Определение № 2147 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4557/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Ж. Б. като пълномощник на Т. В. В. срещу въззивно решение № 706, постановено на 13.07.2022 г. по в. гр. д. № 604/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „Травъл Ин БГ“ ЕООД, гр. Бургас иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост в полза на ищеца върху движима вещ: дискова брана, марка HORSCH, JOKER 6 RT, с рег. № *****, номер на рама ******, произведена през 2012 г. и за осъждане на ответното дружество да предаде владението върху същата. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за които се твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: каква е доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги, когато те не са водени редовно; може ли съдът да направи доказателствените си изводи въз основа на счетоводни записвания, чиято редовност не е доказана. Сочи се противоречие с решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г. на трето г. о., тълкувателно решение № 39-2 от 05.03.1954 г. на ОСГК, решение № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г., решение № 423/01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006 г. на ТК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Ищецът е изложил твърдения, че се легитимира като собственик с договор за дарение, сключен с „Травъл Ин БГ“ ЕООД. Посочил е, че е предоставил браната на трето лице /управителя на „Пир импекс“ ЕООД/, от което ответникът е отнел фактическата власт. Ответникът е възразил, че договорът за дарение е недействителен, тъй като съм тази дата ищецът не е бил управител на дружеството, както и че не е преставал да упражнява фактическа власт върху вещта. Евентуално е направил възражение за придобивна давност. На 23.09.2015 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, между Т. В., в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „Травъл Ин БГ“ ЕООД, като продавач, и „Пиргос Ланд“ ООД, като купувач. В Приложение № 1 към договора и анекс към същия е описано имуществото, с което Т. В. ще се разпореди преди първото прехвърляне на дружествени дялове /в него е включена дискова брана HORSCH с инвентарен № 204061/. В Приложение № 2 е посочено имущество, което ще остане в собственост на продавача, респ. на купувача. На 22.12.2015 г. е сключен окончателен договор за продажба на дружествени дялове, представляващи 100 % от капитала на „Травъл Ин БГ“ ЕООД. Видно от протоколи от 21.12.2015 г. и 22.12.2015 г. на едноличния собственик на капитала на „Травъл Ин БГ“ ЕООД - Т. В., са взети следните решения: за прекратяване на участието му в дружеството като съдружник и управител на същото; управлението и представителството на „Травъл Ин БГ“ ЕООД да се осъществява от Д. М.; за приемане като съдружник на „Пиргос Ланд“ ООД, което става едноличен собственик на капитала на „Травъл Ин БГ“ ЕООД. Договорът за дарение, с който се легитимира ищеца, е сключен на 24.12.2015 г. в писмена форма. Страни са „Травъл Ин БГ“ ЕООД, представлявано от Т. В., от една страна, и Т. В. от друга, с който се дарява вещта, описана в анекса към предварителния договор. Същата е предадена на ищеца. Установено е, че процесната вещ е застрахована от „Пиргос Ланд“ ООД. На 29.09.2015 г. е сключен договор за залог на машини, съоръжения и оборудване, между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Травъл Ин БГ“ ЕООД като залогодател. Отпуснат е кредит на „Пиргос Ланд“. В заложеното имущество се включва процесната вещ. Според свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника процесната брана е регистрирана на името на дружеството - „Травъл Ин БГ“ ЕООД. Счетоводната експертиза е установила, че в активите на „Травъл Ин БГ“ ЕООД фигурира процесната брана. В тях не са включени останалите вещи, описани в Приложение № 1 към предварителния договор. Според показанията на свидетелката О., която е осъществявала юридическа консултация при прехвърлянето на дружествените дялове, за да може купувачът да заплати по-ниска цена, от имуществото на продавача са отделени вещи, включени в Приложение № 1, с които той е следвало да се разпореди преди сключване на окончателния договор. Отношенията между страните е следвало да се уредят съгласно анекса. Ищецът е предоставил вещта на управителя на „Пир импекс“ ЕООД. Свидетелят В. /брат на ищеца/ сочи, че при прехвърляне на дружествените дялове той си е запазил вещта. Лично той е закарал браната у Д. /управител на „Пир импекс“ ЕООД/. Във възивното решение е прието, че браната е включена в Приложение № 1 съгласно анекса към предварителния договор, с които вещи Т. В. е следвало да се разпореди. Описаните вещи, включително процесната, са били собственост на дружеството-продавач. Към момента на сключване на договора за дарение ищецът не е имал качеството на управител. Не е доказано въведеното придобивно основание за съществуването на право на собственост. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Поставените в изложението процесуалноправни въпроси са свързани с доказателствената сила на счетоводните книги. В цитираната съдебна практика е възприето, че доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 182 ГПК. Такава преценка е извършена от въззивния съд при обосноваване на решаващите му изводи. Основният аргумент е изведен от обстоятелството, че към момента на сключване на договора за дарение, с който се легитимира, ищецът не е имал качеството на управител на дружеството – собственик на вещта. Взетите решения, обективирани в протоколите от 21.12.2015 г. и 22.12.2015 г., подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между органите на дружеството и съдружниците, т. е. те пораждат действие от момента на тяхното вземане и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което е по отношение на трети лица. В този смисъл е установената съдебна практика, обективирана в следните решения на ВКС: № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г. на ІІ т. о., № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на І т. о., № 39 от 15.04.2011 г. по т. д. № 526/2011 г. на І т. о., № 90 от 11.09.2009 по т. д. № 439/2008 г. на ІІ т. о., № 100 от 04.06.2010 г. по т. д. № 799/2009 г. и № 86/01.09.2017 г. по т. д. № 10688/2016 г. на ІІ т. о. Направеният в обжалваното въззивно решение извод е в съответствие с тази практика. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба направените разноски в касационното производство, възлизащи на сумата 700 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение