Определение № 175 от 19.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 28/04.01.2016 год. на П. Д. Б. от [населено място] чрез адв. Я. П. - АК Р. срещу въззивно Решение No 522 от 24.11.2015 година, по гр.възз.д. Nо 529/2015 година на ОС- Русе. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение Nо 283 от 06.03.2015 година по гр.д.Nо 3482/2012 година на РС-Русе по отхвърления иск за собственост, заявен на основание чл. 124 ал.1 ГПК на празно дворно място, землището на [населено място],[жк], в чертите на градоустройствения план/ извън регулация/- имот 200, к. 17 от 780 кв.м. при граници:собствено място, Н. П. и терен на бивше АПК „Д.“ - [населено място]. За да отхвърли иска решаващият съд е приел, че основанието, на която ищецът/ касатор/ поддържа, че собственик на процесния имот/ бивша земеделска земя/ - а именно дарение от неговия баща по НА 174/1995 год., придобил имота на основание придобивна давност не може да легитимира ищеца като собственик предвид на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ и обстоятелството, че се касае до терен –земеделска земя, подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалните правила относно разпределение на доказателствената тежест, липса на самостоятелно изложени мотив относно релевираните възражения и оплаквания във въззивната жалба, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че по делото е разгледан иск за собственост на недвижим имот като въззивният съд препраща към мотивите на районния съд, без да се произнесе по всички изложени оплаквания на ищеца срещу решението на първоинстанционния съд, като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.1,2 и 3 на ТР 1/2003 година на ОСГТК на ВКС Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално правения въпрос когато е налице нотариален акт за собственост на земеделска земя, който не е обявен за неистински и Решение на ОбСЗ за същата земя, което не е придружено със скица за индивидуализация на границите на възстановената собственост, при заявен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК, кой именно акт е валиден и законосъобразен, произнесено в смисъл обратен на Решение No 31 от 03.01.2012 год. по гр.д. No 578/2011 година на ВКС-I г.о. и Решение No 445 от 18.06.2013 год. по гр.д. No 9/2012 година на ВКС-I г.о.. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. К. АК- Р., с които отговор се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване респ. за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за производството. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на заявения иск- иск за собственост. След преценка на наведените доводи, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР 1/ 2009 ОСГТК на ВКС констатацията, в рамките на селекцията по чл. 288 ГПК, за противоречиво разрешен от възивния съд правен въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, може да бъде направена само и доколкото с изложението касаторът е посочил задължителната съдебна практика, която не е съобразена с решението на въззивния съд по конкретния материално- правен или процесуален въпрос. С ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС по проблемите на въззивното обжалване се излагат съображения как следва да процедира въззивният съд, прилагайки разпоредбите на ГПК от 2008 година, с оглед на новата философия на закона и правомощията на втората инстанция по контрола за законосъобразност в рамките на тези правомощия и същността му на инстанция по същество.Преценката дали втората инстанция правилно е реализирала правомощията си е преценка на касационния съд по същество т.е. в рамките на проверка за законосъобразност и предполага допуснато касационно обжалване. Релевирани доводи в тази насока съставляват по естеството си доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което същите не биха могли да бъдат едновременно основания за допускане на касационно обжалване и основания за отмяна на обжалваното решение от касационния съд в хипотези, когато втората инстанция е приложила конкретно процесуално правила според точния му смисъл. Така с разпоредбата на чл. 272 ГПК законодателят е дал възможност на втората инстанция, съобразявайки наведени доводи, да препрати своите изводи към тези на първата инстанция. Когато втората инстанция не е приложила конкретна норма, то това би могло да се цени на плоскостта на основанията за допускане на касационното обжалване, но когато е приложила конкретна норма, в разрез с виждането и тезата на жалбоподателя как е следвало да се процедира, то това е довод за незаконосъобразност на процесуалното действие на съда, който може да се провери само в етапа на разглеждане на касационната жалба по същество. Поставеният материално правения въпрос когато е налице нотариален акт за собственост на земеделска земя, който не е обявен за неистински и Решение на ОбСЗ за същата земя, което не е придружено със скица за индивидуализация на границите на възстановената собственост, при заявен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК, кой именно акт е валиден и законосъобразен, произнесено в смисъл обратен на Решение No 31 от 03.01.2012 год. по гр.д. No 578/2011 година на ВКС-I г.о. и Решение No 445 от 18.06.2013 год. по гр.д. No 9/2012 година на ВКС-I г.о.. по естеството си е искане за предварителна преценка и за съпоставяне материалната доказателствена сила на писмени доказателства по делото, което искане / дали виждането на съда е или не е в противоречие с цитираните съдебно решения / не може да бъде удовлетворено в този етап на касационното производство. От друга страна този въпрос няма качеството на обуславящ изхода на спора, тъй като „незачитането“ материалната доказателствена сила на нотариалния акт като легитимиращо правото на собственост основания по см. на чл.77 ЗС е обусловено от зачетените правни последици на обстоятелството ,че спорния недвижим имот съставлява земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и попада под режима на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ т.е. изтеклата до 19.11.1997 год. придобивна давност не се зачита, а именно това е и придобивното основание на праводателя на ищеца. По искането за разноски: при оглед на изложеното по горе мотиви за недопускане на касационното обжалване се налага извода, че ответниците по касация имат право на разноски –чл. 81 ГПК във вр.с чл. 78 ал.3 ГПК. Като съобрази, че всички ответници са представлявани от един адвокат- адв.Е. К. АК Р. ,и от същата е депозирано едно общо становище-отговор, намира, че искането следва да бъде уважено в размер на 600 лв. / шестстотин лева/ по Договор за правна защита и съдействие No 0144390/21.01.2016 година. Ето защо и на основание по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия