Определение № 125 от 02.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4400/2008 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. С. от с. П., П., приподписана от адв. А от Пловдивската АК срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 8.VІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 375/2008 г., с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 29.І.2008 г. по гр.д. № 685/2006 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС – чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на Р. В. С. от с. П., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима с оглед обжалваемия интерес, който е под 1000 лв с оглед разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК. Предявеният иск от Е. Н. С. е установителен за собственост върху 24/84 ид.части от придаваемо се място цялото от 84 кв.м. по плана на с. П., П. В исковата молба като цена на иска е посочена сумата 40 лв, От решението на Пазардишкия районен съд от 12.V.2004 г. по гр.д. № 2952/1998 г. за оценката на цялото придаваемо се място от 84 кв.м. е видно, че тя е 378 лв, а за 24 кв.м. от него тя е 108 лв, т.е. обжалваемия интерес е под предвидения в чл. 280 ал.2 от ГПК размер. Това обуславя недопустимостта на касационното обжалване на въззивния съдебен акт. По изложеното съображение, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение