Определение № 60 от 28.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. против определение № 60213/09.06.2021 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.№ 372/2020 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба – озаглавена молба възражение с вх. № 4954/23.06.2020 г. и допълнение към нея с вх. № 5836/23.07.2020 г. на А. Б. М. срещу определение от 07.02.2020 г. по ч. гр.д. № 372/2020 г. на Четвърто гражданско отделение. В жалбата се поддържа, че обжалвания съдебен акт е порочен, тъй като е постановен след като вече същия състав на ВКС се е произнесъл по спорния казус, като е потвърдил определение от 19.12.2019 г. по гр.д. № 2905/2019 г. на III г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба. Според жалбоподателката упражнената повторно правораздавателна дейност от съдии на ВКС, които вече са узаконили порока, буди недоумение. Излагат се съображения, че цената на предявения насрещен иск е в размер над 5 000 лв., поради което подлежи на касационно обжалване, но неправилно състав на ВКС с определение от 19.12.2019 г. по гр.д. № 2905/2019 г. е оставил без разглеждане касационната й жалба, а състав на ВКС с определение от 07.02.2020 г. е потвърдил това определение. С оглед изложените съображение, се иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, а обжалваното определение като преграждащо по-нататъшното развитие на делото и постановено от състав на Върховния касационен съд, подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС е приел, че с определение от 19.12.2019 г. по гр.д. № 2905/2019 г. на ВКС, III г.о. е оставена без разглеждане касационна жалба с вх. № 684000/27.05.2019 г. на А. Б. М. в частта, имаща за предмет постановеното въззивно решение № 2645/11.04.2019 г. по в.гр.д. № 15786/2017 г. на Софийския градски съд по предявения от нея насрещен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с цена 2 000 лв. и е прекратено касационното производство в тази част. По жалба на А. Б. М. срещу така постановеното определение съставът на IV г.о. се е произнесъл с определение от 07.02.2020 г. по ч.гр.д. № 372/2020 г. и е приел, че обжалваното определение е правилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Срещу така постановено определение, което не подлежи на обжалване, е постъпила частна жалба – озаглавена молба възражение с вх. № 4954/23.06.2020 г. и допълнение към нея с вх. № 5836/23.07.2020 г. от А. Б. М., по която съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел, че е изчерпан процесуалният ред за проверка законосъобразността на постановеното от него определение с оглед разпоредбата на чл.274 ГПК, поради което подадената срещу същото частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение приема, че частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: Правилно съставът на ВКС, IV г.о. е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като определението му от 07.02.2020 г. не подлежи на обжалване. Съобразно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона. В случая с определение от 07.02.2020 г. по ч.гр.д. № 372/2020 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е потвърдено определение на друг състав на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Б. М. срещу въззивно решение на Софийския градски съд. Така постановеното по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК потвърдително определение на ВКС не подлежи на последващо обжалване, т.е. възможността за инстанционен контрол е изчерпана, тъй като обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не е предвидено. Ето защо, обжалваното определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение