Определение № 60251 от 21.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3519/2020 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Ей е Ес Марица Изток Г“ ЕООД чрез пълномощника адв.Е. И. от САК за изменение на определение № 60558 от 29.06.21г.,постановено по гр.дело № 3519/20 г.на ВКС,III г.о., в частта за разноските. С определение № 60558 от 29.06.21г.,постановено по посоченото дело, съставът на Трето г.о. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 150 от 22.06.20г. по гр.дело № 1192/20г.на Старозагорския окръжен съд, по подадена от Ж. К. С. касационна жалба.Не са присъдени разноски в полза на ответника по жалбата „Ей е Ес Марица Изток 1“ЕООД по съображения, че към отговора по чл.287 ГПК не са представени доказателства, че такива са направени. Към молбата по чл.248 ГПК молителят представя доказателства,че своевременно е подал молба с вх.№262047/8.10.20г.чрез Окръжен съд- Стара Загора до ВКС, с приложени списък, фактура и платежен документ, от които е видно,че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5 988.52 лв. Срещу молбата е подаден отговор от насрещната страна Ж. К. С., в която изразява становище, че молбата за присъждане на направените разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като от представените доказателства не е ясно, че извършеният превод на сумата 5 988.52 лв е направен по касационното производство по гр.дело № 3519/20г.на ВКС, Четвърто г.о. В случая настоящият състав на Трето г.о. на ВКС приема, че в този отговор имплицитно се съдържа по -малкото искане за редуциране размера на разноските за адвокатско възнаграждение съгласно чл.78 ал.5 ГПК при условията на чл.36 ЗА. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая адвокатската защита на ответника по касационната жалба се изразява в изготвяне на писмен отговор, в който са обсъдени както основанията за допускане на касационно обжалване, така и са изложени аргументи по същество на спора.Съгласно чл.9 ал.З от Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по - малко от 500 лв. Съгласно чл.7 ал.1 т. 1 от Наредбата, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2. Изчислено по реда на чл.9 ал.З вр.с чл.7 ал.1 т. 1 от Наредбата,при минимален размер на месечната работна заплата за 2020г.в размер на 610 лв, адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по жалбата за защита пред касационния съд възлиза на 457.50 лв, или минималният размер, който може да се присъди, е 500 лв. Съдебният състав прецени обема на извършената правна работа от пълномощника на ответника по жалбата и намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5988.52 лв е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 500 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,III г.о.