Определение № 2229 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 165/2023 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Б. Н., като ЕТ „Орион – Весела Николова“, [населено място], в несъстоятелност, чрез синдика И. В. К., срещу решение № 1073 от 12. 08. 2022 г. по в. гр. д. № 1242/2022 г. на ОС – Варна, потвърждаващо решение № 899 от 1. 04. 2022 г. по гр. д. № 3475/2021 г. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от В. Б. Н., като ЕТ „Орион – Весела Николова“, [населено място], в несъстоятелност, чрез синдика И. В. К., срещу Р. Д. Я. иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на разпореждане № 7615/09. 12. 2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. на ВОС. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички релевантни за спора твърдения, доводи и възражения на страните, противоречие на изводите за съдържанието на съдебните актове с разпоредбите на чл. 235 и 236 ГПК, както и поради необоснованост на фактическите изводи. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е писмен отговор от ответника по иска Р. Д. Я., чрез адв. Б. И. Ж., с който се твърди липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от В. Б. Н., като ЕТ „Орион – Весела Николова“, [населено място], в несъстоятелност, чрез синдика И. В. К., срещу Р. Д. Я. иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, за прогласяване нищожността на разпореждане № 7615/09. 12. 2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. на ВОС, с което е постановено обезсилване на издадения обратен изпълнителен лист № 290/10. 07. 2019 г. и издаване на нов обратен изпълнителен лист, съобразно разпореждане № 283/09. 07. 2019 г. (със същото е постановено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на Р. Я. срещу В. Н., на основание чл. 245, ал. 3 ГПК), разпореждане № 6297/09. 10. 2019 г. (със същото е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането от 09. 07. 2019 г., по реда на чл. 247 ГПК), определение № 618/02. 10. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 465/2019 г. на АС - Варна и определение № 737/26. 11. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 563/2019 г. на АС – Варна, с което е постановена частична отмяна и частично потвърждаване на двете разпореждания.

Твърди се, че разпореждане № 7615/09. 12. 2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. на ВОС е нищожно, тъй като е абсолютно неразбираемо и има неяснота относно вида на акта, постановилия го състав, предмета на делото, страните, приетия размер на претенциите, задължените лица, изпълнителното основание.

Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска, евентуално – за неоснователност на същия.

Въззивният съд е приел допустимост на иска, като се е позовал на определение № 3470 от 1. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2054/2021 г. на ОС – Варна, с което е прието, че въпросът за допустимостта на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК не е обусловен от вида на съдебния акт, постановена е отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния и делото е върнато на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да достигне до извод за неоснователност на иска, въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 2840/2015 г. на ВОС е с първоинстанционен характер и е разпределено на съдия Д. С. Х., при спазване на принципа за случайно разпределение на делата. Процесното разпореждане е изготвено в писмена форма, подписано е от съдията и е ясно и разбираемо. Съобразно общоизвестната и наложила се през годините практика и предвид липсата на законово изискване да се посочва цялото наименование на съдебния акт, с главна буква „Р“ се обозначават разпорежданията. Актът е написан и подписан саморъчно от съдията докладчик и обективира по ясен начин волята на съда. Съдия Д. Х. от ОС – Варна е определена, съгласно вътрешното разпределение, да разглежда първоинстанционни граждански дела, и е компетентна да разглежда такива и да ги подписва в едноличен състав, съобразно чл. 82, ал. 2 ЗСВ. Компетентна е да разглежда и да се произнася по подадени във връзка с делото молби и документи. Визуално подписът и почеркът на съдията, подписал разпореждането, е идентичен с всички останали подписи на съдия, положени на другите актове по делото. В обобщение е направен е извод, че атакуваният съдебен акт не разкрива недостатъци, водещи до неговата нищожност, тъй като е постановен в писмена форма, от държавен орган, действал в надлежен състав, произнесъл се е по въпроси, попадащи в рамките на предоставената му от закона правораздавателна компетентност, подписан е надлежно и не противоречи на повелителни правни норми, нито разпорежда извършване на престъпление. Ако ищцата е считала, че разпореждането е незаконосъобразно, е имала възможността да обжалва същото по реда на чл. 407 ГПК. Посочено е, че пороците, водещи до нищожност на съдебния акт, са различни от пороците, водещи до неговата недопустимост или неправилност и не могат да обосноват иск по чл. 270, ал. 2 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Следва ли да се приеме, че параф, поставен върху подадена от страна по делото молба и несъдържащ означение от кого е поставен, е на съдията докладчик, на когото делото е разпределено за разглеждане.

2. Следва ли да се изписва само главна буква „Р“, като означение наименованието на акта „разпореждане“, доколкото в закона липсва изискване за посочване цялото наименование на съдебния акт.

3. От обстоятелството, че всички молби и документи по делото се докладват на съдията докладчик, следва ли изводът, че той се е произнесъл по подадена от страната молба.

4. За да е нищожен съдебният акт, необходимо ли е да е неавтентичен, или е възможно да е автентичен, но нищожен.

5. Когато в съдебния акт не е посочено името на съдията, който го е постановил, и вместо подпис е налице параф, от който не може да се извлече информация за авторството му, следва ли изводът, че този параф е на съдията докладчик.

6. Допустимо ли е съдът само формално да изложи мотиви, без да направи адекватна преценка, в съвкупност, на установените по делото обстоятелства, при съобразяване с правилата на формалната логика, и следва ли да изпълни задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК за основаване на решението на закона и установените по делото обстоятелства.

7. Дължи ли съдът да докладва заявените с въззивната жалба възражения, да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба, да обсъди всяко едно от тях и да заяви защо ги приема за основателни или неоснователни, както и да прецени всички релевантни за спора факти.

8. Може ли без експертиза, а само с визуално сравнение на подпис и почерк, при това само с други подписи, без ръкописен текст, съдът да установи авторство на подпис и почерк.

9. Действително ли е разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което разпорежда съдържанието на изпълнителния лист да е съответно на молбата на поискалия издаването му, вместо на подлежащия на изпълнение акт.

10. Допустимо ли е да бъдат селектирани от въззивната инстанция твърденията на ищеца за нищожност на съдебния акт на основни и неосновни, без да са посочени критерии, по които е извършено селектирането, и да са разглеждани само тези, които съдът е приел за основни.

11. Подписан ли е съдебен акт, под който е поставен само параф без означение за принадлежността на парафа и неговото авторство.

Въпроси № № 1, 2, 3, 4, 5, 8 и 11 са поставени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК, а въпроси № № 6, 7 и 10 – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по въпроси № № 1, 2, 3, 4, 5, 8 и 11.

На първо място, въпросите са фактически, а не правни. Същите не поставят за разглеждане правен въпрос (материален или процесуален) и на тези въпроси е невъзможно да се дадат принципни отговори, тъй като отговорите изискват извършване на преценка на конкретните факти по делото във всеки конкретен случай. Относно въпрос № 4 следва да се посочи, че същият не е обсъждан от въззивния съд – мотивите към решението не съдържат извод, изключващ възможността съдебен акт да е автентичен, но нищожен.

Съгласно разясненията във връзка с прилагането на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства или за правилността на обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК.

На следващо място, касаторът не е обосновал защо и с какво обсъждането на въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не на последно място, относно основанията за нищожност на съдебните решения, правните последици на нищожните решения и защитата срещу тях е формирана богата практика на ВКС. Приема се, че валидно е решението, което е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от мнозинството от съдиите от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо или може да се изведе чрез тълкуване на решението. Нищожното е решението, което не отговаря на някое от изискванията за валидност. То не поражда правни последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивно действие. Нищожността може да се установи в производство по обжалване на решението, по исков ред или чрез възражение. В този смисъл, обсъждането на въпросите не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Въпроси № 6, 7 и 10 не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Въззивният съд е разгледал всички относими към спора твърдения, доводи и възражения на страните, включително и съдържащите се във въззивната жалба на ищцата оплаквания, извършил е преценка на всички установени по делото обстоятелства, които са относими към предмета на делото и от значение за преценка основателността на иска, изложил е собствени изводи по съществото на спора от фактическа и правна страна, мотивите към решението отразяват извършена правораздавателна дейност на инстанция по съществото на спора.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Не са налице и основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК. Не съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Във връзка с допустимостта на иска изводите на въззивния съд са съобразени с практиката на ВКС, според която може да се иска прогласяване нищожност, с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, не само на съдебните решения, но и на останалите актове на съда – определения и разпореждания, ако те имат действие и правни последици, сходни с това на решенията или съдържат произнасяне по главния въпрос на производството и са влезли в сила (например заповеди за изпълнение по чл. 410 или чл. 417 ГПК, разпореждания за издаване на изпълнителен лист, прекратителни определения поради отказ от иска). От значение е не видът на съдебния акт, а неговият характер и последиците му. В този смисъл са определение № 64 от 23. 01. 205 г. по ч. гр. д. № 141/2015 г. на ВКС, 4 г.о., постановено по реда на чл. 273, ал. 3 ГПК, определение № 50192 от 5. 04. 2023 г. по гр. д. № 3432/2022 г., 4 г.о.,, определение № 262 от 08. 04. 2021 г. по гр. д. № 2749/2020 г., 4 г.о., определение № 60540 от 23. 06. 2021 г. по гр. д. № 4179/2020 г., 3 г.о., определение № 60469 от 19. 07. 2021 г. по т.д. № 1635/2020 г., 1 т.о., определение № 50 от 21. 01. 2014 г. по ч. т.д. № 3396/2014 г., 1 т.о., определение № 298 от 13. 07. 2022 г. по ч. гр. д. № 2508/2022 г., 3 г.о. и др.).

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

Ответникът по касационната жалба Р. Д. Я. не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, нито твърди и доказва да е направил такива.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,