Определение № 3559 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1387/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Аксел Транс“ ЕООД /н./, представлявано от синдика В. Банков Л., и „Търговище сити център“ ЕООД /н./, представлявано от синдика В. Л. Г., действащи чрез процесуалния си представител адв. П. Т., срещу определение № 201 от 10.04.2025г. по т.д. № 119/2025г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 20 от 20.01.2025г. по т.д. № 52/2024г. на Окръжен съд – Търговище. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производство по предявения от частните жалбоподатели иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „Сити контрол и кароуш“ ЕООД.

Частните касационни жалбоподатели поддържат, че с влезли в сила решения Д. А. е осъден да заплати на първия от тях сумата 1 439 133 лева, представляващи разпределен дивидент и даден заем, ведно със законната лихва от 09.02.2022г., а на втория от тях сумата 110 000 лева, получена по недействителен договор за заем от 31.05.2021г., ведно със законната лихва от 08.02.2022г., и на основание издадени в тяхна полза изпълнителни листове са образувани съответно изп.д. № 51/2023г. на СИС при ТРС и изп.д. № 194/2022г. на СИС при ТРС. Твърдят, че с влязло в сила на 20.06.2024г. решение № 445 от 07.09.2023г. по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд – Търговище, потвърдено с решение № 85 от 20.06.2024г. по в.гр.д.№ 293/2023г. на Окръжен съд – Търговище, е обявен за недействителен спрямо тях договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.2020г., с който длъжникът им Д. А. продава по номинал за сумата 5000 лева на Аксел Ю. А. всичките си дружествени дялове от „Сити контрол и кароуш“ ЕООД, като по изп.д. № 50/2023г. на СИС при ТРС на основание издадена по т.д. № 69/2022г. на ОС - Търговище обезпечителна заповед е наложен запор на дружествените дялове на „Сити контрол и кароуш“ ЕООД. Твърдят, че изп.д. № 50/2023г. и изп.д. № 51/2023г., и двете на СИС при ТРС, са присъединени към изп.д. № 194/2022г. на СИС при ТРС, поради което към момента трите дела се движат в една преписка и с едни и същи изпълнителни способи. Сочат, че по направеното от тях на 05.08.2024г. искане по партидата на „Сити контрол и кароуш“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ за налагане на запор на притежаваните от Д. А. дружествени дялове на основание запорно съобщение по изп.д. № 194/2022г. на СИС при ТРС и решение № 85 от 20.06.2024г. по в.гр.д. № 293/2023г. на ОС – Търговище, влязло в сила на 20.06.2024г. съласно изричното отбелязване върху него, е постановен отказ с мотива, че Д. А. не е едноличен собственик на капитала на посоченото дружество. Намират за неправилен извода на въззивния съд, че не е доказано влизането в сила на постановеното по предявения от тях иск по чл.135 ЗЗД решение, като твърдят, че този факт е служебно и публично известен на съдебния състав и поради това не подлежи на доказване. Сочат още, че въззивният съд не е изпълнил служебното си задължение да им укаже, че не сочат доказателства за влизането в сила на посоченото решение. Излагат съображения, че отделен запор на дружествените дялове на основание изпълнителните листове по двете дела за паричните вземания се явява недопустим, тъй като продажбата на дяловете е обявена за недействителна единствено по отношение на тях, но не и по отношение на трети за производството лица, с оглед на което длъжникът Д. А. не може да бъде вписан като едноличен собственик на капитала на ответното дружество и да бъде вписан запор на дружествените дялове. Поддържат, че е издадено от съдебния изпълнител постановление по чл.517, ал.4 ГПК и дългът по образуваните изпълнителни дела не е погасен. В изложението си по чл.284, ал.4, т.1 ГПК правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочат следните процесуалноправни въпроси:

1. Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в премета на доказване?

2. По силата на чл.146, ал.2 ГПК въззивният съд длъжен ли е да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства за факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд по делото?

Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 50257 от 11.09.2023г. по гр.д. № 2714/2021г. на ВКС, IV г.о., решение № 129 от 29.06.2015г. по гр.д. № 7040/2014г. на ВКС, III г.о., решение № 50052 от 19.09.2023г. по гр.д. № 4496/2021г. на ВКС, IV г.о.

Частните касационни жалбоподатели поддържат, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение с оглед допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът „Сити контрол и кароуш“ ЕООД, представляван от адв. Д. Т., представя отговор, с който оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че основният мотив на въззивния съд за недопустимост на предявения иск е липсата на основната предпоставка за завеждането му – вписан запор за подлежащо на принудително изпълнение парично задължение на съдружник в ответното дружество, тъй като е вписан единствено наложен като обезпечителна мярка в исковото производство по чл.135 ЗЗД запор. Поради това счита, че поставените въпроси не се явяват обуславящи изхода на делото.

С допълнително заявление ответникът е посочил, че с решение № 187 от 09.07.2025г. по к.т.д. № 302/2025г. на ВКС, II т.о. е отменено изцяло на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязло в сила решение № 85 от 20.06.2024г. по в.гр.д. № 293/2023г. на Окръжен съд – Търговище и потвърденото с него решение № 445 от 07.09.2023г. по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд – Търговище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд е посочил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Аксел Транс“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Търговище сити център“ ЕООД /в несъстоятелност/, с която е предявен иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „Сити контрол и каруош“ ЕООД. Приел е, че с оглед изложените пред първоинстанционния съд факти и обстоятелства, релевантни за допустимостта на предприетата искова защита и представените в тази връзка доказателства, включително тези с частната жалба, не може да се направи извод за допустимостта на предявения иск. Посочил е, че по делото е установено, че с влезли в сила решения Д. А. е осъден да заплати на „Аксел Транс“ ЕООД /н./ сумата 1 439 133 лева, представляващи разпределен дивидент и даден заем, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2022г. до окончателното изплащане, а на „Търговище сити център“ ЕООД /н./ - сумата 110 000 лева, получена по недействителен договор за заем от 31.05.2021г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 08.02.2022г. до окончателното плащане на задължението, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Взел е предвид, че с решение № 445/07.09.2023г., постановено по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд –Търговище, е обявен за недействителен спрямо посочените кредитори договор за прокупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.2020г., с който Д. А. е продал на Аксел Х. А. притежаваните от него дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД на основание чл.135, ал.3 във вр. с ал.1 ЗЗД, като в хода на това производство е допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор на дружествените дялове, предмет на сделката. Посочил е, че от справка в ТР, воден от Агенция по вписванията, се установява, че по електронната партида на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД е вписан само един запор по запорно съобщение с изх. №801/17.02.2023г. на съдебен изпълнител при РС – Търговище по изп.д. № 50/23г. (вписване рег. №20230228100524 с номер по ред на запора 001), върху дяловете на едноличния собственик на капитала - АКСЕЛ Х. АХМЕДОВА. Изтъкнал е, че вписаният запор не е за обезпечаване изпълнението на парични вземания срещу длъжника Д. А., а на иск по чл.135 ЗЗД, поради което същият, от една страна, не би могъл да се трансформира в изпълнителен запор и да съставлява елемент от фактически състав на иска по чл.517 ГПК, предмет на т.д.№52/2024г. на ТОС, а от друга страна, с него са запорирани дружествените дялове на вписания като едноличен собственик на капитала на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД - АКСЕЛ Х. АХМЕДОВА. Намерил е, че едва след влизане на решението по гр.д. № 432/2023г. на Районен съд – Търговище, с което е обявен за недействителен спрямо „Търговище сити център“ ЕООД /н./ и „Аксел транс“ ЕООД /н./ договор за прокупко-продажба на дружествени дялове от 28.02.2020г., с който Д. А. е продал на Аксел Х. А. притежаваните от него дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД, доказателства за което не са представени, тези дялове спрямо ищците по иска с правно основание чл.135 ЗЗД ще се считат за собствени на длъжника Д. А. и в тази хипотеза за ищците в качеството им на взискатели по изпълнително дело № 194/22г. и присъединеното към него изп.дело № 51/23г. на съдебен изпълнител при РС – Търговище би възникнало право да поискат в изпълнителното производство налагане на запор върху дружествените дялове на Д. А. в „Сити контрол и каруош“ ЕООД, съответно овластяване от съдебния изпълнител да предявят надлежно иск по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на „Сити контрол и каруош“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

В настоящия случай в изложението си частният касационен жалбоподател е формулирал процесуалноправни въпроси, отнасящи се до задълженията на въззивния съд да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства и последиците от неизпълнението на това задължение. Въпросите са относими към част от мотивите на въззивния съд, който е приел за недоказано влизането в сила на решението по предявения от частните жалбоподатели иск с правно основание чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на договора, с който техният длъжник се е разпоредил с дяловете с ответното дружество. Решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл.517, ал.4 ГПК обаче е обоснован с факта, че вписаният по партидата на ответното дружество запор не е за обезпечаване изпълнението на парични вземания срещу длъжника Д., а на иск по чл.135 ЗЗД, поради което не би могъл да се трансформира в изпълнителен запор и да съставлява елемент от фактическия състав на иска по чл.517 ГПК, а от друга страна, с него са запорирани дружествените дялове на вписания едноличен собственик на капитала на ответното дружество, като в процесната хипотеза след влизането в сила на решението за уважаване на предявения от ищците иск по чл.135 ЗЗД за ищците би възникнало право да поискат в изпълнителното производство налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника им Д. А. в ответното дружество, съответно овластяване от съдебния изпълнител за предявяване на иск по чл.517, ал.1 ГПК за прекратяване на дружеството. Във връзка с тези мотиви на въззивния съд частните жалбоподатели не са формулирали правен въпрос. Поради това поставените процесуалноправни въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contralegem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extralegem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение