Определение № 407 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5630/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на А. Василев А. от [населено място] за отмяна на решение № 4373 от 28 април 2014 г., постановено по гр.д. № 340 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г., потвърдено с решение № 17317 от 9 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 12182 по описа на Софийския градски съд за 2014 г. В молбата се заявява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на съда при решаване на делото – наличие на закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1 КТ. В молбата се излагат твърденията на молителя за причината, поради която работодателят не е предприел прекратяване на трудовото правоотношение помежду им по начин, налагащ съобразяването на сочената закрила. Представят се писмени документи. При проверка допустимостта на молбата по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК съдът констатира следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу която с влязлото в сила решение на въззивния съд е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на искове за отмяна на прекратяване на трудово правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Молбата е подадена в срок след постановяване на определение № 551 по гр.д. № 423/2015 г., ІІІ г.о., ВКС в процедурата по чл. 288 ГПК. Изпълнени са изискванията на закона за разглеждане на делото от ВКС в открито съдебно заседание. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение