Определение № 1450 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 81/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Ситиленд“ ЕООД и по касационна жалба на ответника „Терем - Ивайло“ ЕООД, чрез процесуални представители, против Решение № 125 от 10.08.2023 г. по в. т. д. № 70/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № Р-28/21.11.2022г. по т. д. № 207/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което „Терем – Ивайло“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 31 382,28 лв., представляваща стойността на извършени и приети, но незаплатени от ответника строително- монтажни работи по договор от 09.05.2016 г., отразени в протокол за извършени СМР № 1А от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2017 г. - датата на подаване на исковата молба в съда - до окончателното й изплащане, както и сумата от 976,34 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2017г. до 16.10.2017г., както и в отхвърлената част на претенцията за лихва до пълния предявен размер от 4 166,47 лв.

Ищецът „Ситиленд“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за периода от 27.06.2016 г. (датата на предаване и приемане на СМР) до 28.06.2017 г. (датата на която е отправена първата покана). В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, аргументирана с твърдението, че въззивното решение е постановено в явно нарушение на чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, както и че изводите в същото са в разрез с приетото от същия състав на въззивния съд, постановено по идентичен казус - Решение № 121 от 16.08.2022 г. по в. т. д. 378/2021 г., имащо преюдициален характер.

Ответникът по касационната жалба „Терем - Ивайло“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

В подадената от ответника „Терем - Ивайло“ ЕООД касационна жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за осъждането му да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 31 382,28 лв. - стойността на извършените и приети, но незаплатени строително-монтажни работи по договор от 09.05.2016 г., отразени в протокол за извършени СМР № 1А от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 976,34 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2017 г. до 16.10.2017 г. Поддържа се, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски.

Допускането на касационното обжалване този касатор обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че при постановяване на решението си въззивната инстанция не е изпълнила изискванията, съдържащи се в ППВС № 1 от 10.11.1985 г. Формулирани са следните въпроси, които според касатора покриват селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на касационната инстанция, застъпена в Решение № 324 от 22.04.2010 г. и Решение № 237 от 24.06.2010 г. на ВКС, а именно:

1. При липса на допълнително споразумение за допълнителни СМР дейности и постигната писмена договореност, следва ли същите да бъдат заплатени от страна на възложителя по договора ?;

2. Необходимо ли е възложителят по договора да бъде уведомен от изпълнителя за възникнали СМР дейности ?;

3. Следва ли при възникване на допълнителни СМР дейности строежът на основния обект да бъде спрян до извършването им ?;

4. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват задължения за плащане в размер над 5000 лева ?

Предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е обоснована, а по отношение на поддържаната очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК се твърди, че въззивният съд е разгледал предявения иск, позовавайки се на несъществуващ документ, а именно – допълнителното споразумение между страните по делото, което не е било представено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.

Ответникът по касационната жалба „Ситиленд“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – изхождат от надлежни страни, подадени са в срока по чл. 283 ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Сезиран с жалби и от двете страни, за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд след собствен анализ на доказателствения материал и обсъждане становищата на страните, е установил, че на 09.05.2016 г. страните по делото „Терем-Ивайло“ ЕООД - като възложител и „Ситиленд“ ЕООД - като изпълнител, сключили договор за извършване на строително-монтажни работи (СМР) за изграждане на обект - склад за оръжие на територията на възложителя, който склад следвало да отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ; СМР били договорени като вид, качество и стойност в приложение към договора, а цената била определена в размер на 855 538,26 лв. с ДДС; Договорените СМР били извършени от изпълнителя, приети били с протоколи/актове образец 19, като с решения по друго производство, съответно посочени, „Терем-Ивайло“ ЕООД било осъдено да заплати на „Ситиленд“ ЕООД сумата от 80 758,87 лв., представляваща стойност на допълнителни СМР с укрепително предназначение по протоколи/актове образец 19 от 19.07.2016 г.; 25.07.2016 г. и 07.10.2016 г., извършени по необходимост от ищеца и свързани с преместването на подземна техническа инфраструктура и отвеждане на подпочвени води, извън предмета на договора от 09.05.2016г., с цел осигуряване на изпълнението му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

Като спорен по делото е очертан от въззивния съд въпросът за останалите извършени от „Ситеиленд“ ЕООД СМР, в изпълнение на договора от 09.05.2016г. по сключено към него допълнително споразумение за извършване на допълнителни СМР № 1 А от 14.10.2016 г., на стойност 31 382,28 лв. Въз основа на събраните писмени, гласни доказателства и назначените експертизи, апелативният съд е приел, че необходимостта от извършването на процесните допълнителни СМР, както и тяхното изпълнение, фактуриране и приемане, са установени по категоричен начин, като се касае за скрити работи, които не е могло да бъдат разкрити и измерени в количествено и качествено отношение. При обосноваване на този извод, въззивната инстанция е взела предвид одитния доклад на Министерство на отбраната, приложен към писмо № 878 от 14.10.2016 г. на управителя на „Терем-Ивайло“ ЕООД, с което е било поискано от Съвета на директорите на „Терем-Ивайло“ ЕАД - принципал на „Терем-Ивайло“ ЕООД, отпускането на целеви заем от 258 500 лв., поради възникнала крайна необходимост от извършването на допълнителни СМР във връзка с изграждането на склада за оръжие. Като доказателство за съществуването на допълнително споразумение № 1 А от 14.10.2016 г. е прието от съда писмо с рег. № 988 от 03.11.2016 г., съдържащо се в същия одитен доклад на Министерство на отбраната, установяващо, че в изпратената месечна справка за сключени договори е било посочено и процесното сключено между страните споразумение, за извършване на допълнителни СМР, наложили се вследствие наличието на подпочвени води на терена и за преместване на инфраструктура. Посоченото допълнително споразумение е било цитирано и в писмо с рег. № 297 от 20.04.2017 г., отново към одитния доклад на Министерство на отбраната, с което управителят на дружеството-ответник е поискал от принципала - Съвета на директорите на „Терем-Ивайло“ ЕАД отпускането на целеви заем за покриване на допълнително извършените от „Ситиленд“ ЕООД допълнителни СМР, описани и изпълнени съгласно заповедна книга, заверена от строителния надзор. По отношение на тези писма въззивният съд е приел, че същите имат характер на извънсъдебно признание за извършени допълнителни СМР по допълнително споразумение № 1А от 14.10.2016г. Като доказателства в тази насока са обсъдени от съда също писмо № 1012 от 29.11.2016 г., както и заповедната книга № 239; заявление от 22.03.2022 г., съгласно което Протоколът /акт образец 19/ за извършени СМР № 1А от 28.06.2016 г. на стойност 31 382,28 лв. и издадената към него фактура са били връчени на ответника, при отказ от негова страна да ги получи. Въз основа на заключението по възложената съдебно-техническа експертиза е прието за установено реалното извършване на допълнителните СМР от страна на ищеца „Ситиленд“ ЕООД, които били различни от посочените в договора от 09.05.2016г., като за тях били издадени заповед № 2 от 24.06. 2016 г. и заповед № 6 от 22.07.2016 г. По отношение на тези СМР съдът е констатирал, че са закрити и няма как да бъдат измерени в количествено и качествено отношение, а за реалното им изпълнение били издадени актове за скрити работи и двустранно подписани протоколи. Паричната им стойност била посочена в протокол/акт за извършени СМР № 1А от 28. 06.2016 г., а като доказателство за извършването им бил приет и анекс № 1 към договора за упражняване на строителен надзор с „Проектконсулт Дике“ ЕООД и заплащането на допълнителен хонорар за осъществения контрол. Необходимостта от извършването на допълнителни СМР била установено и от събраните по делото свидетелски показания.

Досежно спора за началния момент на претендираната с иска по чл.86 ЗЗД законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане, въззивният съд е споделил извода в обжалваното пред него решение, че дължимостта на законната лихва е възникнала от момента на настъпване на изискуемостта - 28.06.2017 г., когато е била отправена първата покана от ищеца до ответника за плащане, като до датата на подаване на исковата молба - 16.10.2017 г. тази лихва се явява мораторна и е в размер на сумата от 976,34 лв., като е потвърдил отхвърлителното решение до пълно предявения размер от 4 166,47 лв. за периода от 27.06.2016г. /датата на предаване и приемане на СМР/ до 28.06.2017г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по двете жалби.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

По поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси от касатора „Терем - Ивайло“ ЕООД, намира, че никой от тях не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно горните разяснения. Първият въпрос не съответства на приетото от решаващия съд, че процесните СМР са изпълнени въз основа на допълнително споразумение № 1 от 14.10.2016г. Развитите от касатора съображения при обосноваване на въпроса са по правилността на формирания от решаващия съд извод за наличие на писмено договаряне на възлагането на процесните СМР, която е извън предмета на преценка в селективната фаза на касационното производство. Предпоставяйки плащането само от наличието на писмена договореност, с въпроса не се отчита установеното от съда изпълнение на допълнителните СМР, приети от възложителя „Терем - Ивайло“ ЕООД, срещу който извод няма касационен довод. Следващите въпроси №№ 2,3 и 4 не са обсъждани от апелативния съд, като дали следва да има уведомяване за „възникнали СМР дейности“ / по втори въпрос/ и дали строежът на основния обект следва да бъде спрян до извършване на допълнителните СМР /по трети въпрос/ са обстоятелства, които не са въвеждани от никоя от страните по делото и не са били предмет на спора. Последният въпрос е обоснован с твърдение за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение поради обсъждане и позоваване на недопустими свидетелски показания. Същите обаче са допуснати и обсъдени от първоинстанционния съд, срещу което процесуално действие липсва оплакване в подадената от този касатор въззивна жалба, като въвеждането му за пръв път в касационното производство не подлежи на разглеждане. Освен това, в случая свидетелките показания са били допуснати за установяване на обстоятелства, които са извън хипотезата на чл. 164, ал.1,т.3 ГПК.

Недоказването на общата предпоставка е достатъчно основание за препятстване на касационния достъп, без обсъждане на допълнителните критерии, като освен това този по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е заявен бланкетно.

Решението не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, доколкото соченото основание е обосновано с оплакване за необоснованост на извода за наличие на писмена договореност между страните за извършване на процесните СМР. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, въззивното решение следва да страда от такъв съществен порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Извод за наличие на очевидна неправилност би могъл да бъде направен само при положение, че тя е обективно и явно установима непосредствено от прочита на решението - например, когато е видно, че въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; когато решаващият извод е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на формалната логика и др. В случая не може да бъде направен извод някоя от примерно изброените или подобни на тях хипотези да е осъществена по отношение на обжалваното решение.

Соченото от касатора „Ситиленд“ ЕООД основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК също не може да обуслови достъп до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, с която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за периода от 27.06.2016г. /датата на предаване и приемане на СМР/ до 28.06.2017г., когато е получена първата покана за плащане. Изводът, че длъжникът в случая е изпаднал в забава, след като е бил поканен от кредитора, и изискуемостта е възникнала след поканата за плащане, е по правилността на атакувания акт. Както се посочи по-горе, очевидната неправилност предполага установими от прочита на решението превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма, или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквито не се констатират при обжалваното решение.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на касатора ищец „Ситиленд“ООД за подадения отговор на касационната жалба на „Терем - Ивайло“ ЕООД, с който е представен Договор за правна помощ и съдействие от 18.12.2023г., в предмета на който е включено, освен подаване на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС, и изготвяне на отговор на касационна жалба. При договорено общо възнаграждение от 3 300 лв., за заплащането на което е представено извлечение от банков превод, настоящият състав намира, че за извършеното процесуално действие, за което искането за присъждане на разноски е основателно, размерът на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес възлиза на 2 300 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК