Определение № 4129 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1540/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Ц. Т. против решение № 394 от 26.11.2022 г. по гр.д.№ 514/2022 г. на Окръжен съд-Перник, с което е отменено Решение № 260170 от 09.03.2022г., постановено по гр. д. № 606/2021г. на Районен съд – Перник и вместо това е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден М. И. Г. да прекрати неоснователните си действия, възпрепятстващи нормалното и пълно упражняване на правото на собственост на ищеца върху УПИ ***, квартал***по план на [населено място], [община], като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ *** и навлизаща в него. В касационната жалба, касаторът навежда доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото съдът не е преценил, че е налице смущаване и пречка за упражняване правото му на собственост, за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът е разгледал и е приел, че решението на РС страда от неправилности, които не са посочени във въззивната жалба, т.е., че съдът не е съобразил че въззивното производство се развива при ограничен въззив. Твърди се и необоснованост за изводите, че не са доказани предпоставките на иска по чл. 109 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК по въпросите: 1/ за това, че възивната проверка се извършва само в обжалваната част и само на поддържаните основания; 2/ дали тръба, заустена зад регулационната линия в имота на ищеца му пречи да упражнява правото си на собственост. Твърди се очевидна неправилност на решението относно извода, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Ответникът по касация М. И. Г. оспорва касационната жалба и допускането до касация, защото не са формулирани въпроси. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищецът е собственик на УПИ ***, квартал *** по план на [населено място], [община], а ответника – на УПИ ***, кв.***. СТЕ е установила, че без строителни книжа е прекарана PVC тръба с диаметър 110 мм. под повърхността на [улица], водеща вероятно от УПИ ***, кв.***, която навлиза един метър от уличната регулационна линия в имота на ищеца. Ако имота на ищеца се загради, тръбата ще преминава през оградата. Възможно е да се изгради ограда, но при изпълнението й вероятно тръбата ще трябва да се премахне. Според вещото лице не са спазени техническите изисквания за поставяне на тръбата по гр.ІV, раздел ІV ЗУТ – няма предвиждане за прокарване на тръба по този начин, проект и строителни книжа. Към момента на огледа от вещото лице не са изтичали от тръбата води, но съобразявайки свидетелските показания, че е имало неприятна миризма, вещото лице е посочило, че водите вероятно са отпадни – дъждовни и отходни. Вещото лице е докладвало, че е констатирал следи от протичане на води в УПИ ***. Разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели К. Г. и Д. Д. установяват, че през 2019 г., когато ответникът започнал да строи сграда и ограда в имота си, започнало наводняването на двора на ищеца, миришело неприятно. Т. повдигнал нивото на своя имот, за да не се наводнява. През месец май 2020 г., когато посетили имота били свидетели как се полагала тръба, която заблатява имота на ищеца – свършвала в двора му. Тръбата била прокарана напречно на улицата от имота на ответника – било разкопано и вече засипано, поради което могли да преминат. Последно лятото на 2020 г. свидетелите видели оттичането на канална вода и миришело неприятно. През 2021 г. ходили в имота на ищеца и видели, че пак се наводнява, но по-малко. Тръбата се виждала в имота на ищеца и била точно там, където трябва да е оградата му. При тези доказателства, първата инстанция е приела, че са доказани предпоставките на иска по чл. 109 ЗС, че е установено пречене за упражняване правото на собственост, което е твърдяно в исковата молба – навлизане на тръбата в собствения имот на ищеца, невъзможност да направи ограда от към улицата без да се премахне тръбата и неприятна миризма при отичане на води от тръбата, които наводнявали и двора в по-ранен момент, а последното е пречка и за засаждането му. Във въззивната жалба ответникът М. И. Г. е направил оплакване, че не е бил редовно призован за заседанието пред РС и е бил лишен от възможността да участва в производството и да ангажира доказателства. Твърдял е, че искът не е доказан, защото СТЕ прави констатации и изводи с вероятност и съдът не е извършил съпоставяне между доказателствата – експертизата и свидетелските показания. Въззивният съд е приел, че е неоснователно оплакването за нередовно призоваване и не е допуснал искания от въззивника свидетел. По същество е приел, че събраните доказателства са недостатъчни, за да установят, че наличието на въпросната тръба пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, защото вещото лице посочило, че е възможно да се постави ограда, но при изпълнението й вероятно тръбата ще трябва да се премахне, не било установено и до каква степен тръбата навлиза в имота на ответника. Ищецът не е представил строителни книжа, които да установяват вида и параметрите на евентуално изграждащата се ограда, респ. доказателства, установяващи, че въпросната тръба категорично пречи на изграждането, както и до каква степен пречи на евентуалния строеж. Не са доказани и твърденията на ищеца, че течаща от тръбата вода му пречи да засажда и отглежда зеленчукова градина, доколкото по делото не се съдържат доказателства нито за наличие на такава зеленчукова градина, нито за възпрепятстване на ищеца за създаването и отглеждането й, в резултат от полагането на процесната тръба. Съдът се е мотивирал и с това, че дори ответника да е изградил „съответното съоръжение (отводнителен канал или отходен канал)“, то се явява публична общинска собственост по смисъла на чл.19 ал. 1 т.4 б. „а“ от Закона за водите, респ. собственик на това съоръжение става съответната Община. Нито едно доказателство по делото не посочвало с категоричност, че именно ответникът е положил процесната тръба, а твърденията на свидетелите в подкрепа твърденията на ищеца се базирали на информация, дадена им от ищеца, като последния безспорно имал интерес от изхода на делото, поради което показанията им следвало да се преценяват и обсъдят при условията на чл. 172 ГПК. С тези мотиви, въззивната инстанция е отменила решението на РС като неправилно и е отхвърлила иска. Предвид оплакването във възивната жалба, в правомощията на възивният съд е било обсъждането на доказателствата. По първия въпрос, въззивното решение не е постановено в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се иска допускане до касация по въпроса за предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС и конкретно налице ли е пречене на собственика да упражнява правото си на собственост, когато се навлиза в имота му със съоръжение или строеж без основание. Твърди се противоречие с ТР № 31/84 на ОСГК на ВС, според което е допустим иск по чл. 109 ЗС срещу съсобственик дори строежът да е изграден със строителни книжа, ако с него се пречи за упражняване правото на собственост. В случая иска е приет за допустим и не е срещу съсобственик. Затова съдът не констатира противоречие с този тълкувателен акт. Въпросът за основателността на иск по чл. 109 ЗС срещу трето лице в същия аспект се поставя по ТР № № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите към т.3 от този тълкувателен акт е разгледана хипотеза, подобна на описаната в исковата молба. Прието е, че „понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.“ Касаторът обаче не се е позовал на противоречие с това ТР. В цитираното от касатора Решение № 123 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2018 г., I г. о. е допуснато касационно обжалване и е даден отрицателен отговор на въпроса „следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде постановено възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания“. Този въпрос обаче е неотносим към спора. Така по втория въпрос не е обосновано основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на извода, че въпреки констатираното от СТЕ, че тръбата навлиза в имота на ищеца с около един метър, за да установи, че тази тръба смущава правото му на собственост и му пречи да го упражнява, ищецът трябва представи строителни книжа, които да установяват вида и параметрите на евентуално изграждащата се ограда, респ. доказателства, установяващи, че въпросната тръба категорично пречи на изграждането, както и до каква степен пречи на евентуалния строеж, както и извода, че независимо кой е поставил тръбата напречно на улицата без строителни книжа и спазване на нормативните изисквания за това, тя съставлява „(отводнителен канал или отходен канал)“ и се явява публична общинска собственост по смисъла на чл.19 ал. 1 т.4 б. „а“ от Закона за водите, т.е. собственик е общината. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение