Определение № 2029 от 17.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1396/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника “БИ СИ СИ ХАНДЕЛ” ООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 16/12.01.2024 г. по в.гр.д. № 878/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, потвърждаващо решение № 996/07.08.2023 г. по гр.д. № 578/2023 г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е признато за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че дружеството дължи на З. М. М. - производител на биволско мляко, сумата от 4 095,36 лева - главница по фактура № [ЕГН]/01.11.2022 г. и фактура № [ЕГН]/08.11.2022 г., сумата от 68,56 лева - лихва за забава за периода от датата на издаване на съответната фактура до 19.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.12.2022 г., до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1251/21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3223/2022 г. на ВТРС, и е отхвърлен искът за главница за разликата над 4 095,36 лева до пълния претендиран размер от 5 120,64 лева, поради извършено плащане в хода на производството, както и е отхвърлено възражението на “БИ СИ СИ ХАНДЕЛ” ООД за прихващане със сумата 4 095,36 лева - неустойка по чл.2, изр. 2 от раздел VI от Заключителни разпоредби от договор № 3 от 01.10.2022 г. за изкупуване на сурово биволско мляко. Ответникът по касация З. М. М. възразява по допустимостта на касационната жалба, а ако се счете за допустима, оспорва основателността на искането за достъп до касация и подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК, съдебен акт. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. Настоящото дело е търговско, тъй като една от страните е търговец съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и процесният договор № 3 за изкупуване на сурово биволско мляко от 01.10.2022 г. е сключен от същия във връзка с упражняваното от него занятие, съгласно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 ТЗ. Цената на разглеждания положителен установителен иск, решението по който е предмет на обжалване, е под законоустановения праг за касационен контрол на търговски дела от 20 000 лева, поради което се налага изводът, че съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, е без значение, тъй като за допустимостта на разглежданата жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от “БИ СИ СИ ХАНДЕЛ” ООД касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Ответникът по касация не претендира и не представя доказателства за извършване на разноски пред ВКС, поради което такива не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,