Определение № 1314 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. П. П. срещу решение №.162/2.10.25 по г.д.№.353/25 на ОС Пловдив в частта му, с която, след частична отмяна на реш.№.124/7.02.25 по г.д.№.1436/24 на РС Пловдив, предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над 20 000лв. до 70 000лв. като неоснователен. Ответната страна Прокуратурата на РБ оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като водено срещу ищеца досъдебно производство за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с чл.201, вр. чл.308 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК /длъжностно присвояване в големи размери, извършено като за улесняването му е извършено друго престъпление, за което не е предвидено по-тежко наказание-в конкретния случай – подправка на документ/ е било прекратено поради недоказаност. Установил е и, че незаконното обвинение е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. По отношение на размера на дължимото за тях обезщетение, като е съобразил – продължителността на наказателното производство - 13г. 5м. и 1ден /започнало на 05.07.10 и приключило с постановление за прекратяване от 06.12.23/, от които 8г. 8м. и 11дни водено срещу ищеца в качеството му на обвиняем; обстоятелството, че, макар да е бил привлечен като такъв на 25.03.15 /4г 8м след започването на досъдебното производство /ДП//, още с постановлението за образуване от 05.07.10 са били дадени указания да се установи съучастието му и срещу него са били предприети процесуално-следствени действия /проучвания на семейното и имотното му състояние, разкриване на банкова тайна, двукратно снемане на образци от почерка и подписа му за сравнително изследване чрез почеркова експертиза, трикратен разпит в качеството на свидетел, изискване от работодателя му на информация за трудовия му договор и длъжностната му характеристика/, в резултат на които му е станало известно, че разследването е насочено срещу него, а предприетите действия по разследването са осъществили осезаема интервенция върху правото му на личен живот; взетата мярка за неотклонение /МНО/ „подписка“ за период от 1г 7м и 6дни /съставляваща най-лека МНО, която не го е ограничавала да води обичайния си начин на живот, като впоследствие друга МНО не е била налагана/; ангажираността в разследването - ищецът е участвал лично в процесуално-следствени действия 16 дни в стадия на ДП и 15 дни в съдебното, като се е явявал лично в открити съдебни заседания и с поведението си не е ставал причина за удължаване на срока на наказателното производство или за отлагане на делото; тежестта на престъплението, в което е бил обвинен /тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3г. до 15г., задължително налагане на наказание „лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“ и възможност за кумулативно налагане на наказание „конфискация на част или цялото имущество на виновния“/; обстоятелството, че обвинението е било свързано с професионалната му дейност /с длъжностното му качество като „отговорен счетоводител“ и професионалната му квалификация като „икономист-счетоводител“/; възрастта му - към момента на започване на наказателното производство срещу него Е. П. е бил на 53г., при привличането му като обвиняем - на 58г., а към приключване на производството е бил достигнал пенсионна възраст; чистото му съдебно минало /към момента на привличането му като обвиняем Е.П. не е бил осъждан, като няма данни срещу него да са били водени други наказателни производства през релевантния период/ и последиците от обвиняването – вкл. засягането на доброто име, професионалния авторитет и честта на ищеца /при започване на производството вече е бил утвърден професионалист, с постигнат професионален авторитет и добро име в професионалните среди и обществото, които са били тежко компрометирани, тъй като обвинението е било пряко свързано със заеманата от него длъжност на „отговорен счетоводител“ и професионалната му квалификация и е станало известно в професионалните среди предвид провежданите процесуално-следствени действия с участието на негови колеги счетоводители в качеството на свидетели и вещи лица/, затруднената му професионална реализация /неблагоприятното отражение върху възможността му да упражнява професионалната си дейност като счетоводител предвид узнаването на обвинението срещу него в професионалните среди и по-високите изисквания за работата като счетоводител, заложени в чл.18 ЗС/, интензитета на преживените психически страдания - смут, безпокойство, тревожност, вътрешно напрежение, огорчение, емоционална нестабилност, възобновяване на симптомите на логоневроза, която той е бил вече до голяма степен преодолял, ограничаване на социалните контакти, влошаване на психическото и емоционално състояние, полученото отделно обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в разумен срок в размер на 4900лв. /предвид постигнато споразумение с инспектората/, съдебната практика по сходни случаи и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането - съдът е приел, че обезщетение от 20 000лв. е достатъчно да репарира претърпените неимуществени вреди. Изрично е отразено, че при определяне на дължимия му размер е съобразено, че: прекратяването на трудовото правоотношение на Е.П. като „отговорен счетоводител“ не е последица от образуването на наказателното производство /настъпило е преди образуването му - на 17.05.10, по негова молба, и след проведено от работодателя ревизионно производство преди подаване на жалбата, по повод на която е образувано наказателното производство/; не е установено и той да е бил възпрепятстван да упражнява професията си в периода на производството /доколкото от гласните доказателства се установява, че и по време на същото е работил като счетоводител-макар и да се твърди да е заемал по-нископлатена длъжност; не са събрани доказателства каква конкретно длъжност е заемал и колко е било трудовото му възнаграждение; въпреки това съдът е приел за установено, че е било затруднено упражняването на професията му като счетоводител/; от събраните писмени доказателства /амбулаторни листове/ се установява, че по време на наказателното производство, още преди привличането му като обвиняем, Е. П. е проявявал симптоми на безпокойство, тревожност, вътрешно напрежение, артериална хипертония, бил е напрегнат, емоционално нестабилен, като са му поставени диагнози „смесено тревожно-депресивно разстройство“ и „хипертонична болест на сърцето“; след привличането му като обвиняем е бил диагностициран с „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“, като не е установил по несъмнен начин, че констатираните заболявания са възникнали именно в причинна връзка с процесното наказателно производство /макар да са представени доказателства за наличието им по време на същото, в тях са налице и данни, разколебаващи извода за обусловеност на възникването им от него-логоневроза от ранно детство, за която е бил лекуван; ремисия по отношение на алкохолна зависимост; личностови качества като раздразнителност и емоционална нестабилност/; не е установено по несъмнен начин и, че заболяването „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“ е възникнало именно през 2015г; не може да бъде обоснован и несъмнен извод за причинна връзка между наказателното производство и установеното през 2024 г. онкологично заболяване на ищеца. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, като твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК обн. в ДВ бр.86/17), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика-напротив, изложени са ясни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,