Определение № 586 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1335/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно Решение № 646 от 01.12.2022 г. по в.гр.д.№ 586/2022 г. на Окръжен съд – Благоевград е отменено Решение № 122 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 1079/2021 г. по описа на РС - Петрич в частта в която е отхвърлен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС, предявен от М. Т. Н., Т. Д. Г. и С. Д. С. против И. Т. Г. за делба на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, като вместо това е постановено, че се допуска съдебна делба на 1/2 ид.ч. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 400 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), с номер от предходен план *, кв. 201, п. *, съседи на ПИ – ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, която да се извърши между следните наследници и при следните квоти: по 1/3 идеална част за М. Т. Н. и И. Т. Г. и по 1/6 ид.ч. за Т. Д. Г. и за С. Д. С.. На основание чл. 76 ЗН е прогласена за относително недействителна сделката, обективирана в нотариален акт № 5, т. 3, рег.№ 11292, д.№ 381/2019 г., на нотариус под № *, с район на действие РС-Петрич, с която И. Т. Г. прехвърля на съпругата си К. К. Г. срещу задължението да го издържа и гледа 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***. Отхвърлено е възражение за прогласяване за относително недействителна на същата сделка в частта й, с която И. Т. Г. прехвърля на съпругата си К. К. Г. срещу задължението да го издържа и гледа, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение – жилище, апартамент, ведно с прилежащите му 1/2 ид.ч. от мазе, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н., Т. Д. Г. и С. Д. С. против И. Т. Г. и К. К. Г. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], ведно с по 1/2 ид.част от общите части и от мазето на сградата. С касационна жалба вх.№ 1609 от 08.02.2023 г., подадена от И. Т. Г. и К. К. Г. чрез адвокат П. Й. от АК – Б., въззивното решение е обжалвано в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по допускането на делба на 1/2 ид.част от дворното място. Молят в тази му част решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло решението на РС – Петрич. Претендират разноски за защитата пред ВКС. Ответниците по касация М. Т. Н., Т. Д. Г. и С. Д. С., представлявани от адвокат М. Р. от АК – Б., са депозирали отговор на касационната жалба, с който поддържат, че решението за отхвърляне на иска за делба по отношение на първия жилищен етаж е неправилно, но е влязло в сила. Същевременно още с исковата молба са поддържали, че дворното място има обслужващо предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС и делба е искана по отношение на 1/2 ид.ч. от него в качеството му на принадлежност към първия жилищен етаж. При това положение, с оглед отхвърлянето на иска за делба на самостоятелния обект, считат, че не следва да се допуска делба на ПИ с идентификатор ***. Предоставят на ВКС относно съдбата на въззивното решение. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че страните по делото (с изключение на К. К. Г.) са наследници на Т. Д. Г., починал на 20.01.2006 г. и съпругата му В. И. Г., починала през 2001 г., като ищците са техни дъщеря (М. Т. Н.) и внуци (деца на починалия преди тях на 12.11.1992 г. техен син Д. - Т. и С. Д. С.), а ответникът И. Т. Г. е техен син. С нотариален акт № 130 от 28.03.1962 г. наследодателят Т. Г. е закупил празно дворно място в [населено място] – имот с пл.№ *, съставляващо п. * в кв. 201. Страните не спорят, че в имота е построена двуетажна сграда. С нотариален акт № 63 от 03.08.1993 г. Т. и В. Г. са прехвърлили на сина си И. Г. 1/2 ид.ч. от дворното място, представляващо п. *, в кв. 201, имот с пл. № *, ведно с първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в същия и 1/2 ид.ч. от мазето на същата сграда срещу задължението да ги издържа и гледа. Със съдебно решение № 349 от 02.03.2007 г. по гр.д.№ 138/2006 г. на РС - Петрич, влязло в сила на 18.6.2009 г., договорът, обективиран в н.а.№ 63/1993 г. е развален в частта досежно 2/6 идеални части от дворното място и мазето и 2/3 от първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Развалянето на договора касае притежаваните от ищците дялове от наследството на общите наследодатели. След изтичане на 10 години, считано от 18.6.2009 г. (когато влиза в сила съдебното решение), с нотариален акт № 5 от 18.08.2019 г. И. Г. е прехвърлил имотите на съпругата си К. К. Г. срещу задължението да го гледа и издържа, като си е запазил правото на ползване. С нотариален акт № 194 от 31.03.1975 г. общите наследодатели са дарили на сина си Д. Т. Г. втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и мазе от север, без дворното място. С нотариален акт № 57 от 29.07.2004 г. Т. Д. Г. и М. Т. Н. са дарили на Т. Д. Г. (техен внук и племенник) съответно: първият дарител - 5/16 ид.ч., а вторият - 1/16 ид.ч. от дворното място (общо - 6/16 ид.части). В имота се намира и търговски обект (заведение за хранене) масивна едноетажна сграда, построена в югоизточната част на дворното място, видно от констативен нотариален акт № 96 от 12.05.1993 г., с който Т. Д. Г. е признат за негов собственик. Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите С. Р. и И. К.. От правна страна е прието, че правилно РС е приел за основателно възражението, че ответникът И. Т. Г. е придобил по давност следващите се на ищците идеални части от първия жилищен етаж в периода след влизане в сила на решението по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен на 03.08.1993 г. Съответно – по отношение на първия жилищен етаж и принадлежащата към него 1/2 ид.ч. от мазето не е налице съсобственост и иска за делба правилно е отхвърлен от РС. Това обаче е неприложимо спрямо дворното място. Дворното място не е обща част, тъй като то според съдебната практика е такова по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в случай на пълна идентичност, каквато в случая между част от наследниците като етажни собственици и собственици на земята няма, като се съобрази и че в дворното място съществува и друга сграда, като правно ирелевантно е в чия собственост е тя. Предвид изложеното до делба следва да се допусне само 1/2 ид.ч. от дворното място. По въпроса между кои лица да се допусне делбата, ОС е съобразил позоваването от страна на ищците на чл. 76 ЗН срещу извършената разпоредителна сделка от наследника И. Г. към съпругата му. Възражението по чл. 76 ЗН, направено от наследниците по отношение на извършената продажба от наследника И. Г. на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** е основателно, тъй като след разваляне на договора, с който е прехвърлен от родителите му на И. Г. не се доказва да е придобил идеалната част на останалите наследници от имота по давност. Следователно при прехвърлянето й на съпругата му, той е прехвърлил наследствена вещ. Затова делбата следва да се извърши на наследената 1/2 ид.ч. от дворното място между наследниците - т.е. между ищците и И. Г., при квоти по 1/3 за М. Т. Н. и за И. Т. Г. и при условията на чл. 10, ал. 1 ЗН 1/3 ид.ч. общо за Т. Д. Г. и С. Д. С. (или по 1/6 ид.ч. за последните двама). За останалата част от продажбата - на етажа и 1/2 ид.ч. от мазето, възражението по чл. 76 ЗН е неоснователно. И. Г. не е прехвърлил на съпругата си наследствена вещ, а придобита от него по давност и затова неин изключителен собственик. Отсъствието на съсобственост изключва възможността да се допусне до делба етажа - не само с И. Г., но и с К. Г., на която го е прехвърлил. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирани въпроси, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Текстът вменява служебното извършване на проверка за евентуално наличие на такива пороци преди да се пристъпи към обсъждане на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Положителният извод за осъществени предпоставки по чл. 280, ал. 2 ГПК прави безпредметно обсъждането дали са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК. Аксиоматично правило е, че обект на делба могат да бъдат самостоятелни вещи. В случая делбата е поискана относно самостоятелен обект в сграда с твърдение, че принадлежност към него е и 1/2 ид.част от терена, в който е построена жилищната сграда. Сама по себе си 1/2 ид.част от терена очевидно не съставлява самостоятелна вещ. При това положение от прочита на въззивния акт е видно, че въззивното решение е постановено в противоречие с основен принцип в делбата с произтичащия от това извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Този извод се налага, без да е необходимо изобщо да се навлиза в анализ на събраните доказателства и доводите на страните. Ето защо въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване както относно постановеното допускане до делба на 1/2 ид.част от дворното място, така и по обуславящото го (относно лицата и квотите им) произнасяне по чл. 76 ЗН. При допускане на касационното обжалване страната - касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 25 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение