Определение № 2568 от 09.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2062/2024 г.
ВКСII търговско отделение09.10.2024 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Визентиев Груп“ ЕООД против решение № 52/28.03.2024г. по в.гр.д. № 30/2024г. на Окръжен съд – Видин с което е потвърдено решение № 130/08.11.2023г. по гр. д. № 144/2023г. Районен съд – Белоградчик, в частта, в която по предявения от ТД на НАП – Пловдив иск, с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, против „Алвимар“ ЕООД и „Визентиев Груп“ ЕООД е обявена за недействителна спрямо държавата сделка, сключена с нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № 39, том III, рег. № 2403, н. дело № 389 от 10.08.2018г. на нотариус Р. К., с рег. № 546 от Нотариалната камера и район на действие РС- Благоевград. ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2062/2024 г. по описа на ВКС, ТК, IІ ТО като недопустимо. ОСЪЖДА „Визентиев Груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, ЕИК 1310631880039, сумата от 100 лева- разноски за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба на ответника по делото „Визентиев Груп“ ЕООД, против решение № 52/28.03.2024г. по в.гр.д. № 30/2024г. на Окръжен съд – Видин с което е потвърдено решение № 130/08.11.2023г. по гр. д. № 144/2023г. Районен съд – Белоградчик, в частта, в която по предявения от ТД на НАП – Пловдив иск, с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, против „Алвимар“ ЕООД и „Визентиев Груп“ ЕООД е обявена за недействителна спрямо държавата сделка, сключена с нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 39, том III, рег. № 2403, н. дело № 389 от 10.08.2018г. на нотариус Р. К. с рег. № 546 от Нотариалната камера и район на действие РС- Благоевград. Ответникът по жалбата и ищец по делото, ТД на НАП – Пловдив, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по иска „Алвимар“ ЕООД не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е недопустима, тъй като решението на Окръжен съд –Видин не подлежи на касационно обжалване. С нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела и до 20 000 лева за търговски дела. Производството пред Районен съд - Белоградчик е образувано по предявени субективно и активно пасивно съединени искове с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК при цена на всеки от исковете от 13 210 лева. В настоящия случай въззивно решение в обжалваната част е постановено по търговско дело, чийто предмет са иск за обявяване за недействителна спрямо държавата на субективна търговска сделка по см. на чл.286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ, сключена между търговски дружества, като по арг. на чл. 365 ГПК, търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане, произтичащо от търговска сделка, но и спор, свързан с посредиците от недействителността й, прекратяването й или развалянето й. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, като постановено по търговско дело, при цена на иска под 20 000 лева, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежи на касационен контрол, поради което подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба ТД на НАП – Пловдив следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева.. Мотивиран от горното, съдът:
Цитирани разпоредби
7- чл. 280 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 365 ГПК
- чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК
- чл. 216, ал. 1, т. 2
- чл. 286, ал. 1