Определение № 648 от 09.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Технически университет – [населено място], чрез пълномощника адв. В. Д., срещу решение № 1089 от 7. 09. 2011 г. по гр. д. № 1595/2011 г. на Варненския окръжен съд, 8 с-в, с което е потвърдено решение № 2575 от 10. 06. 2011 г. по гр. д. № 241/2011 г. на Варненския районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за сумата 1533, 80 лв. и период 24. 11. 2010 г. – 10. 01. 2011 г., като в отхвърлителната част първоинстанционното решение е отменено и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен допълнително за сумата 3319, 04 лв. и периода 10. 01. 2011 г. – 20. 04. 2011 г. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна по касационната жалба изразява становище за липса на основанията по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта досежно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за сумата 1533, 80 лв. и период 24. 11. 2010 г. – 10. 01. 2011 г., тъй като касаторът не поставя правен въпрос /процесуален или материален/, който да касае атакуваното решение в посочените части и към който отнася твърдението си за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен допълнително за сумата 3319, 04 лв. и периода 10. 01. 2011 г. – 20. 04. 2011 г. За да постанови този резултат и присъди допълнително сумата 3319, 04 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 10. 01. 2011 г. /предявяване на иска/ – 20. 04. 2011 г., съставът на въззивния съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи оставането без работа в процесния период, както и че това е доказано с представеното на 10. 01. 2011 г., с подаването на исковата молба, заверено копие от трудовата книжка, представляваща официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните процесуални въпроси: а/. чия е тежестта на доказване факта на оставане без работа по трудово правоотношение на уволнения работник или служител при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ; б/. в хипотезите, при които част от 6 месечния период по чл. 225, ал. 1 КТ изтича след предявяване на иска, следва ли да се ангажират доказателства за оставане без работа и за този период. Твърди се, че изводите на съда по тези въпроси противоречат на приетото в решения на ВКС и на САС, постановени по чл. 218 ГПК /отм./, както и в решение на Варненския районен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Разглеждането на тези въпроси би било от значение за изхода на делото. Относно първия въпрос – не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В последното е прието, че в тежест на ищеца по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е да установи факта на оставане без работа през исковия период. Същото разрешение по този въпрос е дадено и в приложените съдебни решения – решение № 1189 от 19. 06. 2002 г. по гр. д. № 1521/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение от 18. 12. 2007 г. по кас. гр. д. № 213/2007 г. на САС, І с-в. Представеното решение от 12. 05. 2009 г. по в. гр. д. № 556/09 г. на ВОС не следва да се коментира, тъй като няма данни същото да е влязло в сила. Относно втория въпрос, посочен по-горе в т. „б”, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Доказано е твърдението на жалбоподателя, че изводите на състава на въззивния съд по този въпрос противоречат на приетото по същия в цитираните и приложени влезли в сила съдебни актове. От мотивите към атакуваното пред настоящата инстанция решение е видно, че съдът е приел, че следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че за периода от 10. 01. 2011 г. /предявяване на иска/ до 20. 04. 2011 г. същият е останал без работа по трудово правоотношение, независимо от обстоятелството, че завереното копие от трудовата книжка е представено към 10. 01. 2011 г., като приложение към исковата молба, и за изтичащия след тази дата период, предявен с иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, не е извършвана констатация по оригинална трудова книжка, нито е представено заверено към последваща дата копие от същата. В решение от 18. 12. 2007 г. по кас. гр. д. № 213/2007 г. на САС, 1 с-в е прието, че доказателства за оставане без работа следва да се ангажират за целия претендиран период, включително и за частта от претендирания период, изтичаща след датата на представяне на трудова книжка в заверено от страната копие и на извършване на констатация по оригиналната такава. В този смисъл е и становището, изразено в решение № 1189 от 19. 06. 2002 г. по гр. д. № 1521/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ по посочения въпрос, а на жалбоподателя следва да бъде предоставена възможност да внесе държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, дължима за разглеждане на касационната жалба, в размер на 67 лв. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение