Определение № 15 от 26.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 199/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Д., чрез пълномощника му – адв. Н.Б., против въззивното решение на Софийски градски съд № 16 455 от 20.08.2014 год., по в. гр.д.№ 2278 / 2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд № І -48-212 от 14.12.2011 год., по гр.д.№ 9358/ 2011 год. за отхвърляне на предявената от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу ЗК [фирма] установителна искова претенция по чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответникът, в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на виновния за настъпило на 12.07.2008 год. ПТП водач на автомобил Д., рег.№ 3321 ВК с ремарке с рег. [рег.номер на МПС] - Д. А. Т., му дължи заплащане на сумата 6 120 лв. – стойност на нанесени имуществени вреди на собствения му л.а. Пежо-307”, с рег.№ Х. 817, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 55265/2010 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на заявлението – 12.11.2010 год., да окончателното и изплащане. Ответникът касационната жалба ЗК [фирма] е възразил по допустимостта и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год., в сила от същата дата, от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв.- за търговски дела. В случая сделката, от която претендираното вземане произтича, е търговска по см. на чл.286 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, а това от своя страна определя и търговския характер на делото, по което обжалваното въззивно решение е постановено. Касационната жалба с вх.№ 114172, подадена от Е. Д., чрез адв.Н.Б. е постъпила в канцеларията на администриращия я съд на 06.10.2014 год. и предвид цената на предявената установителна искова претенция е под предвидения от законодателя минимум от 10 000 лв., поради което по силата на императивното правило на чл. 280, ал.2 ГПК /ДВ.бр.100/2010 год./, касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Софийски градски съд, настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните,за които съдът следи служебно и същата, подадената от него, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия