Определение № 83 от 19.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 640/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу въззивно решение на Врачански окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционно решение на Врачански районен съд, с което са уважени предявените от „Първа частна многопрофилна болница за активно лечение Враца“ ЕООД искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът констатира, че исковото производство е образувано по искове за парични вземания, произтичащи от сключен между страните по реда на Закона за здравното осигуряване договор от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ, а именно: 14971 лв. неплатено възнаграждение за март, април и юли 2016 г. и 4329.46 лв. лихва за забава за времето до предявяване на исковете. Въведената като основание на исковете сделка е сключена от ответника като регистриран търговец и в рамките на осъществяваната от същия търговска дейност (оказване на медицинска помощ). Същата поради това представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, което обуславя и търговски характер на делото по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това и доколкото всеки от обективно съединените искове е с цена под 20000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното в отговора на жалбата искане и представените писмени доказателства жалбоподателят дължи на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 998.10 лв. Върховен касационен съд, І т. о., определение по т. д. № 640/2020 г., стр. 2/2 С тези мотиви съдът