Определение № 15 от 21.04.2020 г. на ВКС по д. № 2/2020 г.

ВКС21.04.2020 г.докладчик Ваня Атанасова

Диспозитив

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от „МИП България“ ЕООД, с.Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч, срещу Агенция по вписванията – гр.София иск за присъждане на сумата 1007, 50 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен отказ № 20190820112732-2/26. 08. 2019 г. на длъжностно лице по регистрацията, представляващи направени разноски в производство по обжалване на отказа по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, е АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ГРАД. Изпраща делото на Административен съд – София град по подсъдност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. С определение № 104 от 31. 01. 2020 г. по гр. д. № 123/2020 г. на РС - Ловеч е повдигнат спор за подсъдност между РС – Ловеч и Административен съд – София град относно компетентния съд да разгледа предявен от „МИП България“ ЕООД, с.Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч, срещу Агенция по вписванията – гр.София иск за присъждане на сумата 1007, 50 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен отказ № 20190820112732-2/26. 08. 2019 г. на длъжностно лице по регистрацията, представляващи направени разноски в производство по обжалване на отказа по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Настоящият смесен петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд прие следното: Компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – София град. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, отговорността за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрацията, се реализира по реда на ЗОДОВ, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 /преди т. 5/ АПК, исканията за обезщетения за такива вреди са подведомствени на административните съдилища. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ /обн. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г./ е последваща във времето спрямо Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г. на ВКС и ВАС, поради което постановките на т. 7 от това постановление следва да се смятат дерогирани от новата нормативна разпоредба. В този смисъл е и практиката на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС, посочена в определението на Ловешкия районен съд, както и служебно известна на настоящия състав: определение № 31 от 11. 04. 2019 г. по гр. д. № 13/2019 г., 5-чл. с-в, определение № 10 от 25. 02. 2020 г. по гр. д. № 57/2019 г., 5-чл. с-в, определение № 96 от 31.12.2018 г. по гр. д. № 89/2018 г., определение № 65 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 45/2018 г., определение № 55 от 11.05.2018 г. по гр. д. № 56/2018 г., определение № 32 от 28.03.2018 г. по гр. д. № 37/2018 г., определение № 14 от 12.02.2018 г. по адм. д. № 5/2018 г., определение № 12 от 31.01.2018 г. по адм. д. № 71/2017 г., определение № 81 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 76/2017 г. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд

Цитирани разпоредби

5