Определение № 653 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „К-Кърджъ“ Е. срещу въззивно решение № 32 от 05.08.2021 г. по гр.д. № 89 /2021 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Кърджалийския районен съд, с което са уважени искове на три физически лица срещу жалбоподателя „К-Кърджъ“ Е. с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука и последвала смърт на близък в размер на по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателно изплащане на сумата. Ответниците Д. С. М., Д. С. М. и С. А. А. в писмен отговор оспорват основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното: По наведените с въззивната жалба доводи въззивният съд е приел следното: Доводът за липсата на причинно-следствена връзка между смъртта на С. М. М. и трудовата злополука от 20.02.2020 г. е неоснователен. От събраните по делото доказателства – писмени, гласни и назначени експертизи се установява, че смъртта на С. М. М. е настъпила вследствие на трудовата злополука. Въззивникът („К-Кърджъ“ Е.) е признал това обстоятелство, позовавайки се на декларация за трудова злополука. Неоснователен е и доводът за допусната груба небрежност от страна на починалия. От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че смъртта е настъпила в резултат на падане в стълбищна клетка, която не е била обезопасена с предпазни парапети. Поради това не може да се говори за неспазване на правила за безопасност от страна на починалия работник, а от страна на работодателя, който е възложил работата в необезопасена среда. От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на С. М. М. е тежка мозъчно-черепна травма със счупване на лицевия и мозъковия череп и тотален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, довели до развитие на мозъчен оток и потискане на жизнено важни мозъчни центрове. Причината за смъртта са множеството счупвания на черепа, довели до изпадане на пострадалия в състояние на травматичен шок. Според вещото лице, предвид факта, че при падане контактът на пострадалия с плоскостта на черепа е в областта на лицето, поставената каска не би могла да предотврати настъпването на уврежданията. Височината, от която е паднал пострадалият, е вероятно няколко метра, изключва се вероятността за падане от собствен ръст. Не е имало забава на лечението, което е протекло по правила на добра медицинска практика. Въззивният съд е изложил мотиви и за неоснователност на доводите за прекомерност на присъдените от районният съд обезщетения, като е приел, че първоинстанционният съд е обсъдил всички посочени от жалбоподателя обстоятелства: възрастта на починалия – 50 години, професионалната му квалификация и длъжност, както и обществено-икономическите отношения в страната и е съобразил обезщетенията с тях, както и с принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищците и починалия С. М. М. са живеели заедно и са били едно сплотено семейство от двадесет и осем години, когато са направили сватба с ищцата, децата са понесли тежко смъртта на своя баща, починалият и ищцата са се разбирали добре, а липсата на граждански брак не е основани да се приеме липсата на емоционална връзка, предвид събраните гласни доказателства в обратна посока. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за наличието на причинна връзка между увреждане и смърт, за липсата на съпричиняване и за завишен размер на обезщетенията. Във връзка с доводите за неправилност жалбоподателят извежда следните правни въпроси: · При доказан инструктаж не е ли налице груба небрежност от страна на работника своеволното му неносене на лични предпазни средства (каска) и извършването на работа, за която не е взел лични обезопасителни мерки? Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ. въззивният съд е обосновал със събраните по делото доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, изводите си, че смъртта е настъпила в резултат на падане в стълбищна клетка, която не е била обезопасена с предпазни парапети, поради това не може да се говори за неспазване на правила за безопасност от страна на починалия работник, а от страна на работодателя, който е възложил работата в необезопасена среда. Предвид мястото и механизма на падането и тежестта на уврежданията (падане по лице от значителна височина, което е довело до множество счупвания на лицето и черепа на пострадалия) поставената каска не би могла да предотврати настъпването на уврежданията. · За обстоятелствата, които имат значение за понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпени вреди. Въпросът е обуславящ. но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е обсъдил релевантните за определяне на размерите на обезщетенията обстоятелства въз основа на преценка на събраните по делото доказателства за тях. Въпросите за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразен с приетото с ППВС 4 /23.12.1968 г. и установената с решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. · За субективната преценка (на съда) за справедливо определена сума за подобни, причинени в близък период от време деликти, следва ли да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност (в този смисъл решение № 204 /07.11.2016 г. по т.д. № 3568 /2015 г. на ВКС, I т.о.)? Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Както беше посочено въззивният съд е обсъждал конкретни обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетенията въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. Преценявал е именно обективно проявили се и установени в процеса обстоятелства, както и съответствието на определените размери на обезщетенията с обществено-икономическите отношения в страната и с принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е преценил като общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, както е прието в установената практика и конкретно в отговорите на правните въпроси в посоченото решение на ВКС. В посоченото решение на ВКС по т.д. № 3568 /2015 г. на I т.о. е прието още, че присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по конкретното дело. Следва да се отбележи, че в случая по делото не се установява, че съставът на въззивния съд е присъждал различни по размери обезщетения за подобен вид неимуществени вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, нито при идентичност, нито при неидентичност на установените релевантни обстоятелства, поради което не може да се приеме, че въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в посоченото решение на ВКС. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответниците за присъждане на направените разноски в размер на по 3530 лева за процесуално представителство съгласно представен списък на разноски е основателно и доказано с представените по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното съдът