Определение № 2205 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, представлявана от гл. инспектор М. И., срещу въззивно решение № 72 от 29.03.2024 г. по в. гр. д. № 436/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 624 от 19.05.2023 г.,постановено по гр. д. № 146/2022 г.по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен предявения от КОНПИ срещу Г. С. Г., П. Я. И.-Г. и „Драймонт“ ЕООД иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, за отнемане в полза на държавата на следното имущество, общо на стойност 146 969,77 лева, както следва:

1. От Г. С. Г. и П. Я. И.- Г. на основание чл. 142, ал. 2. т. 2 във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ, с цена на иска в размер на 27 696 лв.: - 23,08 % идеални части от недвижимия имот с идентификатор № ..., по кадастралната карта на [населено място] САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № ...., по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] които самостоятелен обект се намира в сграда № .., разположена в поземлен имот с идентификатор № ..., предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брои нива на обекта - 1, с площ от 76,84 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня с тоалетна и антре, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта – с идентификатор № ... и № ..., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № ... с площ от 2,75 кв.м., при граници: изток – И. Т., запад - коридор, север - коридор, юг - коридор, както и 0,8635% ид. ч. от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото на строеж върху терена. Пазарна стойност на 23,08 % идеални части от недвижимия имот към настоящ момент в размер на 27 696 лв.

2. От Г. С. Г. и П. Я. И.-Г. на основание чл. 151 във връзка чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ, с цена на иска в размер на 6800 лв.: - Сумата в размер на 6 800 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка - „ОПЕЛ“, модел - „АСТРА“, регистрационен номер - ..., № на рама - ..., № на двигателя - ..., цвят - сив металик, дата на първоначална регистрация 14.04.2000 г.

3. От Г. С. Г. на основание чл. 151 във връзка чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ, с цена иска в размер на 102 195,22 лв.:

• Сумата в размер на 11 250,59 лв., представляващи вноски на каса и ATM в разплащателна сметка с № 25847398 с IBAN [банкова сметка] в лв., в банка „ДСК“ открита на 23.01.2019 г. послужили за погасителни вноски по кредити с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 12 971 лв., представляващи получени преводи от трети лица, в разплащателна сметка с № 25847398 с IBANBG48STSA93000025847398 в лв., в банка „ДСК“ открита на 23.01.2019 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 2470 лв., представляваща вноски на каса и ATM, в разплащателна сметка с № 25847398 с IBAN [банкова сметка] в лв., в банка „ДСК“ открита на 23.01.2019 г. и послужили за преводи към трети лица с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 490 лв., представляваща вноски на каса и ATM, в разплащателна сметка с № 25847398 с IBAN [банкова сметка] в лв., в банка „ДСК“ открита на 23.01.2019 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 400 лв., представляваща вноски на каса и ATM, в спестовен влог № 25847487, в лв., в банка „ДСК“ открит на 23.01.2019 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 3520,49 лв., представляваща непреобразуван остатък от вноски на каса по разплащателна сметка с IBAN [банкова сметка] в лв., в банка „Обединена Българска Банка“, открита на 13.08.2009 г., закрита на 16.05.2017 г с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 5568,02 лв., представляваща получени валутни преводи от трети лица по разплащателна сметка с IBAN [банкова сметка] в лв. в банка „Обединена Българска Банка“, открита на 13.08.2009 г., закрита на 16.05.2017 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 2860 лв., представляваща вноска на каса в разплащателна сметка физ. лица с IB AN [банкова сметка]/ BG13FINV915010UB499211 в лв. в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, открита на 23.08.2013 г. и закрита на 16.02.2015 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 70 лв., представляваща вноски на каса от проверяваното лице и послужила за превод към трето лице, в разплащателна сметка физ. лица с IBAN [банкова сметка]/ BG13FINV915010UB499211 в лв. в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, открита на 23.08.2013 г. и закрита на 16.02.2015 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 25 035,93 лв., представляваща вноски на каса и ATM и послужили за преводи към трети лица, в дебитна карта ф.л. с IBAN [банкова сметка] в лв., в банка „Уникредит Булбанк“ АД., открита на 11.11.2014 г., закрита на 29.07.2019 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 1645 лв., представляваща получен превод от трето лице, в дебитна карта ф.л. с IBAN [банкова сметка] в лв., в банка „Уникредит Булбанк“ АД., открита на 11.11.2014 г., закрита на 29.07.2019 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 5356,05 лв., представляваща вноски на каса и послужила за погасителни вноски по кредитната карта в погасителна сметка к.к ф.л. с IBAN [банкова сметка] в лв., в банка „Уникредит Булбанк“ АД., открита на 13.08.2015 г., закрита на 09.08.2019 г. с титуляр Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 9878,72 лв., представляваща вноска на каса и послужили за погасителни вноски по потребителски кредит съгласно Договор за паричен потребителски № 1949362 от 13.08.2015 г., отпуснат от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД с титуляр по кредита Г. С. Г.;

• Сумата в размер на 20 679,42 лв., представляваща вноски на каса и послужили за погасителни вноски по кредити: договор за кредит № 1024882 от 09.02.2018 г. в размер на 1000 лв.; договор за кредит № 1094069 от 18.06.2018 г. в размер на 1500 лв.; договор за кредит № 1129409 от 31.08.2018 г. в размер на 1500 лв.; договор за кредит № 1202248 от 22.12.2018 г. в размер на 700 лв.; договор за кредит № 2006767 от 04.04.2019 г в размер на 1500 лв.; договор за кредит № 2049788 от 25.06.2019 г. в размер на 1500 лв.; договор за кредит № 2099884 от 30.09.2019 г., в размер на 1500 лв.; договор за кредит № 2140867 от 11.12.2019 г. в размер на 3500 лв.; договор за кредит № 2254462 от 01.12.2015 г., в размер на 2800 лв., всичките отпуснати от „Кредисимо“ АД, с титуляр по кредитите Г. С. Г..

4. От П. Я. И.-Г. на основание чл. 151 във връзка чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска в размер на 8378,55 лв.:

• Сумата в размер на 100 лв., трансферирана от сметка на проверяваното лице с IBAN [банкова сметка], представляваща вноска на каса в разплащателна сметка с IBAN [банкова сметка] в лв. на „Юробанк България“ АД, открита на 12.11.2007 г., активна към края на проверявания период, с титуляр П. Я. И.-Г.;

• Сумата в размер на 1700 лв., представляваща вноска на каса в депозитна сметка с IBAN [банкова сметка] в лв., в „Юробанк България“ АД, открита на 20.02.2019 г., и закрита на 05.07.2021 г., с титуляр П. Я. И.-Г.;

• Сумата в размер на 2500 лв., представляваща вноска на каса в спестовна сметка [банкова сметка] в лв., в „Юробанк България“ АД, открита на 30.01.2019 г. и закрита на 28.01.2021 г., с титуляр П. Я. И.-Г.;

• Сумата в размер на 2050 лв., представляваща вноска на каса по сметка с IBAN [банкова сметка] в лв., в „Уникредит Булбанк“ АД, открита на 31.07.2015 г., активна към края на проверявания период, с титуляр П. Я. И.-Г.;

• Сумата в размер на 2028,55 лв., представляваща вноски на каса и послужила за погасителни вноски по кредит №1331037 от 26.11.2013 г., отпуснат от „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД, с титуляр по кредита П. Я. И.-Г..

5. От „Драймонт“ ЕООД на основание чл. 145, ал. 1 във връзка с чл. 141 ЗПКОНПИ, с цена на иска в размер на 1900 лв.:

• Товарен автомобил марка - „ОПЕЛ“, модел - „АСТРА“, регистрационен номер -..., № на рама - ..., № на двигателя - ..., цвят - бял, дата на първоначална регистрация 23.11.2000 г.

С решението са присъдени съдебно деловодни разноски.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Г. С. Г., П. Я. И.-Г. и „Драймонт“ ЕООД, подаден чрез процесуалните представители адв. Г. Н. и адв. Ст. К.. Поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, излагат и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното:

По делото е установено, че срещу ответника Г. С. Г. е било образувано по досъдебно производство № 3388-510/2020 г. по описа на 5-то РУ МВР - Бургас, пор. № 1746/2020 г. по описа на Районна Прокуратура Бургас,по което той е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Няма спор, че с влязла в сила присъда по НОХД № 4933/2020 г. на БРС Г. С. Г. е признат за виновен за осъществяване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. С протокол № ТДОЗБС/УВ-10825/23.10.2020 г. КПКОНПИ е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г. С. Г.. Проверяваният период е десетгодишен, с начало от 23.10.2010 г. и край до 23.10.2020 г. Ответникът Г. С. Г. има сключен граждански брак съгласно акт № 0064 от 21.05.2007 г. с ответницата П. Я. И.-Г.. Въззивният съд е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и допуснатата съдебно икономическа експертиза. Н. доход на ответниците, изчислен като разлика между приходите и разходите възлиза на сумата от 202 420,01 лв. / 421 311,95 лв. - 218 891,94 лв./. Общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на сумата 285 577,78 лв./ според Таблица № 8-А от допълнителното заключение/, а според Таблица № 8-Б възлиза на 256 443,61 лв. Констатираното несъответствие, определено като разликата между стойността на придобитото от ответниците през проверявания период имущество и нетния им доход /285 577,78 лв. - 202 420,01лв./ възлиза на сумата „83 157,77 лв.“. Дори и без прибавяне на сумата от 25 000 лв. като доход, установен въз основа на показанията на св. П., несъответствието също не би достигнало сумата от 150 000 лв. Съдът е отхвърлил исковете на КОНПИ по съображения, че общата стойност на цялото налично в края на проверявания период имущество, собственост на ответниците е в размер на 126 500 лв., както следва: 1. апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 76.84 кв.м., придобит за сумата 90 000 лв., с пазарна стойност към момента на придобиване - 117 000 лв. и пазарна стойност към момента на предявяване на иска - 120 000 лв. и 2. товарен автомобил „Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС], собственост на „Драймонт“ ЕООД с пазарна стойност към момента на придобиване - 6500 лв. Следователно, стойността на наличното имущество, собственост на ответниците, което се намира в патримониума им в края на проверявания период също не се установява да надхвърля сумата от 150 000 лв. Неправилно и в разрез със закона като част от имуществото,придобито от ответниците през проверявания период КОНПИ е включила погасителните вноски по кредити, които представляват разход, а не имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ЗОНПИ. Преминалите през банковите сметки на ответниците суми /преводи към сметки на трети лица/ и вноските по банковите кредити, вкл. и лизинговите вноски, не са налични в патримониума им в края на проверявания период и съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г.по т. д. № 4/2021 г.на ОСГК на ВКС те не представляват имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не следва да участват при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“; 2. „Трябва ли погасителни вноски по усвоен кредит, които е бил включен като приход, да бъдат включени като разход на лицето, което ги е направило?“; 3. „Трябва ли вноски по лизинг да са разходи?“; 4. „По-какво се различават, като разход, този по НСО, за задгранични пътувалия, обучение, които не са обвързани с приход от този по погасителни вноски по усвоен кредит, който е включен като приход?“ и 5. „Неоснователно обогатяване само с материално имущество ли става? Какво е ако плащаш висок, наем на луксозно жилище, което не отговаря на законните ти доходи? Или луксозни почивки?“. Сочи, че възивният съд се е произнесъл по първия въпрос в противоречие с приетото в т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о. и определение № 50228 от 08.06.2023 г. по гр. д. № 3094/2022 г. на ВКС, III г. о., а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението не е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Въпросите са обусловили правните изводи на съда, но по тях не се разкрива наличието на поддържаните от жалбоподателя допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първия въпрос: Въззивният съд е мотивирал решението си, съобразно правилата на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и установената по прилагането им задължителна практика. Изложил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Произнесъл се по защитните доводи и възражения на страните по делото с оглед правомощията му по чл. 269 ГПК в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263 ГПК. Извършил е самостоятелен, и цялостен анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти като обосновано е посочил кои от тях възприема за установени и кои за неосъществили се. По втория, третия, четвъртия и петия въпроси: в мотивите към т. 1 на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.“. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. чл. 143-146 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, не попадат в предметния обхват на чл. 141 и чл. 142, ал. 2 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, тъй като законът не предвижда такава възможност. Въззивното решение е постановено в съответствие с дадените в тълкувателното решение разрешения, тъй като в него е прието, че не подлежат на отнемане преминалите през банковите сметки на ответниците суми /преводи към сметки на трети лица/ и вноските по банковите кредити, вкл. и лизинговите вноски. Цитираната задължителна практика, съобразена от въззивния съд при постановяване на решението, изключва наличието на поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е само бланкетно посочено в изложението, жалбоподателят не го е обосновал и следователно не следва да се обсъжда в настоящото определение.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответните страни по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна услуга от 27.06.2024 г., съответно на Г. С. Г. в размер на 7000 лв. и на П. Я. И.-Г. в размер на 3000 лв.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество дължи и следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса за касационното производство – в размер от 30 лв., в полза на съдебната власт – по сметката на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение