Определение № 50029 от 03.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 628/2022 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника П. П. срещу определение на Великотърновски апелативен съд. Ищецът – синдикът на КСК „Русенска популярна каса“ (н) не изразява становище. С обжалваното определение ВТАС е оставил без уважение искането на жалбоподателката за изменение на основание чл. 248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. С последното, чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. Всеки от предявените искове е с цена от 16 000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както е прието и във влязлото в сила като необжалвано определение № 50054/10.03.2023 г. по т. д. № 629/2022 г. на ВКС, I т. о., с което подадената от ищеца касационна жалба е оставена без разглеждане. С оглед на това постановеното от въззивния съд определение по чл. 248 ГПК също не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК. Съгласно тази норма не подлежат на обжалване определенията, постановени по дела, по които самите решения не подлежат на касационно обжалване, независимо дали отговарят на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК. Частната жалба е поради това недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С тези мотиви съдът