Определение № 529 от 30.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №885 от 14.05.2015г. по гр.д.№2424/2014г. на Пловдивския окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отменително решение на ВКС, отново е отхвърлен предявеният от Н. Д. И. и Д. С. И. срещу М. А. К. иск по чл.109 ЗС за преустановяване на действията, с които ответницата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Прието е за недоказано, че отглеждането на десет котки и три кучета в дома на ответницата на първия етаж от същата сграда предизвиква наднормен шум, замърсяване и миризми, които пречат на ищците. Този извод е направен при обсъждане на писмените и гласни доказателства: свидетел, който установява наличието на неприятна миризма, както и протокол на РЗИ П. от 15.01.2013г., с който е констатиран шум, надвишаващ допустимите норми, в часовете от 19 до 23 часа. Прието е, че ответницата изпълнява задължението си, визирано в чл.8 от Наредба №39/01.12.2008г. да осъществява постоянен и непосредствен контрол над животните си. Броят на отглежданите от нея животни, съобразно площта на жилището и – 136 кв.м., не е в нарушение на чл.34, ал.1 от Закона за защита на животните; за котките са представени паспорти с извършена кастрация, а за кучетата – ветеринарномедицински паспорти, регистрация, обезпаразитяване и ваксинация, както и удостоверения за платени такси за притежаване на кучета. Прието е, че искането за преустановяване на действията по отглеждане на всички животни не е съответно на вида на нарушението. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Н. Д. И. и Д. С. И.. В изложението към жалбата се поддържа, че въззивното решение противоречи на влезли в сила съдебни решения: решение №558/25.03.2013г. по гр.д.№2793/12г. на Русенския районен съд, потвърдено с необжалваното решение по в.гр.д.№8452013г. на Русенския окръжен съд; решение №269 от 06.06.2012г. по гр.д.№349/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд; решение №622 от 20.02.2013г. по гр.д.№6677/2012г. на Пловдивския районен съд; решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, І ГО; решение №990 от 19.12.2014г. по гр.д.№2663/2014г. на Пазарджишкия районен съд. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпрос, уточнен от настоящия състав: Спазването на нормативните изисквания при извършване на законно регламентирана дейност пречка ли е да бъде уважен иск по чл.109 ЗС за преустановяване на тази дейност, при установен наднормен шум, замърсяване и миризми. Ответникът в производството М. А. К. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, като излага доводи по съществото на правния спор. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Поставеният правен въпрос е определящ за изхода на настоящото дело, а даденото от въззивния съд разрешение по него влиза в противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в посоченото от жалбоподателите решение №63 от 01.07.2013г. по гр.д.№388/2012г. на ВКС, І ГО, както и в други влезли в сила съдебни решения на районни и окръжни съдилища, като посочените №269 от 06.06.2012г. по гр.д.№349/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд и решение №990 от 19.12.2014г. по гр.д.№2663/2014г. на Пазарджишкия районен съд. Налице е соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,