Определение № 127 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 119/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Т. М. против определение от 11.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 847/2011 г., от Окръжен съд – Кюстендил. От ответниците по частната касационна жалба, писмен отговор са подали А. В. З. и Б. А. В., които оспорват жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определение на районен съд, с което е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Съдът е приел, че предявения иск е процесуално недопустим, поради предявяването му след изтичането на преклузивния двумесечен срок по чл.33, ал.1 изр.последно от ЗС. За да достигне до този свой извод, съдът е отчел обстоятелството, че по отношение на спазването на преклузивния срок за предявяването на иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е налице единствено твърдение на ищеца по исковата молба, като представените в тази насока нотариално заверени декларации на физически лице са процесуално недопустими като доказателства, доколкото представляват свидетелски показания, събрани не по установения в ГПК процесуален ред, още повече, че ищецът е заявил, че няма да се ползува от тях. За да се разгледа по същество частната касационна жалба, с оглед препращането на чл.274, ал.3 от ГПК към чл.280, ал.1 от ГПК, следва да са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл.280 от ГПК. В изложението на касационните основания не се сочи ясно правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК за допускане на касационното обжалване. От съдържанието на жалбата и на изложението може да се направи извод, че касаторът сочи правния въпрос относно тежестта от доказването на фактът на спазването на преклузивния срок по чл.33, ал.2 от ГПК и подлежи ли от доказване същия от страна на ищеца по този иск. Твърди се, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като разрешаването на спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпроса за приложението на чл.33, ал.2 от ЗС е налице многобройна и последователна практика на ВС и ВКС както по отношение на характера на двумесечния срок за предявяването на иска, така и относно тежестта от доказването на този факт. Безспорно в съдебната практика се приема, че срокът е преклузивен, както и че тежестта от доказването на неговото спазване, предвид и неговия характер, е върху страната, която предявява претенция с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС – ищеца по делото. Наличие на първо място на постоянна и непротиворечива съдебна практика по правния въпрос, въди до липса на касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В същата насока, нормата на чл.33, ал.2 от ЗС не е неясна, противоречива или непълна, което да налага произнасянето на ВКС, с оглед тълкувателните му правомощия в тази насока. Предвид изложеното, не са налице соченото касационно основание за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия