Определение № 632 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2399/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 85 от 19.01.2023 г. по в. гр. д. № 1984/2022 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна на решение № 261706 от 23.05.2022 г. по гр. д. № 5549/2020 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от Р. Г. Лесидренска срещу Ю. Н. Г. и С. Г. Лесидренска иск по чл.30, ал.1 ЗС в частта за намаляване с 1/2 идеална част на дарението по нот. акт № 9, том II, рег. № 3241, дело № 218/2000 г. на нотариус рег. № 71 при Софийски районен съд, извършено от Г. Н. Л. в полза на баща му Н. Л., по отношение на апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, със застроена площ от 90.66 кв. м., заснет с идентификатор [№], и за възстановяване на запазената част на Р. Г. Лесидренска в размер на 61 004 лева от стойността на описания имот.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е прието, че запазената част на ищцата Р. Лесидренска в размер на 1/2 от наследството на нейния баща Г. Л., починал на 07.03.2019 г., е накърнена с три договора за дарения от 03.12.2003 г., с които наследодателят е дарил на ответницата Ю. Н. Л. 1/6 идеална част от гараж № 13А, находящ се в [населено място], [улица], заснет с идентификатор [№]; 1/6 ид. част от апартамент № 3, находящ се на същия адрес, със застроена площ от 52. 23 кв. м., заснет с идентификатор [№] и 1/3 идеална част от апартамент № 5 на същия адрес, със застроена площ от 90.66 кв. м., заснет с идентификатор [№]. Спорно между страните е обстоятелството дали в наследствената маса по чл.31 ЗН следва да се включи дарението на същия апартамент № 5, направено на 16.06.2000 г. от наследодателя Г. Л. в полза на неговия баща Н. Л..

Прието е, че с нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за построяване на жилища и гаражи и взаимно учредяване на право на строеж № 102 от 12.04.1996 г. съсобствениците на парцел ХVІІ-23, 24 от кв. 136 по плана на [населено място], „Зона Б5“, между които и Н. Л. и С. Лесидренска /родителите на наследодателя на ищцата Г. Л./, са получили правото на строеж на три апартамента и един гараж, единият от които е бил процесният апартамент № 5. С договор за дарение от 03.07.1996 г. Н. Л. и С. Лесидренска са дарили на сина си Г. Л. придобитото в условията на СИО право на строеж за изграждането на апартамент № 5, а с договор за дарение от 16.06.2000 г. Г. Л. е дарил на баща си Н. Л. правото на собственост върху апартамент № 5, който към момента на сключване на сделката е бил завършен на фаза „груб строеж“. Надареният Н. Л. е починал през 2003 г. и е оставил за наследници по закон преживяла съпруга С. Лесидренска и две деца – Г. Л. и Ю. Лесидренска, които на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН са придобили по наследяване по 1/3 ид. ч. от придобития през 2000 г. апартамент № 5.

Съдът се е позовал на решение № 136 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 3379/2017 г. по гр. д. № 3379/2017 на ВКС, II г. о., в което е постановено следното „когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти /след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума му/, при формиране на масата по чл.31 ЗН в нея следва да се включат както първото по време дарение, така и последващите, освен в хипотезата, когато придобиването на имота от наследодателя във времето след първото дарение, т. е. връщането на имота в неговия патримониум, е осъществено на основание, при което липсва насрещна престация от страна на наследодателя“. Прието е, че такъв е и процесният случай, в който с второто дарствено разпореждане са заличени правните последици на първото, като имотът се е върнал в имуществото на първоначалния дарител. Това означава, че при определяне е на наследствената маса не следва да се включи извършеното през 2000 г. дарение на апартамент № 5 от Г. Л. на Н. Л., а само дарението от 3.12.2003 г. на 1/3 ид. ч. от същия апартамент, извършено от Г. Л. в полза на сестра му Ю. Лесидренска, която идеална част дарителят е придобил по наследство от починалия през 2003 г. свой баща Н. Л.. Липсата на основания за включване на това дарение в наследствената маса на посочените по-горе основания прави безпредметно произнасянето по оплакванията, които са свързани с това, че ответниците са придобили по давност 1/3 ид. ч. от апартамент № 5, които са получили по наследство от Н. Л.. Предявеният иск за намаляване с 1/2 на дарението, с което Г. Н. Л. дарява на баща си Н. Л. целия ап. № 5, както и за възстановяване на запазената част на ищцата в размер на 61 004 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. Лесидренска.

Жалбоподателката счита, че казусът по настоящото дело не е идентичен с този, на който се е позовал въззивният съд. Сумата от 174326 лв., която първоинстанционният съд приел за необходима за допълване на запазената част на жалбоподателката от наследството, не се покривала само с трите дарения, за които съдът приел, че искът по чл.30, ал.1 ЗН е основателен. Затова въззивното решение било очевидно неправилно.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на масата по чл.31 ЗН да се изключи от нея дарение на имот, извършено от наследодателя и накърняващо запазената част на наследника-ищец, като изключването е извършено само защото наследодателят е дарил този имот на едно от лицата, от което преди това е получил правото на строеж за същия имот отново чрез дарение;

2. Може ли въззивният съд да мотивира решението си само и единствено цитирайки решение на ВКС, постановено при различна фактическа обстановка, като автоматично приложи правните му изводи към разглежданата фактическа обстановка и отговаря ли такава практика на изискването въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора и да изложи пълни собствени мотиви.

Отделно се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност.

Ответниците в производстото Ю. Г. и С. Лесидренска оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос. Той е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд е основал правните си изводи на решение № 136 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 3379/2017 г. по гр. д. № 3379/2017 на ВКС, II г. о., без да отчете особеностите на настоящото дело, които налагат необходимостта това решение да бъде приложено само съответно. Разликите по двете дела не са тези, които жалбоподателката счита, но все пак те съществуват. В случая, разгледан в посоченото решение на ВКС, наследодателката последователно е дарила един и същи имот, като преди второто дарение тя го е получила обратно в своя собственост. В настоящия случай наследодателят Г. Л. също е извършил две дарения с апартамент № 5, но първото дарение е за целия апартамент, а второто – за 1/3 ид. част от него. Именно тази особеност налага съответно прилагане на посоченото решение на ВКС към настоящия случай и същевременно обуславя допускане на касационно обжалване по втория въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,