Определение № 404 от 20.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Я. Н. Д. и Й. С. Д. чрез техния пълномощник адв. З.. П. против определение № 112 от 15.02.2010 г. по гр.д. № 119/ 2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 30.12.2009 г. по гр.д. № 3122/07 г. на Русенския районен съд за връщане на подадената от Я. Н. Д. частна жалба против протоколно определение от 15.12.2009 г., с което е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба жалбоподателите сочат, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата по частната жалба М. Н. С. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от Я. Н. Д. частна въззивна жалба против определението от 15.12.2009 г. по гр.д. № 3122/07 г. на Русенския районен съд, с което производството по делото за делба е прекратено след разпределение на делбените имоти чрез теглене на жребие, е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Изводът е обоснован с това, че определението е постановено в съдебно заседание, на което жалбоподателката и двамата й пълномощници са присъствували и съгласно чл. 275, ал.1 ГПК в този случай срокът за обжалване започва да тече от деня на заседанието. Частната въззивна жалба е подадена на 29.12.2009 г., т.е. след изтичане на определение срок. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, с които се прегражда по- нататъшното развитие на производството, каквото е обжалваното определение на Русенския окръжен съд, касационното обжалване е допустимо при наличието на определени условия - атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая тези предпоставки не са налице. Основанията за допускане на касационно обжалване, което сочат жалбоподателите, са по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, но нито в частната касационната жалба, нито в изложението към нея е формулиран конкретен правен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, по отношение на който да се преценява наличието на някое от специалните основания по чл. 280, ал.1 ГПК. Общото твърдение, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да се изведат тези въпроси, не е основание за допускане на касационно обжалване. Дори да се приеме, че повдигнатият въпрос е от кой момент започва да тече срокът за обжалване на определение, постановено в съдебно заседание, на което страната е присъствувала, то не се установява същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото липсва позоваване на конкретни решения на касационната инстанция, в който да е дадено разрешение на този въпрос, различно от изразеното от въззивния съд. Нормата на чл. 275, ал.1 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. В нея изрично е посочено, че ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствувала, едноседмичният срок за обжалване тече от деня на заседанието. По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. Водим от гореизложеното съдът