Определение № 626 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2022 г.

1)Допустимо ли е граждансият съд да прилага косвен контрол за законосъобразност на нормативен административен акт, когато е проведен пряк контрол с влязло в сила решение на административен съд, с което актът е потвърден като валиден и законосъобразен.

Противоречието е с решение №67/2014г по гр.д № 5615/2013г на Първо г.о, реш № 171/2019г по гр.д № 19/2019г на Първо г.о и др ,според които косвен съдебен контрол е изключен,когато е проведен пряк ,по новата уредба в АПК.В случая този контрол за валидност и законосъобразност на ПИКЕЕ(ДВ бр.35/2019г) е осъществен с решение на ВАС по гр.д № 7772/2019г, в една част влязло в сила и обнародвано (ДВ бр.57/2021г), а въззивното решение е в нарушение на 302 ГПК. Евентуално се излагат и събражения по осонованието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, за да се уеднакви практиката.

2)Предвид чл. 195, ал.1 АПК и действието на отмяната на нормативни административни актове съмо занапред, косвеният съдебен контрол касае ли същите, или само общите и индивидуалните и ако следва да се прилага за нормативни административни актове,може ли да се приеиме ,че ако гражданския съд установи незаконосъобразност на акта ,следва да не го прилага за възникнали въз основа на него правоотношения, или само занапред, както повелява чл. 195, ал.1 АПК

Въззивният съд не е зачел стабилитет на нормативен акт, който акт във всички случаи, при отмяна от ВАС ,следва да се прилага за вече възникнали въз основа на него правоотношения.Противоречието е с ТР №2 от 19.11.2014г по т.д №2/2014г ОСГТК, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК или ако съображението за противоречие не се възприеме, одищият принцип на зачитане стабилитета следва да се проведе в практиката на ВКС с допускане на решението до касационно обжалване - основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

3)Допустим ли е инцидентен контрол за законосъобразност на нормативен административен акт по твърдяно противречие с акт от по- висока степен по чл. 15, ал.3 ЗНА ,ако гражданския съд не може да приложи по- високият по степен акт нормативен акт ,тъй като той установява нормативна дискреция на органа,който издава подзаконовия нормативен акт.

Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, като съображия за недопустимост на контрола по чл. 15, ал.3 ЗНА се основават на мотивите на решение № 12040/2015г по адм д № 15232/2014г,Шесто отд. на ВАС, според които този контрол е изключен при установена нормативна дискреция на органа,който издава подзаконовия нормативен акт,тогава контролът следва да е пряк. Изтъква се съдържанието на чл.83, ал.2 ,вр ал.1 т.6 ЗЕ.

4) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички доводи и възражения на страните ,фактите на които се основават и доказателствата за тях .Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се навежда с посочване на трайно установена практика на ВКС по въпроса.

Ответникът по жалбата „Индустриален Център Т.“АД е депозирал отговор чрез адв Ст.Ж. Изтъква ,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и касаторът не е обосновал достъпа до касация, тъй като не е изложил ясна и точна формулировка на въпросите Сочените от касатора решения не в кръга актове по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, те са неотносими и не могат да бъдат прибожени. Отново се подчертава ,че констативен протокол по смисъла на чл. 49 ПИКЕЕ не е съставен и затова право на корекция не е възникнало ,не е изпълнен реда за участие на потребителя в корекционната процедура,освен това начислението противоречи и на договора

По изтъкнатите основания за допускане до касационен контрол Върховен касационен съд 3-то г.о, намира следното:

Първият от поставените въпроси се формулира посредством неточно отнасяне на случая към предпоставките на косвения съдебен контрол (чл. 17, ал.2 ГПК) и наведеното специално основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се обосновава некоректно.Цитираните от касатора решение №67/2014г по гр.д № 5615/2013г на Първо г.о, реш № 171/2019г по гр.д № 19/2019г на Първо г.о имат предвид косвен съдебен контрол по отношение на индивидуални адвинистративни актове, а не по отношение на подзаконов нормативен акт, в който случай не се касае за прилагане на чл.17, ал.2 ГПК.Въззивният съд не е прилагал „косвен контрол за законосъобразност “, а е приложил колизионното правило на чл.15, ал.3 ЗНА. Правилата на ПИКЕЕ са издадени от КЕВР при наличие на изрично уредена законова делегация за нормативно, а не за административно уреждане на отношенията (чл.83, ал.1 т.6 ЗЕ) с акт от вида и съдържанието на обнародвания (ПИКЕЕ ДВ бр.35/2019г, изм ДВ бр.57/2021г).Условието във въпроса за вече проведен пряк контрол влязло в сила решение на административен съд,дал разрешение на въпроса има ли противоречие на нормите на чл. 56, ал.1 ал.2 ПИКЕЕ с нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б.а от Закона за енергетиката като акт от по- висока степен, би имало значение при позоваване на чл.15,ал.3 ЗНА от общия съд в решението по спора, ако този въпрос е обхванат от предметните предели на производството по чл.185 и сл. АПК пред ВАС ,в частност по адм.д № 7772/2019г, по описа на Шесто отделение на ВАС, което в една част е приключило с влязло в сила и обнародвано решение №10003/27.01.2020г (ДВ бр.57/2021г). Тези предпоставки не са преценявани от въззивния съд при решаващата му дейност ,но са от значение за крайните изводи на съда и съответно ще бъдат разгледани по същество ,при допускане на въззивното решение до касационно обжалване по друг правен въпрос, тъй като засягат прилагането на закона.

Не е налице основание да допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса за действието на отмяната на нормативни административни актове само занапред и косвеният съдебен контрол касае ли същите ,или само общите и индивидуалните административни актове и ако следва да се прилага за нормативни административни актове, може ли да се приеиме ,че ако гражданския съд установи незаконосъобразност на акта ,следва да не го прилага за възникнали въз основа на него правоотношения, или не го прилага само занапред, както повелява чл. 195, ал.1 АПК.

Условието във въпроса предпоставя визираните в решението на въззивния съд разпоредби на чл. 56, ал.1 и 2 ПИКЕЕ(ДВ бр.35/2019г) които въззиввният съд не е приложил касателно материалноправната легитимация на ответника по спорното вземане, да са били отменени като незаконосъобразни от ВАС Това обстоятелство не се твърди, нито се е случило към момента на постановяване на въззивното решение, за да бъдат съобразявани материалноправните последици съгласно чл.195, ал.1 ГПК при решаването на гржданско-правен спор. Не е отговорено на общо изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за конкретност и връзка с делото при формулиране на правен въпрос.

Касационно обжалване следва да се допусне по третия формулиран въпрос, в първата му част,за прилагане при решаване на гражданскоправен спор на чл.15 ал.3 ЗНА по отношение на подзаконова норма,чието издаване е предвидено в закон.Формулираното от касатора съдържание по-нататък ,че гражданския съд не може да приложи изтъкнатият в решението по- висок по степен акт нормативен акт (Закон за енергетиката ) ,тъй като сщият установява „нормативна дискреция“ на органа,който издава подзаконовия акт, е теза съдържаща поддържания от защитата отговор на въпроса,свързван неточно с предпоставките на индентния (косвен) съдебен контрол и взаимстван от мотивите на решение № 12040/2015г по адм д № 15232/2014г,Шесто отд. на ВАС ,които съображения не са пряко относими към предпоставките и обхвата ,при които въззивния съд е приложил чл. 15, ал.3 ЗНА в решаваща за изхода на делото насока.

Уточнен съгласно правомощията на Върховен касационен съд във фазата по селекция на касационните жалби, при разясненията в ТР №1 от19.02. 2010г по т.д №1/2009 г ОСГТК, въпросът в изложението се свежда до допустимост при разглеждане на граждански спор ,основавайки се на чл.15, ал.3 ЗНА ,решаващият съд да не приложи норма от подзаконов нормативен акт поради противоречие с норма от закон,който предвижда издаването на подзаконовия нормативен акт, включително ако по отношение на конкретната подзаконова норма в производство по чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, с обнародваното решение по чл.193, ал.1АПК не е постановена нейната отмяна.

По отношение на този въпрос с обуславящо за изводите на съда значение, в изложението е отговорено на общите и специални изисквания на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с установената практика на ВКС по процесуалниправния въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди в мотивите всички доводи и възражения на страните ,фактите на които се основават и доказателствата за тях. Изтъкнатата от въззивния съд неприложимост на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ като норми в подзаконов нормативен акт ,поради противоречието им със законова норма -чл.98а, ал.2 т.6,б.“а“ ЗЕ не изчерпва съображенията на съда .Въззивният съд е споделил и препратил кам изводите на първата инстанция Първоинстанционият съд е приел ,че в случая не е налице хипотеза, уредена в чл.48-51 ПИКЕЕ Прието е също така ,че липсва необходимия констативен протокол ,но са споделени съображенията ,че в случая е установено реалното количество доставена потребена електическа енергия и допуснатата грешка при отчитане в по- малък размер и дори да не са налице уредените хипотези на чл. 48-51 ПИКЕЕ, това е без значение за основанието на вземането според общата норма на чл. 183 ГПК и предвид установеното от заключението на вещото лице по делото Тези изводи обемат произнасяне и по доводите, свързани с прилагане, или неприлагане на чл.54 ПИКЕЕ, която норма препаща и към чл. 49 от същите правила, а отделен е въпросът за тяхната правилност.

Касаторът е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Решаващите съображения на въззивния съд в случая не налагат проверка на решението по този специален критерий.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,