Определение № 3102 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2025 г.

Производството е образувано по жалба „Европейски политехнически университет“(ЕПУ), с БУЛСТАТ [номер], със седалище и адрес на управление: гр.Перник, представляван от президента проф. Д. С., чрез адв. Я. Стоянов, срещу Заповед № РД 09-500/26.02.2025г. на министъра на образованието и науката, с която на осн. чл.25, ал.4 от Закона за администрацията(ЗА) и чл.10, ал.2, т.7 от Закона за висшето образование е наредено извършването на проверка на място в ЕПУ-Перник на дейността на висшето училище по спазване на Закона за висшето образование(ЗВО). На осн. чл.60, ал.1 АПК е разпоредено предварителното й изпълнение с изложени мотиви в заповедта. С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед и на допуснатото предварително изпълнение. В придружителното писмо на министъра на образованието и науката се излагат доводи за недопустимост на жалбата за нейната неоснователност и необоснованост. За да се произнесе, Върховният административен съд съобрази следното: Оспореният в настоящето съдебно производство акт не попада в категорията актове, посочени в чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК, които са подсъдни на Върховния административен съд. Съгласно чл. 125, ал. 2 КРБ Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България е дадено тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България и е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено още, че идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и на министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление и това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавното управление. Като основания за издаване на Заповед № РД 09-500/26.02.2025г. издателят е посочил разпоредбите на чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.10, ал.2, т.7 от Закона за висшето образование. Съгласно чл.1 ЗВО с този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България. На основание чл.10, ал.2, т.7 ЗВО министърът на образованието и науката упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията; информация за извършените проверки и за резултатите от тях се публикува на интернет страниците на Министерството на образованието и науката и на висшето училище. Очевидно, проверката е част от контролно производство върху дейността на конкретното висше училище, след приключването на която и с оглед резултатите, биха били предприети последващи действия от административния орган с издаването на административен акт. Следователно, издаването на заповед като процесната е правомощие на министъра, свързано с осъществяване на правомощията му по осъществяване на контрол по спазването на закона, а не по осъществяване на държавната политика в сферата на образованието. От гореизложеното следва изводът, че настоящият правен спор, имащ за предмет оспорване на заповед за извършването на проверка на дейността на висшето училище по спазване на Закона за висшето образование, е подсъден по рода си на съответния административен съд, който следва да прецени допустимостта на жалбата и особеното искане. Ето защо и предвид чл. 132, ал. 1 и 2, т. 2 АПК и чл.133 АПК, Върховният административен съд приема, че делото е родово подсъдно като първа инстанция на Административен съд – Перник, където е седалището на оспорващия университет, а настоящето производство следва да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение