Определение № 377 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 439/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Еврокапитал България“ ЕАД срещу определение № 50006/20.01.2023 г. по т. д. № 145/2022 г. по описа на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от дружеството срещу решение № 41/22.07.2021 г. по в. т. д. № 102/2021 г. на Апелативен съд Бургас. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като с него са нарушени съществени процесуални правила, които уреждат прага на касационно обжалване. Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото според чл. 70, ал. 1 ГПК. Съдът не се ръководи в преценката си от обжалваемия интерес. Тъй като в случая с исковата молба са предявени няколко искови претенции, част от които са с цена над 20 000 лв., то касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато. При изложените доводи жалбоподателят моли да бъде постановено определение, с което обжалваното да бъде отменено и продължени процесуалните действия по разглеждане на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба „Юробанк Българя“ АД /правоприемник на „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД/ я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба на „Еврокапитал България“ ЕАД срещу решение на Апелативен съд Бургас, с което е обезсилено решение на Окръжен съд Бургас за отхвърляне на предявен от касатора иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ с цена 10 092, 17 лв. В мотивите на определението предходният съдебен състав е отчел постановеното в хода на първоинстанционното производство влязло в сила определение № 260059/25.08.2020 г. по т. д. № 47/2020 г., с което е било прекратено делото в частта по предявените искове за установяване, че в полза на „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД не съществуват вземания в размер на 272 851, 13 лв. – главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г., 16 479, 75 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 29.08.2017 – 02.04.2018 г., 26 906, 14 лв. – законна лихва върху главницата от 04.04.2018 г. до 24.03.2019 г. Приел е, че след прекратяване на производството негов предмет са останали само два обективно съединени иска с цена съответно 10 092, 17 лв. и 583, 33 лв. Въззивната жалба е подадена срещу решението единствено в частта по претенцията с размер 10 092, 17 лв. При произнасянето си съдът е преценил и търговския характер на спора. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на съда изцяло споделя мотивите, изложени в атакуваното определение, че става дума за търговско дело с цена на иска под прага за касационно обжалване. Доводите на частния жалбоподател, мотивиращи обратен извод, не могат да бъдат споделени. В случая решаващо значение има обстоятелството не какъв е размерът на обжалваемия интерес, а че е налице обективно съединяване на искови претенции, производството по част от които е прекратено. Цената на всеки от съвместно предявените искове се определя по правилото на чл. 69 ГПК и от значение за преценката дали е допустима касационната жалба е цената на тези от тях, по които се е развило исковото производство. В случая това са претенциите с размер 10 092, 17 лв. и 583, 33 лв. Всяка една от тях се явява под прага, посочен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Подаването на частната жалба е провокирано от неправилната преценка на дружеството за приложимост на чл. 69, ал. 2 ГПК, който предвижда, че при заявена с една искова молба защита на различни интереси, минималната такса се събира от всички интереси, т. е. сборуват се интересите. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС