Определение № 60520 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 859/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Енерго-Про Продажби”АД гр. Варна срещу решение № 1624 от 2.12.20г.по в.гр.дело № 2231/20г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 2752 от 1.07.20г.по гр.дело № 71/20г.на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл.124 ал.1 ГПК, че ищецът А. М. Д. не дължи на ответното дружество сумата от 9107.96 лв, представляваща стойност на начислено количество електроенергия за периода от 16.02.18г.до 15.02.19г.за обект, находящ се в [населено място], [улица],с аб.№ [ЕГН],за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/19.11.19г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните правни въпроси:1.Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й; Независимо дали възпирема или не експертното заключение ,той следва ли да изложи мотиви,обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 2.Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; 3. Изпълнено ли е задължението на съда да изложи мотиви при постановяване на акта си при наличие на формално изложени мотиви ,които са неясни и неразбираеми.Подържа се и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата А. М. Д. чрез адв.Ц. Д. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 15.02.19г.служители на „Електроразпределение Север“АД –Варна са извършили проверка на СТИ,монтиран в обекта на ищеца А. Д. в [населено място], [улица],с аб.№ [ЕГН],при която са снети показанията му ,демонтиран е и е изпратен за експертиза в БИМ.С протокол № 2661/12.11.19г.на БИМ,след софтуерно прочитане на паметта на електромера е установена намеса в тарифната схема на СТИ,която трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2.Действително потребената електрическа енергия е разпределена върху невизуализираната тарифа Т3 – 47101 кВтч.Въз основа на метрологичната експертиза на БИМ е начислено допълнително количество ел.енергия от 47101 кВтч за периода 1.02.18г.- 15.02.19г.За стойността на това количество ел.енергия е издадена фактура № [ЕГН]/19.11.19г.за сумата от 9107.96 лв. Назначената съдебно-техническа експертиза е дала заключение,че СТИ,монтирано в обекта на ищеца, към датата на проверката на 15.02.19г.е в срок на метрологична годност.Отчитаната в обекта на ищеца ел.енергия е по две тарифи – нощна /1.8.1/ и дневна/1.8.2/Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната му схема.Според вещото лице цялата потребена ел.енергия е измерена от електромера, но показанията от 47 101 кВтч, записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея в резултат на софтуерното вмешателство и не са инкасирани през периодичните месечни отчети. При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения,че не е установено,че начисленото количество енергия от 47 101 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца.За да направи този извод съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта му,в която е посочил,че електромерът е бил монтиран нов с нулеви показания,вкл.и по тарифа 1.8.3. Без данни за показанията на СТИ по всички регистри при неговия монтаж е счел,че по делото липсват безспорни доказателства,че констатираното при метрологичното проверка количество ел.енергия в неактивирания за търговски отчет регистър /1.8.3/ е действително доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца,но неотчетена при регулярните месечни отчети. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,намира,че на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да допусне касационно обжалване по релевантния за изхода на спора въпрос:Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и да изложи мотиви за оценката на заключението на вещото лице, като счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 118 от 15.05.12г. по гр.д.№ 588/11г.на Трето г.о.; решение № 241 от 23.10.13г.по гр.д.№ 3194/13г.на Първо г.о.; решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на Четвърто г.о. и др. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.