема други доказателства, като по въпроси 8 и 9 поддържат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №8 от 20.02.2013г. по гр.д.№470/2012г. на ВКС, II г.о.; решение №24 от 28.01.2010г. по гр.д.№4744/2008г. на ВКС V г.о.; решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, IV г.о.; решение №180 от 25.06.2014г. по гр.д.№991/2014г. на ВКС, III г.о.; решение №388 от 17.10.2011г. по гр.д.№1975/2010г. на ВКС, IV г.о. Според касаторите обжалваното решение е и очевидно неправилно, доколкото съдът е извършил превратно тълкуване и приложение на относимите към конкретния правен спор императивни правни норми, което от своя страна е довело до несъвместим със закона правен резултат. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Б. И. чрез процесуалния си представител адв.Х. А. от АК-Р., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: И. С. С. и Г. Д. С. са предявили против М. Б. И. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото им на собственост и предаване на владението на площ (стая) от около 8 кв.м., обособена с преградни стени и фактически присъединена към съседен имот, който е обозначен в петитума на исковата молба с идентификатор .............., описан в петитума също така и като част от собствения им самостоятелен обект с идентификатор ............., намираща се в източната му част и с изглед на юг, както и на прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор .............. избено помещение, което по описание в оценителен протокол от 05.04.1997г. на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ – Р. представлява избено помещение №2 с площ от 8.82 кв.м. Поддържат, че са придобили правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор ............ на 06.06.2016г. по силата на договор № ........../06.06.2016г. за покупко-продажба на държавно жилище, в който имот И. С. С. била настанена като служител на ИСЗ „Образцов чифлик“ през 2004г. по силата на договор за наем и когато се нанасяла в жилището домакинът ѝ обяснил, че наемателят на апартамента, с който граничи от изток, е зазидал вратата към една от стаите на отдадения ѝ под наем имот и по този начин я е приобщил към свето жилище, с твърдението, че лицето, извършило преграждането е В. В. Г., който през 2009г. закупил от държавата апартамента, който ползвал под наем, а през 2016г. го продал на ответницата. Твърдят, че действителната площ на жилището им не отговаря на площта и границите (очертанията) съгласно кадастралната му схема, поради което считат, че тази стая принадлежи към техния имот, а ответницата я държи без основание. По отношение на складовото помещение поддържат, че същото се явява прилежащо към тяхното жилище, макар да не е изрично описано в договора за покупко-продажба, тъй като към жилището им няма друго складово помещение. Твърдят, че ответницата е придобила само едно складово помещение, а ползва две, както и че извършвайки разпореждане със самостоятелен обект държавата не може да запази правото на собственост върху складовото помещение, което е негова принадлежност. В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата М. Б. И. е оспорила така предявените искове, като по отношение на претендираната площ (стая) е заявила, че искът е неоснователен, тъй като тя не е собственик на посочения в исковата молба самостоятелен обект с идентификатор ................. и не го владее, а е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ................., т.е. претенциите на ищците са насочени към част от самостоятелен обект, който не е нейна собственост. Така изложените от спорещите страни факти и обстоятелства са възпроизведени от първоинстанционния съд в доклада по делото, след което в проведеното по делото на 16.01.2019г. първо съдебно заседание процесуалният представител на предявилите иска лица е заявил, че желае да направи пояснение към исковата молба с оглед отговора на ответницата, а именно, че при изготвянето на исковата молба доверителите ѝ са се заблудили от посоките на скицата така, както я виждат и погрешно са посочили посоката, в която се намира жилището на ответницата – действително то е от запад, а не от изток. Поискала е да бъде допусната поправка на исковата молба, като в обстоятелствената част на стр. първа, ред 13 думата „изток“ да се чете „запад“, на ред 21 думата „източна“ се чете „западна“, а на стр.2 на ред 29 последната цифра от посочения идентификатор да се чете „1“, а именно „...........“, а на ред 33 думата „източна“ да се замени със „западна“, а думата „юг“ със „север“. По така направеното искане първоинстанционният съд в проведеното на 16.01.2019г. открито съдебно заседание не се е произнесъл, но при постановяване на решението си е посочил, че претенцията за признаване правото на собственост и предаване на владението се отнася до площ (стая) от 10.71 кв.м., обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот с идентификатор ............ и по тази претенция се е произнесъл с диспозитива на съдебния акт, като е уважил така предявения иск. В практиката си по въпроса за възможността ищецът да променя фактическите твърдения и петитума на исковата молба приема, че предприетите до връчване на препис от исковата молба на ответника поправкив основанието и петутима не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за последващо изменение на иска (решение №116 от 28.11.2012г. по т.д.№102/2011г. на II т.о. на ВКС). За тези поправки не важат ограниченията на чл.214 ГПК за изменение на иска (определение №178 от 12.03.2012г. на III г.о. на ВКС), доколкото същите е възможно да представляват и отстраняване на нередовности на исковата молба, вкл. при първоначално несъответствие между обстоятелствената част и петутима. Последващите изменения както на фактическите твърдения, така и на петитума обаче представляват изменение на иска и се подчиняват на изискванията на чл.214 ГПК, като в правомощията на съда е да определи дали се касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска като преценката е винаги конкретна (решение №178 от 18.10.2016г. по гр.д.№1624/2016г. на I г.о. на ВКС), преценявайки при това и дали в исковата молба предмета на спора е надлежно очертан. Изменение на иска се налага и при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка след като преписът от исковата молба вече е връчен на ответника (решение №50 от 27.04.2015г. по гр.д.№4647/2014г. на III г.о. на ВКС). В обжалваното решение е прието, че се касае за едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск относно стаята, доколкото едновременно са изменени обстоятелствата, на които се основава искът – твърди се вече, че стаята се намира на запад от жилището на ищците, а не на изток и е променен петитумът – иска се ревандикация на стая, която е част от находящия се на запад имот с идентификатор .............. и с изглед на север, а не както е претендирано първоначално с петитума от находящия се от изток имот с идентификатор ............... с изглед на юг. При това е взето предвид и обстоятелството, че предметът на ревандикация е надлежно очертан в исковата молба чрез посочване на неговото местоположение, граници и площ. И тъй като въпреки липсата на изрично произнасяне по направеното от процесуалния представител на ищците искане първоинстанционният съд се е произнесъл по претенция за стая, обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот с идентификатор ................., докато произнасяне по предявения иск относно стая от 8 кв.м., обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот с идентификатор ................. няма, въззивният съд е приел, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Съображенията на въззивния съд изцяло съответстват на посочената по-горе практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по въпроси 1, 2, 3 и 4 от изложението. По претенцията за признаване правото на собственост и предаване владението на избено помещение, от фактическа страна въззивният съд е приел, че с договор № ......../06.06.2016г. за покупко-продажба на държавно жилище, ищците са придобили правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор ............ с адрес на имота: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 62.04 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като имотът се състои от две стаи, кухня и сервизно помещение, каквото е описанието му както в т.7 от договора, така и в АЧДС №.../23.10.2014г., въз основа на който е извършена продажбата. Взето е предвид, че за полумасивния едноетажен жилищен блок №8, състоящ се от три апартамента и построен през 1940г., е съставен и АДС №... от 17.01.1979г., който е послужил при издаването на АЧДС №..../23.10.2014г., както и че ИСЗ „Образцов чифлик“ – Р. не разполага със строителни документи, касаещи този жилищен блок и за останалите сгради, които са му били предоставени за стопанисване и управление, но е уведомил съда, че сградата е построена през 1940г. като в конструктивно отношение е масивна с външни носещи тухлени стени и дървен гредоред на подовете, представлява едноетажна сграда (къща), в която са обособени 3 самостоятелни апартамента, като всеки от тях има самостоятелен вход, както и че при изграждането на жилищния блок са били обособени три избени помещения – съответно за ап.1 – изба №1 от 8.82 кв.м., за ап.2 – изба №2 с площ от 8.82 кв.м. и за ап.3 – изба №3 с площ от 4.45 кв.м. Взето е предвид и обстоятелството, че в представените от третото неучастващо в делото лице ИСЗ „Образцов чифлик“ оценителни протоколи от 05.04.1997г. и от 12.04.1997г., касаещи оценка на държавно жилище, определено за продажба на настанените в него наематели и находящо се в жил.бл.№3, вх.А, ет.1, ап.2 е посочена като принадлежност към апартамент №2 изба №2 с площ от 8.82 кв.м. Прието е, че М. Б. И. е закупила от В. В. Г. и Н. А. Г. по н.а. вх.рег.№9550/11.07.2016г. самостоятелен обект с идентификатор ................ с площ от 51.85 кв.м., ведно с прилежащото към него мазе с площ от 8.82 кв.м., като по този начин е описан имотът и в договора от 2009г., с който нейните праводатели са го придобили от държавата, а така също и в АЧДС №............./2009г. Въз основа на изслушаната по делото СТЕ е прието, че мазата на сградата е само под хола и кухнята-трапезарията на ап.1, като подходът към нея е от двора; сутеренната част от сградата се състои от входно антре и две помещения, като помещението вляво от входа (на изток), с площ от 17.04 кв.м., е с монтирана врата, която се заключва и владее от ответницата, а помещението вдясно, с площ от 17.45 кв.м., е с два входа и без монтирани врати и по всяка вероятност преградна стена между мазите на ап.2 и ап.3 не е изградена. Обсъдени са и показанията на св.Д. С. С., брат на ищцата, според които в сградата имало три избени помещения, но до тях нямало достъп, тъй като трябвало да се мине през двора на ищцата, а той бил ограден с ограда и със заключена врата, за тях се влизало от отделна врата, а не от входа, откъдето се влизало в жилището и достъп до избените помещения му бил отказан от ответницата, защото не можел да минава през двора ѝ. Посочено е, че основните спорни въпроси по делото се свеждат до това дали, без да е упоменато в договора от 2016г., ищците са придобили избено помещение и дали то се владее от ответницата. Изложени са съображения, че макар и да са физически обособени от главната вещ (жилище, магазин и др.) функцията на избените помещения (в случай, че са обособени като самостоятелни стаи) е да обслужват тази вещ с оглед пълноценното й ползване от собственика, като при придобиване на жилище в сграда в режим на етажна собственост, макар да не е упоменато в нотариалния акт, купувачът придобива и прилежащото избено помещение, доколкото то има характера на принадлежност и следва главната вещ по смисъла на чл.98 ЗС. В настоящия случай въззивният съд е приел, че решаващо за разрешаването на правния спор е да се проследи каква е била правната уредба по отношение на изискванията към жилищата към момента на построяване на сградата, в която се намират процесните обекти и съответно, следва ли да се съобразят последващите въведени строителни правила и норми към заварените сгради. Взето е предвид, че към момента на изграждането на сградата – 1940г., правната уредба досежно техническите условия за изграждането на сградите се е съдържала в Закона за благоустройство на населените места на Княжество България от 1905г. (отм.ДВ.бр.117 от 31.05.1941г.), според която няма изискване към всяко жилище да има прилежащо избено помещение, а напротив законът е допускал дори да се живее в избени помещения, ако отговарят на посочените изисквания, които са имали предвид по-скоро чисто хигиенни и здравословни съображения. Изложени са съображения, че едва през 1941г. с приемането на Закона за благоустройство на населените места (обн.Дв.бр.114 от 31.05.1941г.) в чл.209 е предвидено изискването всяко жилище да има най-малко предверие, стая, кухня, клозет, избено и таванско помещение, а след това с приемането на Закона за плановото изграждане на населените места (ДВ.бр.227 от 01.10.1949г., отм. 01.06.1973г. с приемането на ЗТСУ) се регламентира и приемането на Строителни правила и норми, които следва да бъдат спазвани при изграждането на сградите, но така приетата нормативна уредба следва в темпорално отношение изграждането на жилищната сграда. Въз основа на тези съображения въззивният съд е приел, че след като сградата, в която се намират процесните апартаменти, респ. избени помещения, е била завършена до 1940г., т.е. преди приемането на чл.209 от Закона за благустройството на населените места, то за тази сграда изискване към всяко жилище да има изба не е било налице. Изложени са също и съображения, че във всички представени по делото писмени доказателства (АЧДС, договор за покупко-продажба, данъчна оценка, кадастрална схема, настанителни заповеди), касаещи придобития от ищците имот с идентификатор ................, липсва описано избено помещение като принадлежност към него, като оценителният протокол от 05.04.1997г. не съставлява такова доказателство, тъй като не е установено да касае процесната сграда, още по-малко процесния апартамент. Изложени са също така и съображения, че ответницата е придобила избено помещение, прилежащо към закупения от нея апартамент с идентификатор .................., както и че владее едно избено помещение, намиращо се вляво от входа (на изток) с монтирана врата, докато помещението вдясно е с два входа и без монтирани врати, при което според вещото лице по всяка вероятност преградната стена между мазите на ап.2 и ап.3 не е изградена. С оглед на това е прието, че ответницата владее едно избено помещение, собствеността й върху което е надлежно установена по делото и не се доказва към настоящия момент да има обособени три избени помещения в сградата, още по-малко ответницата да владее две от тях. Действително въззивният съд е изложил съображения, касаещи изискванията на законодателството към момента на построяването на сградата, но наред с това, въз основа на приетите по делото доказателства и най-вече въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, е изложил и друго съществено съображение, а именно, че според експертизата по всяка вероятност не е изградена преградна стена между мазетата на ап.2 и ап.3, което, както и съседите на мазе №2, посочени в оценителен протокол от 1997г., е навело съда на извода, че мазето към ап.2 не попада в помещението, което владее ответницата, намиращо се на изток от входа – мазето към ап.1 (апартамента на ответницата) в оценителния протокол е посочено като съседно от изток на мазето към ап.2. Избеното помещение, в границите на което се намират според вещото лице мазетата на ап.2 и ап.3 е различно от избеното помещение, което ползва ответницата и за което е установено, че е било придобито от нейния праводател, след което ѝ е било прехвърлено валидно. Този извод на въззивния съд е основан на детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства и най-вече на становището на вещото лице по приетата СТЕ. И тъй като съображението, свързано с изискванията на законодателството, действало към момента на построяване на сградата, не е единственото, поради което предявеният иск за предаване владението на избеното помещение е отхвърлен, а напротив, основното съображение на съда е свързано с данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства и изслушаната СТЕ, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по въпрос 5. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касаторите въпрос 6 – в обжалваното решение не се съдържат съображения за неоснователност на предявения иск, свързани с непосочването на избеното помещение в документите за собственост, в кадастралната схема на имота и в предходните документи за собственост. Напротив, въззивният съд е изложил съображения, че при придобиване на жилище в сграда в режим на етажна собственост, макар да не е упоменато в нотариалния акт, купувачът придобива и прилежащото избено помещение, доколкото то има характера на принадлежност и следва главната вещ по смисъла на чл.98 ЗС, но е приел, че не се установява претендираната част от избения етаж да представлява принадлежност към жилището, придобито от предявилите иска лица. С оглед тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касаторите въпрос 7. По така поставения въпрос решението е постановено в съответствие с посочената в изложението практика на ВКС. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от касаторите въпрос 8 – в обжалваното решение са обсъдени и анализирани детайлно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и именно въз основа на този анализ, навеждащ на извода, че от доказателствата не се установява принадлежащото към ап.2 избено помещение да се намира в границите на помещението, ползвано от ответницата, предявеният иск е приет за неоснователен. Не може да бъде споделена и тезата на касаторите, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Анализираните от въззивния съд правни норми не са тълкувани превратно, а в точния им смисъл, доколкото и касаторът не оспорва тезата на въззивния съд, че действалото към момента на построяването на сградата законодателство не е съдържало императивно изискване към всяко жилище да съществува и избено помещение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение