Определение № 300 от 08.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1374/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу определение № 1042/15.04.2022г. по възз.ч. гр.д.№ 1048/2022г. на Софийски апелативен съд.С него се прогласява нищожността на определение № 265564/09.12.2021г. за прекратяване на т.д.№ 1628/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение и се връща исковата молба на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./, против „Вип осем“ ООД и против „Петрургия“ АД, с която, при условие на евентуалност, са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.60а ЗБН, за връщане в патримониума на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ на движими вещи - дълготрайни материални активи, предмет на договор за покупко-продажба от 12.04.2017г., индивидуализирани в приложение № 1 към договора, и се осъжда„Корпоративна търговска банка“ АД/н./ да заплати дължимата ДТ пред двете инстанции в размер 10 015лв.

В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност. Изложени са подробни доводи, че не са налице посочените от въззивния съд основания за прекратяване на производството по делото. Искането е за отмяна на обжалваното въззивно определение и за връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е въведена допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалването при по следните въпроси:

1. Какъв е характерът на нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН – процесуален или материален?

2. Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК предявеният иск?;

3. Обявяването на противоконституционността на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки?;

4. Допустимо ли е прекратяването на производството и връщането на исковата молба в случай на обявена противоконституционност на законовата норма, на която се е позовал ищецът в исковата молба, на етап на развитие на производството, когато липсва доклад по делото и спорът не е квалифициран като такъв по обявената за противоконституционна разпоредба?;

5. Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото, поради обявена противоконституционност на правната норма, на която се е позовал ищецът в исковата молба?

Наред с това, е въведена и предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за директен достъп до касационен контрол.

В писмен отговор ответникът „Вип Осем“ ЕООД оспорва допустимостта на обжалването и излага доводи за неоснователност на частната жалба по същество.

Не е постъпил писмен отговор от ответника „Петрургия“ АД.

Съставът на I т.о. намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./, срещу определение № 265564/09.12.2021г. за прекратяване на т.д.№ 1628/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение.

За да прогласи, на осн.чл.270, ал.1 ГПК, нищожността на обжалваното първоинстанционно определение, въззивният съд е приел, че изложените мотиви са неясни до степен, която не позволява да се изведе чрез тълкуване действително изразената воля на съда.

За да върне исковата молба на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ срещу „Вип осем“ ООД и „Петрургия“ АД, въззивният съд е приел следното:

Предмет на делото са предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ против „Вип осем“ ООД и против „Петрургия“ АД искове, с правно основание чл.60а ЗБН, за връщане в патримониума на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ на движими вещи - дълготрайни материални активи, предмет на сключения договор за покупко-продажба от 12.04.2017г., индивидуализирани в приложение № 1 към договора, представляващи имущество с произход от банката, тъй като „Вип осем“ ООД не е изпълнил насрещното си задължение по договора за заплащане на уговорената цена от 250 000лв.

Предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ искове с правно основание чл.60а ЗБН са станали недопустими след като с решение на Конституционния съд № 8/27.05.2021г. по к.д.№ 9/2020г. е обявена противоконституционността на разпоредбата на чл.60а ЗБН.

Въззивният съд е формирал и самостоятелни мотиви, че исковете на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./, с правно основание чл. 60а ЗБН, срещу „Вип осем“ ООД, предявени с първоначалната ИМ на 24.04.2017г., и срещу „Петрургия“ АД, предявени с допълнителната искова молба/ДИМ на 03.12.2018г., са изначално недопустими, тъй като са подадени след изтичане на двугодишния преклузивен срок по чл.62, ал.1 ЗБН, считано от откриване на производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ на 22.04.2015г.В тази връзка е прието, че е неприложима новата редакция на разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗН ЗИД след ЗИД на ЗБН/обн.ДВ бр.22/13.03.2018г./ за изменение на срока за предявяване на иска по чл.60а ЗБН от 2- годишен на 5-годишен, на която разпоредба е придадено обратно действие с § 7 ПЗР на ЗИД ЗБН/ обн.ДВ бр.22/13.03.2018г./, тъй като разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН/ ДВ бр.22/2018г./ също е обявена за противоконституционна с решение № 8/27.05.2021г. на Конституционния съд по конст.д.№ 9/2020г., а, съгласно решение на Конституционния съд № 3/28.04.2020г. по конст.д.№ 5/ 2019г., противоконституционният закон не се прилага за заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения, както и за правоотношенията по неприключили съдебни производства, каквото е настоящото.

По арг. от чл.62, ал.2 ЗБН, ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД/н./ е осъден да заплати от масата на несъстоятелността дължимата ДТ пред двете инстанции в общ размер 10 015лв.

Искането за допускане на обжалването на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е неоснователно. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за директен достъп до касационно обжалване, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежки пороци, водещи до неговата неправилност, които да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция пряко и единствено от неговото съдържание, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка по същество.Очевидна неправилност би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения; при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка; при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи правна норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод, както и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертани от доказателствата.Очевидната неправилност не може да бъде служебно установявана от съда, а се изисква обосноваването й от касатора.При това тя би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281, т.3 ГПК в касационната жалба (в т.см. определение № 38/20.01.2021г. по т.д.№ 765/2020г., ТК) Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, както и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.

Тъй като частният касатор не е обосновал някоя от хипотезите на очевидна неправилност и, тъй като съставът на касационния съд не констатира обжалваното въззивно определение да е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито да е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, не е налице основание за директен достъп до касационен контрол.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за всички поставени въпроси в изложението произтича от необосноваване на приложното й поле от касатора, съгласно указаното в т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, за което не е достатъчно позоваването на законовата разпоредба. В разглеждания случай касаторът не е обосновал нито една от посочените форми на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК:Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена, поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена.Не се поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуващата практика.Не се обосновава и да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба.

Допълнително основание за недопускане на обжалването по въпроси № 1, 2 и 4 е, че същите не попадат в обхвата на основния критерий за допускане на обжалването, тъй като даденото от съда разрешение по въпрос № 1 не е обусловило крайните изводи, а въпроси № 2 и 4 не съответстват на изразената воля на съда в мотивите на обжалваното определение, в които е прието, че предмет на производството са специални осъдителни искове с правно основание чл.60а ЗБН.

Доколкото формулираният в изложението въпрос № 3 касае правните последици на решение на Конституционния съд № 8/27.05.2021г. по конст. дело № 9/2020г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а ЗБВ, за него е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването.

Не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация, тъй като по този въпрос е формирана постоянна казуална съдебна практика, с която въззивната инстанция се е съобразила, като е прекратила завареното висящо към момента на решението на конституционния съд за обявяване противоконституционността на разпоредбата на чл.60а ЗБН съдебно производство, образувано по предявените от синдика на банката в несъстоятелност осъдителни искове, с правно основание чл.60а ЗБН.

За това, че обявяването на разпоредбата на чл.60а ЗБН за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 8/27.05.2021г. по конст. дело № 9/2020г. рефлектира върху правото на иск, а не е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора е формирана по реда на чл.290 ГПК постоянна съдебна практика на ВКС - решение № 60167 от 22.12.2021г. по т.д. № 1284/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 60131 от 15.12.2021г. по т. д. № 2676/2019г. на ВКС, I т. о., решение № 60158 от 03.12.2021г. по т. д. № 763/2020г. на ВКС, I т. о., решение № 60142 от 25.11.2021г. по т. д. № 2675/2019г. на ВКС, I т. о. и други.

Относно правните последици на решение на Конституционния съд № 8/27.05.2021г. по конст. дело № 9/2020г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60а ЗБВ по отношение на заварените искови производства, е формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК съдебна практика на ВКС - определение № 60401/16.11.2021г. по ч.т.д.№ 2136/2021г., I т.о. и цитираното в него определение№ 60239/14.06.2021г. по ч.т.д.№ 902/2021г., I т.о.В тях е разяснено приложното поле на разпоредбата на чл.60а ЗБН, като е посочено, че тя дава право на синдика, временния синдик или на Фонда за гарантиране на влоговете на банките да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото или полученото от третото лице е под формата на парично и/или непарична вноска.С позоваване на изложените в решението на Конституционния съд мотиви, че с разпоредбата на чл.60а ЗБН се постига ефект на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността на банка и се явява в противоречие с прокламирания от чл.4, ал.1 на Конституцията принцип на правовата държава и накърнява по нетърпим начин гарантираното от чл.17, а.1 и 3 от Конституцията право на собственост в широкия смисъл на това понятие, разбирано като имущество в т.ч. вземания и като е съобразено даденото с решение на Конституционния съд № 3/28.04.2020г. по конст. дело № 5/2019г. тълкуване на чл.151, ал.2, изр.3 от Конституцията, че по отношение на заварените от решението на конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, е прието, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения, поради липса на право на иск.

При този изход на делото, на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН, частният касатор следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв.

Така мотивиран, съставът на I т.о.: