Определение № 171 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3858/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Синтермат“ АД, гр. Нови искър, срещу въззивно решение № 11860 /13.08.2020 г. по гр. д. № 4711 /2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от „Синтермат“ АД срещу община Своге установителен иск за собственост на УПИ ... „Детска градина“ с площ 2 200 кв.м., заедно с построената в него сграда с площ 120 кв.м.. Ответникът по касационната жалба община Своге в писмен отговор твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното: По наведеното придобивно основание – заповед на министъра на строежите и архитектурата от 1976 г. за предаване на имот за стопанисване и управление и правоприемство между посочената в нея организация и ищеца: Въззивният съд е разяснил предпоставките, предвидени в чл.17а ЗППДОбП (отм.) съгласно предвиденото с ТР № 4 /2016 г. по т.д. № 4 /2014 на ОСГК на ВКС. Приел е, че е установено правоприемство между Металокерамика и 13 фирми с държавно имущество за част от активите и пасивите по приложение към заповед на министър от 1991 г. по баланса към 31.12.1991 г. По делото не са представени баланс към 31.12.1991 г. и разделителен протокол и не може да се установи какво имущество е преминало. Извършени са няколко преобразувания, с които е доказано правоприемство, но не е доказано предоставяне на процесния имот, няма доказателства, че имотът е включен в заповедта от 1976 г. и че е сред преминалите към дружеството-ищец активи. Прехвърлените активи са непроследими още към 1991 г.. Според приетото заключение на СТЕ имотът е останал извън терена, предоставен със заповед от 1976 г. и приложена скица от същата година, граничи непосредствено с процесния имот от източна посока. Спорният УПИ е обектът, за който е издаден АЧОС през 2005 г., същия този имот се включва и в територия, за която е издаден АДС през 1996 г. Вещото лице е констатирало, че няма влязло в сила изменение на дворищната регулация, засягащо процесния имот, а сега действащият ПУП за кадастър и регулация на [населено място] е одобрен със заповед от 1965 г. Именно поради това несъвпадение между имуществото, предоставено за стопанисване и управление през 1976 г., и имота, актуван с АЧОС, не се установява предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на държавно предприятие. Имотът не съвпада с имуществото, предоставено за стопанисване и управление и актуваното в АДС от 1996 г. Актът за държавна собственост няма конститутивно действие. Но от заключението на СТЕ по делото е установено, че процесният имот не се включва в предоставените през 1976 г. за стопанисване и управление терени и сгради, следователно отразеното в АДС е невярно. Приложените към заповедта от 1976 г. и АДС от 1996 г. скици се разминават. По делото не е представен баланс, поради което не се установява спорният имот да е бил заприходен него. По наведеното придобивно основание придобивна давност: Въззивният съд е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и е приел, че от показанията на разпитаните свидетели не може да се направи извод за необезпокоявано владение от 1996 г.. Съдът е приел също, че свидетелят на ищеца е заинтересован, тъй като е бил управител, директор и изпълнителен директор на ищеца, показанията му не се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, а се разколебават от показанията на другия разпитан по делото свидетел. Представен е счетоводен амортизационен план. Ищецът, а не ответникът следва да докаже редовното водене на счетоводните книги при оспорването им, но не го е направил. Отделно от това е записано земя и са описани други сгради, а не процесната. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателят извежда правния въпрос: компетентен ли е въззивният съд без собствена допълнителна проверка, основана на годни доказателствени източници, да разреши подобна вътрешна (за поведението на една и съща страна в процеса и извън него) дилема и противопоставените собствени изявления на субект, който има качеството на страна по делото? Въпросът е свързан с довод, че приватизационната сделка, на която се позовава ищеца, не е оспорвана от ответника преди делото. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с т.2 и т.3 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите за въззивното производство и за задълженията на съдебния състав да изясни действителната фактическа обстановка, събирането и обсъждането на доказателствата, възможната процесуална активност на съда и като краен резултат да приложи материалния закон. Жалбоподателят твърди, че с това са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Въпросът е неясен. Доколкото е основан на твърдения, че ответникът е признавал правото на собственост на ищеца, това не е установено по делото, по което ответникът оспорва иска с доводи за неговата неоснователност. Доколкото въпросът е основан на твърдения, че съдът не е обсъждал становища и доводи на страните въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, това също не е установено по делото, тъй като въззивният съд е изложил мотиви по доводите на страните въз основа на преценка на събраните по делото доказателства за фактите, на които са основани доводите. Следователно въпросът не е обуславящ. Към това следва да се добави и че въззивният съд не е допуснал противоречие и с приетото в посочените точки 2 и 3 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като във въззивната си жалба жалбоподателят не е направил доказателствени искания, които да са основани на оплаквания (доводи) за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, нито във връзка с допускането и събирането на доказателства, нито за неправилно приложение на императивна материалноправна норма, нито, че не са събрани доказателства, които се събират служебно от съда. Нито пък въззивният съд е установил дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска да е неправилна, вследствие на което на жалбоподателя да са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, нито е приел, че служебно следва да бъде приложена императивна материалноправна норма, за което е необходимо да бъдат събирани други доказателства. Жалбоподателят извежда правния въпрос: достатъчни ли са свидетелските показания като доказателства за формиране на правния извод за основателност или не на претенцията с посочено придобивно основание – давностно владение, в случай, че същите са в конкуренция и съдът не ги обвързва с приетите по делото писмени доказателства? Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд проявява „дебалансиран“ подход, че подценява писмените доказателства и че съдът не е извършил задълбочена, обективна и безпристрастна преценка на изявленията на свидетелите. Въпросът не е обуславящ. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за фактите, които имат значение за спора и основателността на доводите на страните поотделно и в съвкупност, Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност, като отделно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК, като твърди, че основен въпрос за изхода от спора е основан на изявленията на вещо лице, че процесният имот не попадал между прехвърлените по приватизационен договор права на ищеца, което е правен въпрос. Жалбоподателят твърди, че съдът не може да базира своите правни изводи върху експертни изводи, които са извън експертната сфера. Настоящият състав приема, че очевидна неправилност на въззивното решение е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В случая съдебно-техническата експертиза е допусната и изготвена по искане на жалбоподателя (ищец) „Синтермат“ АД и по поставени от него задачи поради необходимостта от специални знания за установяването на местоположението на терен, предоставен със заповед на министър от 1976 г., за който се твърди, че съвпада с процесния имот, за установяване дали той съвпада с процесния имот и с имотите по представените АДС и АОС, за което е поискано установяване на състоянието и измененията на териториалноустройствен статут на процесния имот по различните действали планове. Отговорите на вещото лице се основават на специалните му знания, и съдът е основал изводите си за релевантните за спора факти на заключението, а въз основа на релевантните за спора факти е формирал правните си изводи. В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното дотук настоящият състав не установи основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на сумата 500 лева за процесуално представителство съгласно списък за разноски (л.38) е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство (л.37), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното съдът