Определение № 228 от 08.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1571/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. срещу решение № 2 546/20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2 941/2019 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е отменено решение № 4/19.02.2019 г. по гр. д. № 145/2018 г. на Окръжен съд Видин за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на жалбоподателя сума в размер над 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 28.11.2014 г. Жалбоподателят атакува въззивното решение като сочи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради това, че изводите на съда не почиват на събраните по делото доказателства и установени факти. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението формулира въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивната инстанция. Тези въпроси в обобщение касаят критериите за приложение на принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В изложението жалбоподателят обосновава, че въззивното решение противоречи на ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1975 г., ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 705/2011 г. по т. д. № 211/2009 г., решение по т. д. № 1948/2013 г., решение по т. д. № 795/2008 г., всички на II ТО на ВКС. Отделно, релевира и необходимост от точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното въззивно решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размер на още 35 000 лв. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. От ответника по касация „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че не са налице поддържаните основания за достъп до касация. Въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. и ППВС № 5/1975 г. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация И. А. И. – трето лице помагач – не е ангажиран отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявеният от Г. В. Г. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е основателен до размер на 5 000 лв. По делото безспорно е установено, че виновен за причиняване неимуществените вреди на Г. В. Г. е И. А. И., който към момента на ПТП е управлявал товарен автомобил „Д.“, модел „ФТ ХФ“ с [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество. При оспорен от ответника размер на присъденото от Окръжен съд Видин обезщетение от въззивната инстанция е формиран извод, че, предвид икономическата конюнктура към датата на ПТП /28.11.2014 г./, възрастта на пострадалия към същата дата /36 г./, продължителността на причинените болки и страдания и обстоятелството, че не са налице счупвания или невъзстановими травми, справедливото обезщетение, което му се дължи, е в размер на 5 000 лв. Отделно от това, въззивният съд, след анализ на събрания доказателствен материал, е достигнал до извод за неоснователност на противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Този извод съдът е изградил на база заключението на вещото лице, работило по съдебномедицинската експертиза, според което уврежданията на ищеца не биха се препятствали от поставен предпазен колан. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са релевантни по делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. Ето защо, по отношение на тях следва да се приеме удовлетворен общият селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да бъде допуснато касационно обжалване за проверка наличието на отклонение от задължителната и казуална практика, която касаторът сочи, при постановяване на въззивния съдебен акт. При преценка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация безпредметна се явява необходимостта от анализ на сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът Г. В. Г. е освободен от задължение за заплащане на държавна такса с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. С тези мотиви настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС